Две години след атаките в Париж: Как мюсюлманите възприемат тероризма

В понеделник се навършват две години от най-кървавия атентат във Франция, който отне живота на близо 200 души. Серията от терористични атаки обаче започна далеч по-рано.

Кореспондентът на bTV в Париж Десислава Минчева се срещна с брата на първата жертва на джихадизма във Франция.

Преди две години в Париж, на фаталния петък, 13 ноември, Франция вече знаеше, че е приоритетна цел заради атентатите в Тулуза и в редакцията на хумористичния вестник „Шарли Ебдо”.

Последваха атентатът в Ница, после отново в Париж.

На 11 март 2012 г. Науфал Ибн Зиатен е с приятели вкъщи, когато разбира, че по-големият му брат е екзекутиран. Имат винаги е бил неговият герой – военен е, парашутист, владее източни бойни изкуства. Няма съмнение, че ще се справи с някакъв хлапак с мотор и пистолет в ръка, който му заповядва да падне на колене.

Имад, разбира се, не се подчинява. Разстрелян е в главата от 22-годишния Мохамед Мера… само защото е военен.

И терористът, и Имад за мюсюлмани. Близките им също.

„Срам ме е. Мисля, че нашият бог сигурно плаче, когато вижда това. Ужасно е, това не е нашата религия”, казва Науфал.

„Ние с брат ми сме възпитани с любов, мир, толерантност, уважение. Нашият ислям не познава насилие, омраза, терор, война. Това е секта от престъпници. Тези хора не са мои братя. Нищо, че се наричат мюсюлмани”, казва Науфал.

Науфал ходи на гробищата всеки ден.

Докато изпращаше нашия екип на гарата в Руан, той ни каза, че е песимист и че тази необяснима джихадистка вълна ще продължи дълго.

Необяснима е за него, защото мисли, че няма толкова радикално различни светове – този на вярващите в исляма и този на терористите, които твърдят, че убиват в името на исляма.