Предразположеността към хъркането, което може да доведе до сърдечно-съдови и белодробни заболявания, се формира в ранното детство, за което могат да допринесат и домашните животни, сочи изследване на скандинавски учени, публикувано в списания Respiratory Research.
Карл Франклин от университета в шведския град Умеа и негови колеги са провели интервюта с повече от 16 хил. човека, жители на Швеция, Норвегия, Исландия, Дания и Естония, разпитвайки ги за детството им и склонността към хъркане. “От 15 556 души, които са отговорили на въпросите за хъркането, 18% заявяват, че страдат от шумно и тревожно хъркане най-малко три нощи на седмица”, казва Франклин. Обработката на резултатите от изследването сочи, че сред факторите, които допринасят за възникването на този проблем сред възрастните са респираторни инфекции още от детството, както и повтарящи се ушни инфекции. В рисковата група се оказват деца, които са израснали в големи семейства, както и в къщи, където е имало куче. “Тези фактори могат да доведат до възпалителни процеси и по този начин да окажат влияние на горните дихателни пътища в ранното детство, което увеличава уязвимостта към хъркането в зряла възраст”, смятат авторите. Учените смятат, че покрай хроническия недостиг на сън и дискомфорт спрямо заобикалящите, хъркането увеличава риска от множество заболявания. “При хората, които хъркат, рискът от ранна смърт и сърдечно-съдови заболявания, като инсулт и сърдечни пристъпи, е значително по-голям”, заявяват изследователите. /БЛИЦ