Словашкият Институт за национална памет се занимава с архивите на комунистическата държавна сигурност. Те пазят и тайните за хората, избити по границата при опит за бягство. Дойче веле разказва една конкретна история.
Едва напоследък Словакия отправя критичен поглед назад към комунистическото си минало. През 90-те години авторитарният посткомунистически режим на Мечиар пречеше на отварянето на архивите, но папките от онова време вече са достъпни. Тъкмо там бяха скрити и фактите за жертвите на режима, застреляни край границата при опит за бягство на Запад. Също както и в България по словашката граница са намерили смъртта си включително и източногерманци. Един от тях е Хартмут. Годината е 1986, Горбачов вече от една година е на власт в СССР. Все още обаче никой не може да си представи какво ще се случи през следващите три години. Хартмут току-що е навършил 18, скоро му предстои матура. Вместо това обаче той решава да избяга при роднините си в Западна Германия. Смята да го стори от Словакия през Австрия, защото е чувал, че там границата се охранява по-слабо отколкото в ГДР. От архивите на словашката държавна сигурност научаваме, че пристигнал на 31 юли в Братислава и се настанил в студентското общежитие "Дружба". През следващите дни явно е изучавал границата, преди да тръгне на 8 август – екипиран с клещи и с други инструменти, с които да преодолее телените заграждения. В полосата го засичат двама млади словашки войници, които са горе-долу на неговата възраст. Те са водачи на специални кучета, обучени да преследват бегълци. „Получих съобщението, но друго не знаех – кой и какво... Просто се задействахме и чак по-късно научихме, че в полосата има ранен...” Обучените кучета атакуват Хартмут и му нанасят тежки рани то тялото и по главата. Двамата млади граничари и офицерът, който е на смяна, твърде късно взимат мерки за спасяването на живота му. Историкът Лубомир Морбахер от Института за национална памет, който обработва архивите на ДС, обяснява: „Било е възможно да се спаси момчето. Но граничарите са постъпили много нехуманно. Те огледали мястото, проверили документите, опитали се да установят дали наоколо има следи от друг човек и чак тогава закарали раненото момче в заставата. Към този момент съдбата му вече е била решена, боя се.”
Дали действията на граничарите от тогава са подсъдни? Да, смятат специалистите от Института за национална памет. Граничният режим на Чехословакия съзнателно е допускал бегълци през границата да могат да бъдат и убивани. Това е престъпление срещу човечеството, за което няма давност. Ето защо праз май тази година Институтът внесе убийството на Хартмут и още 41 подобни случая в словашката прокуратура. Но нейната реакция беше нервна и категорично отрицателна. Главният прокурор Доброслав Трънка пита дали в подобни случаи изобщо има извършено престъпление: „Дали става дума за безграничния порив към свобода или пък се касае за опити за бягство на бандити, крадци, разбойници, заловени с чували пари или църковна утвар, хора, извършили какви ли не насилия, които още тогава са се укривали от правосъдието чрез бягство през границата – това трябва да се проверява във всеки отделен случай.” Главният прокурор Трънка взима страна - и това не е чудно, защото като прокурор той се е занимавал с друг подобен случай. Историкът Морбахер е изненадан само от цветистия език на прокурора. Иначе всичко е според неговите очаквания: „Няма политическа воля, прокуратурата също няма воля да разнищи тези случаи.” Майката на убития Хартмут обаче все още очаква ако не справедливост, то поне извинение: „Ако поне си признаят, че съжаляват за стореното, сигурно бих могла да им простя. Това за мен е много важно. Да си признаят, че съжаляват, че виждат колко ми е тежко от загубата на сина ми.” /БЛИЦ