Доклад на ISW с последни новини за отношенията на Пригожин и Шойгу

Финансистът от групата "Вагнер" Евгений Пригожин изглежда е започнал въоръжено въстание на 23 юни, за да наложи смяна на ръководството на руското Министерство на отбраната (МО), което е малко вероятно да успее. На 23 юни Пригожин разпространи видеоклип от канал в Телеграм, свързан с Вагнер, в който се съобщава, че се виждат последиците от ракетен удар по лагер на Вагнер в тила, и обвини руското МО, че е извършило този удар.

Това се посочва в дневния анализ за Украйна от Института за изследване на войната (ISW).

ISW не може да провери независимо достоверността на видеото и е възможно то да е било създадено с информационна цел. След това Пригожин използва видеото, за да обоснове най-явната си до момента реторична ескалация срещу руското МО и призив за действия срещу руското МО. Пригожин твърди, че Съветът на командирите на Вагнер е взел решение да спре "злото, донесено от военното ръководство", което пренебрегва и унищожава живота на десетки хиляди руски войници.

Пригожин призова руския народ да не се съпротивлява, да запази спокойствие, да остане по домовете си и предупреди, че Вагнер ще се "справи" с тези, които са унищожили руските войници, преди да се върне на фронтовете в Украйна, след като възстанови справедливостта за всички. Пригожин също така забележително обвини руския министър на отбраната Сергей Шойгу, че лично планира операция за унищожаване на Вагнер, и заяви, че 25 000 служители на частната му армия са готови да действат.

По-късно Пригожин публикува аудиосъобщение, в което квалифицира предишните си изявления и твърди, че няма "преврат", а само "поход за справедливост".

Първите съобщения след изявленията на Пригожин сочат, че руските сили за вътрешна сигурност се активизират в отговор на изявленията на Пригожин и възможните ходове на Вагнер, предимно в Москва и Ростов, а Кремъл изглежда се противопоставя на действията на Пригожин. Бе съобщено, че в Москва са засилени мерките за сигурност и че специалните полицейски части (ОМОН) и специалните части за бързо реагиране (СОБР) на Росгвардия (Руската национална гвардия) са предупредени за ситуацията.

Руски източници публикуваха кадри, на които се съобщава, че военна техника се движи по улиците на Москва.

Съобщено бе също, че руски военни и правоохранителни органи са разположили военни постове и контролно-пропускателни пунктове в близост до щаба на Южния военен окръг (ЮВО) в Ростов на Дон, а руската служба на Би Би Си съобщи, че служители на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) и подразделения на СОБР са поставили пътни блокади по магистралата Москва-Воронеж-Ростов.

Руски военен блогър твърди също, че допълнително е активиран отрядът на специалните сили "Гром" на руското Министерство на вътрешните работи (МВР).

ФСБ и Руският комитет за борба с тероризма са образували дела срещу Пригожин.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков особено заяви, че руският президент Владимир Путин е бил информиран и е наясно със ситуацията.

Спешното задействане на националните сили за сигурност и директната реакция на Кремъл предполагат, че Кремъл най-вероятно не е знаел за действията на Пригожин и изрично се противопоставя на тях.

По-рано през деня Пригожин създаде информационните условия за това усилие, като обвини руското МО и неназовани олигарси, че са измамили Путин и руската общественост, за да започнат руската инвазия в Украйна през 2022 г. Пригожин публикува интервю, в което заявява, че руското МО умишлено е заблуждавало руската общественост и Путин за предстоящата украинска офанзива с подкрепата на НАТО през 2022 г. и за нарастването на украинската агресия преди началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Пригожин твърди, че ситуацията в Източна Украйна на 24 февруари 2022 г. не е по-различна от предишните осем години на военни действия.

Пригожин предположи, че украинският президент Володимир Зеленски е готов да преговаря с Кремъл, но руското ръководство отказва да отстъпи от максималистичните си позиции.

Пригожин обвини руското военно ръководство, че е започнало пълномащабната инвазия с цел самореклама, и заяви, че Шойгу се е застъпил за инвазията, за да постигне по-висок ранг и държавни награди.

Пригожин обвини руските олигарси, че са подкрепили инвазията в Украйна по подобни причини за лично облагодетелстване. Пригожин твърди, че руските олигарси са искали Кремъл да назначи бившия украински политик и съюзник на Кремъл Виктор Медведчук за нов украински президент след свалянето на украинското правителство, за да може Медведчук да раздели активите на окупираните украински територии между олигарсите.

