Един българофоб срещу друг: Люта битка за президент в Северна Македония

Президентските избори в Северна Македония изправят един срещу друг досегашния държавен глава Стево Пендаровски от СДСМ и Гордана Силяновска-Давкова от ВМРО-ДПМНЕ, съобщава БГНЕС.

Последното проучване на общественото мнение, проведено от Центъра за политически изследвания и комуникации в РСМ, дава преднина на Силяновска с 20,4% подкрепа срещу 16,8% за Пендаровски.

Настоящият президент е роден на 3 април 1963 г. в Скопие. Той е дългогодишен политик от Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/.

Завършва през 1987 г. Юридическия факултет и Факултета по политически науки към столичния Университет "Свети Кирил и Методий", а магистърска и докторска степени получава в Института за социологически и политико-правни изследвания. През 2001 г. влиза в кабинета на президента Борис Трайковски (ВМРО-ДПМНЕ) като съветник.

В предизборната кампания Пендаровски неколкократно използва антибългарска реторика, въпреки че посочи необходимостта от отваряне на Конституцията и вписване на българите в Преамбюла.

„По този начин ще бъде вписано едно малко българско малцинство“ в основния закон, каза той. Президентът твърдеше през последния месец, че македонското малцинство в България е било „малтретирано“. По думите му София е искала „македонците да влезнат в ЕС като българи“.

В интервю за Канал 5, Пендаровски заяви, че „вписването на българите в конституцията на РСМ е опит да бъде спасен образа на България“, след като ЕС е отхвърлил другите български искания.

На предизборните събития и срещи с граждани държавният глава посочи, че РСМ се е сблъсквала с две блокади по пътя към ЕС – „външната от България и вътрешната от ВМРО-ДПМНЕ“. Президентът се застъпи за оставането на Северна Македония в сръбския проект-инициативата „Отворени Балкани“.

Пендаровски подкрепя идеята, че македонският държавен глава трябва да разполага с правомощията за налагане на абсолютно вето.

Политикът се кандидатира за президент за първи път на изборите през 2014 г., когато загуби срещу опонента му от ВМРО-ДПМНЕ Георге Иванов. През 2019 г. отново се включва в президентската надпревара и побеждава на балотаж Гордана Силяновска-Давкова. На втория тур Пендаровски събра 436 212 гласа, или 51,66%.

Преподавал е в Американския колеж в Скопие, където води курсове по Международна сигурност, Международни отношения, Въведение в политиката, Глобализация, Геополитика, Външна политика на САЩ, Външна политика и политика на сигурност на ЕС и Малките държави в световната политика.

В периода 1998-2001 г. е ръководител на Дирекцията за анализи и изследвания в Министерството на вътрешните работи и говорител на министерството.

От 2001 до 2004 г. е съветник по националната сигурност на президента на Република Македония. От 2004 до 2005 г. е председател на Държавната избирателна комисия. От 2005 до 2009 г. е съветник по външната политика на президента на Република Македония. От 2016 до 2017 г. е член на парламента на Република Македония. От ноември 2017 г. Пендаровски е назначен за национален координатор за НАТО.

Гордана Силяновска-Давкова през годините е върл противник на Преспанското споразумение между Македония и Гърция, с което беше решен спора за името на Република Македония, а Атина подкрепи Скопие за НАТО и ЕС.

Силяновска е твърдо против и Договора за приятелство с България от 2017 г. Тя се обяви срещу закона за разширяване употребата на албанския език през 2018 г. В рамките на тазгодишната предизборна кампания тя твърдо следваше антибългарската политическа линия.

Силяновска заяви на предизборно събитие, че "Преамбюлът на Конституцията не е телефонен указател, за да включваме всичките ни съседи в него“. В друг случай тя включи Библията и Корана в антибългарската кампания, като призова за промяна на Преговорната рамка с ЕС.

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски неведнъж повтори, че конституционните промени са "български диктат" – теза, която Силяновска подкрепя напълно.

Силяновска е на 11 май 1953 година в Охрид, тогавашна Югославия. През 1973 година завършва средното си образование в столицата Скопие. През 1978 година завършва Юридическия факултет на Скопския университет, а през 1993 г. защитава докторска степен по право в Любляна. Кариерата на кандидата за държавен глава в македонските институции е богата. От 1990 до 1992 година е членка на конституционната комисия в македонския парламент.

Силяновска е член на Венецианската комисия от 2008 до 2016 година. В периода 1992-1994 е министър без ресор в първия кабинет на Бранко Цървенковски - член на Председателството на Съюза на комунистите в Македония от 1990 г., известен със своите антибългарски възгледи.

На 24 април, сряда, ще се проведе първият тур на президентските избори в РСМ. Парламентарните избори ще се проведат на 8 май, заедно с втори тур на президентските.