Експерт от ЦРУ: Ердоган иска да царува, трябва да се напаснем съответно

Днешна Турция е остатакът от това, което преди Първата световна война е известно като Османска империя. Османците са се сражавали на страната на германците в тази война. Това заяви експертът от ЦРУ Чарлз "Сам" Фадис.

В продължение на няколко столетия те са ужаса на християнския свят, а и голяма част от мюсюлманския. Повече от един път османски армии заплашват Виена.

По пътя си те унищожават това, което е останало от някога великата Римска империя, а също така превземат и ислямските свещени места в това, което днес е Саудитска Арабия.

Насочваме се обратно в тази посока сега , и който и да седи в Овалния кабинет в Белия дом догодина, ще трябва да се разправя с тази нова реалност.

Модерна Турция е съюзник на Съединените щати от много десетилетия. Но тези дни са свършили. Нашите отношения с Турция и нейният нов "султан", Реджеп Ердоган се промениха фундаментално и тази промяна е необратима.

Когато Мехмед Завоевателя превзема Константинопол през 1453 година, той влиза с коня си в църквата Света София - най-великият средновековен християнски храм.

Веднага след това Мехмед я превръща в джамия.

Това е в по-голямата си част един символичен акт, който има за цел да изпрати до целия свят послание за военната мощ на османците и военизираната ислямска природа на тяхната империя.

В модерната турска държава, която се появява през 1918 година, Света София е обозначена като исторически обект и не се използва повече като джамия.

Отново, тази промяна беше много важна. Тя каза на света, че Османската империя не съществува повече, както и че тя е подменена от нация, която се развива на светски, европейски модел.

При управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган, Света София отново стана джамия.

Тази промяна е точно толкова силна и символична, колкото и влизането на султан Мехмед с коня му през вратите на храма. Тя сигнализира, че старата светска Турция е мъртва.

Сега тя е подменена от една нова Османска империя, която иска да си възстанови позицията като лидер на Ислямския свят и противник на Запада и християнството.

В продължение на години се радваше на добри и близки отношения с Израел и израелските военни.
Не повече.

Новите османци са все по-враждебни към еврейската държава. Президентът Ердоган заяви, че Йерусалим е "наш град".

Освен това, той каза, че превръщането на Света София в джамия е първата стъпка към "освобождаването" на джамията Ал Акса и Храма в Йерусалим - най-светият град на юдеизма.

Точно, както султан Мехмед Завоевателя превзема Константинопол, президентът Реджеп Тайип Ердоган има за цел да превземе Йерусалим от Израел.

Старите османци са били винаги презрителни към арабските си съседи, които са считали за робски раси, които са годни само за да бъдат управлявани.

Същият този тон е приет и от новите османци, които са възприели и развили близки отношения с радикалния режим в Катар, говорейки агресивно и тежко срещу Саудитска Арабия и другите сунитски държави от Персийския залив.

Известно е, че президентът Реджеп Тайип Ердоган става зависим от катарските пари и инвестиции, за да поддържа жива своята "империя".
Новите османци също така агресивно искат да завземат контрол над енергийните ресурси в Източното Средиземноморие.

И Гърция и Кипър са били заплашвани с военни действия и възможността за война в резултат на агресивното поведение на Турция си остава много реална.

"В нашата цивилизация, завоеванията не са окупация или грабеж. Те са установяване на доминация на правоверните, което е по заповед на Аллах в даден регион.... Ето защо, нашата цивилизация е цивилизация на завоеванието."

Така заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган през август тази година. Той добави:

"Турция ще вземе това, което е нейно по право в Средиземно море, и в Егейско море, и в Черно море."

"Ние каним нашите събеседници да поставят себе си в ред и да седят далеч от грешки, които биха отворили пътя за тяхното собствено унищожение", заяви още президентът.

Реджеп Ердоган, новият султан твърде готов да използва тежестта на Турция наоколо и в други области извън нейните граници, като по този начин копира експанзионистичното поведение на оригиналните османски турци.

Турция нахлу в Сирия и нападна кюрдите. Турция се намеси и в продължаващата Либийска гражданска война.

Освен това, Турция успя да се набута в скорошните враждебни действия между Армения и Азербайджан. Тя се изкара като защитника на своите братя мюсюлмани срещу арменската, християнска "агресия".

Новите османци предоставят военна и дипломатическа помощ за свъразната с Ал Кайда в Сирия, организация Фронтът Ал Нусра. Организация, която е призната за терористична от Държавния департамент и много в международната общност.

Новите османци имат и близки отношения с Хамас. Президентът Ердоган лично се е срещал с лидера на Хамас Исмаил Ханиех, както и със заместник-лидера Салех ал Арури.

Репортажи индикират, че поне 12 високопоставени членове на Хамас се намират в Турция и са получили турско гражданство.
Разузнавателните доклади също така индиикират, че Хамас оперира с поне две бази вътре в Турция, със знанието и одобрението на турското правителство.

Новите османци дадоха да се разбере ясно, че имат намерение да засилят военните си капацитети и да променят дългогодишната си зависимост от Съединените щати за оборудване и поддръжка.

Когато Вашингтон възрази на покупката от Турция на руските противоракетни отбранителни системи Ц-400, президентът Ердоган игнорира американските притеснения.

Това, което се случва в Турция е фундаментална промяна в ориентацията и идеологията.

Светската Турция, която познавахме през 1918 , и когято оцеля до идването на президента Реджеп Ердоган е нещо, което остава в миналото.
Сега се изправяме лице в лице с все по-радикално ислямизиращо се формирование, което има за цел да се върне към агресивната роля, която е играло в продължение на векове в Европа и Близкия изток.

В тази си роля, Турция не просто следва курс, който е независим от този на Съединените щати и Европа. Тя все повече взема позиции, които са директно в опозиция срещу тези на споменатите нации.

След серия от ислямистки терористични атаки тази есен, френският президент Еманюел Макрон говори и осъди въпросните нападения.
След това той обяви по-стриктен контрол над училищното обучение и по-добро контролиране над чуждестранното финансиране на джамиите в страната.

В отговор на това, турският президент Реджеп Тайип Еродган отбеляза:

"Какъв е проблемът на този индивид, наречен Макрон с исляма и мюсюлманите?"
"Макрон се нуждае от ментално лечение", заяви президентът Ердоган, който след това призова турците да бойкотират всички стоки, които идват от Франция.

Това е е първият случай, когато Реджеп Ердоган напада европейски правителства.

През 2017 година той обеща, че ако европейските нации продължават да критикуват действията му:

"Нито един европеец и западняк няма да може да върви сигурно и мирно по улиците."
Президентът Ердоган е нападал и Австрия по подобен начин.

През юни, 2018 година, след като виена обяви, че ще затвори радикалните джамии и ще прогони чуждестранните имами, президентът Ердоган заяви следното:

"Австрийският премиер..... прави калкулации да затваря нашите джамии в Европа. Накъде отива това? Страхувам се, че към война между полумесеца и кръстоносците."

През 2016 година Реджеп Тайип Ердоган отвори нов мост над Босфора в Истанбул и го кръсти Вавуз Султан Селим. Султан Селим е османският владетел, под чиято власт границите на империята се разширяват до най-голямата си степен.

Едва ли има по-ясно изразяване на намеренията му. Президентът Ердоган не иска да съжителства, а да царува. И нашата политика към него трябва да се напасне съответно.