Отхвърлянето на оправданията на войната от страна на Пригожин не е отхвърляне на самата война, тъй като той твърди, че бойните действия в Украйна са "свещена война с тези, които обиждат руския народ".

Атаката на Пригожин срещу оправданията на Кремъл за войната вероятно има за цел да легитимира потенциалното отстраняване на руския елит в сферата на сигурността и бизнеса от властта, без да отправя директен призив за прекратяване на войната на Путин.

Вероятно Пригожин възнамерява наистина да проведе въоръжен бунт срещу руското МО, а не да очаква подкрепа от Кремъл, която да наложи промени в ръководството на МО, или само да ескалира риторично.

Възможно е Пригожин да се е пресметнал и да е призовал към въоръжен бунт, мислейки погрешно, че ще получи подкрепата на Путин, като се имат предвид предишните му несигурни отношения с МО и Шойгу.

Този сценарий обаче е изключително малко вероятен, като се има предвид, че напоследък Путин е по-твърдо обвързан с МО, а досегашните реакции на Кремъл на позициите на Пригожин показват изненада и липса на съгласие с Пригожин.

Действията и изявленията на Пригожин могат да бъдат и реторично превишаване на правомощията в продължаващия спор с МО и кампанията му за запазване на колебливото му влияние в руското информационно пространство след кулминацията на усилията на Вагнер по проекта "Бахмут".

Този случай обаче също е малко вероятен, тъй като се наблюдават първоначални индикатори за реални движения на Вагнер и Кремъл не реагира на изявленията на Пригожин само като на реторика.

Затова е много вероятно Пригожин да има пълното намерение Вагнер да предприеме действия срещу ръководството на МО и да го отстрани от власт, най-вероятно срещу командването на Южния военен окръг в Ростов на Дон, но вероятно и срещу Москва.

ISW не е в състояние да потвърди къде точно се намира основната част от силите на Вагнер, но понастоящем изглежда по-вероятно, че Пригожин възнамерява да се насочи към активите на МО в Ростов.

След изтеглянето на "Вагнер" от Бахмут в края на май и началото на юни голям контингент от силите на "Вагнер" вероятно е останал в тилните райони на Украйна, особено в Донецка и Луганска област, или пък в тренировъчната база на "Вагнер" край Молкино, Краснодарски край.

Като се има предвид относителната близост на Донецка и Луганска област и Краснодарския край до Ростовска област, по-вероятният начин на действие може да е, че Пригожин разглежда МО в Ростов като най-реална цел на въоръжено въстание на Вагнер. В 02:00 ч. местно време (19:00 ч. наше време) Пригожин твърди, че силите на Вагнер са преминали международната граница на Русия в Ростовска област и твърди, че не срещат съпротива, но към момента на публикуването на тази публикация ISW не е наблюдавала визуално потвърдени движения на Вагнер.

Въоръжено нападение на Вагнер срещу руското военно ръководство в Ростов на Дон би имало значителни последици за военните усилия на Русия в Украйна.

В Ростов на Дон се помещава както щабът на руската армия, чиято 58-а армия с комбинирани оръжия в момента участва решително в отбранителни операции срещу украинските контранастъпления в Южна Украйна, така и командният център на руската обединена група сили в Украйна като цяло.

Следователно Ростов на Дон е важна мембрана за командване и контрол на руската армия и всяка заплаха вероятно ще има последици за някои критични аспекти на военните усилия.

Очевидното започване на въоръжен бунт от страна на Пригожин е кулминацията на кампанията му за запазване на контрола над военните сили и той вероятно разглежда бунта като екзистенциално усилие за оцеляване. До голяма степен независимият контрол на Пригожин върху силите на Вагнер е крайъгълен камък на кампанията му да се превърне в централна фигура на руското ултранационалистическо движение.

Пригожин дълго време е престъпвал съществуващите норми в руското информационно пространство, които ограничават критиките към руското ръководство, защото вероятно е вярвал, че нуждата на Кремъл от Вагнер да се сражава в Украйна го предпазва от наказание.

Пригожин използва основно отговорността на Вагнер за тактическите успехи в и около Бахмут, за да се застъпи за повече влияние и отговорност за себе си и Вагнер, като ефективността на този начин на самореклама вероятно е намаляла, след като Вагнер се оттегли в тиловите райони след превземането на Бахмут на 21 май.

Наскоро МО нареди на персонала на Вагнер да подпише договори с МО в опит да подчини Вагнер изцяло на МО и вероятно го направи, за да се възползва от възможността за отслабване на значението на Вагнер за руските операции в Украйна.

Неотдавнашните искания на МО "Вагнер" да се подчини изцяло на МО биха довели до това Пригожин да изгуби контрола над своята паралелна военна структура, а оттам и основния си източник на влияние и средство за избягване на последиците от публичната си самореклама. Съобщава се, че МО е поставило на Вагнер ултиматум: подчинение на МО или признаване на продължаващите операции на Вагнер на фронтовата линия за незаконни.

Възможно е Пригожин да се е опитал да договори продължаване на независимостта на Вагнер със свой собствен договор, в който се посочва как Вагнер и МО ще координират продължаването на операциите на Вагнер, въпреки че МО категорично отхвърля този евентуален опит за преговори.

Пригожин вероятно е достигнал до възприемания като решаващ момент за вземане на решение между предаването на независимите си въоръжени сили и активната съпротива на МО и изглежда е избрал второто. Тежките последици, които би имало едно неуспешно въоръжено въстание, предполагат, че Пригожин е разглеждал алтернативите си като също толкова заплашителни.

Вероятното намерение на Пригожин е да спечели лоялността на висши руски офицери и военни, но е малко вероятно да получи достатъчна военна подкрепа, като се има предвид, че свързаният с Вагнер армейски генерал Сергей Суровикин осъди призива на Пригожин за въоръжено въстание. Пригожин изрично призовава цялата руска армия и цяла Русия да се присъединят към Вагнер в усилията му да отстрани руското военно ръководство.

Дългогодишните призиви на Пригожин за доставки и боеприпаси за Вагнер показват, че Вагнер вероятно не разполага с необходимото ниво на независим достъп до материални средства, необходими за военно отстраняване на ръководството на МО, и следователно елементите на МО със собствени доставки ще трябва да подкрепят въоръженото въстание на Вагнер, ако то има реален шанс за траен успех.

Желаният резултат от въоръженото въстание на Пригожин зависи и от това, дали висшите руски офицери и военнослужещи ще признаят легитимността на предполагаемото ново руско военно командване, което ще последва всеки опит за въоръжено въстание. Вероятно Пригожин се е опитал да събере военна подкрепа за усилията по-рано през деня, като се е възползвал от дългогодишните оплаквания от големите руски загуби в Украйна, обвинявайки Шойгу и Герасимов, че са изпратили ненужно на смърт десетки хиляди руски военнослужещи, и призовавайки Русия да потърси отговорност от Шойгу и Герасимов за твърденията за умишлен "геноцид" над руски граждани.

Пригожин вероятно е преценил погрешно нивото на подкрепа за Вагнер, тъй като един от най-известните предполагаеми съюзници на Вагнер - Суровикин, призова персонала на Вагнер да не изпълнява заповедите на Пригожин.

Вероятно преди това Вагнер е разчитал на отношенията си с високопоставени съюзници като Суровикин, за да запази достъпа си до доставки и отговорността си за операциите в района на Бахмут.

Отказът на Суровикин представлява сериозен удар върху способността на Вагнер да сплоти елементи от МО за своята кауза, а други високопоставени офицери с връзки и симпатии към Вагнер е по-малко вероятно да подкрепят Вагнер предвид публичното изявление на високопоставен висш офицер като Суровикин.

Дори ако ЧВК "Вагнер" може да заплаши убедително МО, Путин едва ли ще се съгласи на успешни усилия на Пригожин да свали МО.

Ако "Вагнер" успее да атакува осезаемо МО в Ростов, Москва или другаде и действително наложи промяна във военното ръководство (което засега е малко вероятно поради очевидната липса на подкрепа за "Вагнер" сред висшите офицери и военнослужещи), малко вероятно е Путин да приеме този резултат.

ISW не е забелязала никакви признаци, че Путин ще приеме такава промяна в ръководството на МО.

Насилственото сваляне на лоялни на Путин лица като Шойгу и Герасимов би нанесло непоправими щети на стабилността на възприеманата от Путин власт, а Путин едва ли ще приеме въоръжен бунт, дори и да подкрепя лицата, които го провеждат.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук