Експерти разясниха подробности за новия пробив в битката срещу рака

Мечтата за ваксина срещу рак, способна да стимулира имунната система да се бори с туморите, е на хоризонта на научната общност.

Вероятно никога не е било толкова близо, колкото е сега. След години на ограничен успех в тази област, създаването на други имунотерапии и успехът на информационната РНК (или иРНК, използвана при разработването на ваксини по време на пандемията) съживиха оптимизма на учените.

Резултатите, пише испанският вестник "El Pais", са обещаващи както в скорошно проучване, което разглежда меланома - с прототип на ваксина в комбинация с друга имунотерапия, така и в други предварителни изследвания, свързани с рак на панкреаса.

Години наред успехът на ваксините при инфекциозни заболявания, последният случай е COVID-19, доведе до многобройни опити за възпроизвеждане на тези положителни резултати при толкова опустошително заболяване като рака, което убива 10 милиона души по света годишно.

Това обаче не е толкова просто. При заболявания, причинени от вируси и бактерии, ваксините обикновено действат профилактично, като излагат човек на отслабена или неактивна версия на микроба, така че имунната му система да се научи да разпознава тези заплахи и да е в състояние да ги неутрализира, когато се появят.

Въпреки това, туморът е много по-сложен и намирането на ефективна ваксина може да бъде "одисея". Ракът е различен при всеки пациент, което принуждава учените да проектират по-персонализирани ваксини. И за разлика от вирусите и бактериите, които телата ни знаят да откриват като чужди и вредни агенти, раковите клетки идват от нас.

Те изглеждат като нашите нормални клетки и имат способността да се маскират и да избягват защитната армия на тялото. Следователно една ваксина сама по себе си може да не е достатъчна.

Въпреки тези различия, идеята зад противораковите ваксини е да обучат имунната система да разпознава раковите клетки и да ги елиминира. За да се направи това, туморни антигени (като неоантигени) се използват като примамка.

Тези молекули, открити на повърхността на раковите клетки, се различават от нормалните клетки. Намирането на най-подходящите антигени и ефективното им доставяне във ваксината е от ключово значение за предизвикване на добър отговор на имунната система и успех на ваксината.

Има различни подходи, от използване на ваксини, базирани на ДНК, иРНК (като ваксините за COVID-19), пептиди, дендритни клетки или дори прибягване до така наречените онколитични вируси, които са микроорганизми, способни да активират имунната система.

На хартия предложението за събуждане на естествените защитни сили на тялото за борба с туморите е безпогрешно. На практика обаче триумфите на ваксините не са толкова много. Сред превантивните подходи ваксината срещу хепатит B помогна за предотвратяване на рак на черния дроб, докато имунизацията срещу човешки папиломен вирус намали цервикалните тумори, причинени от това заболяване, с 87% сред ваксинираните.

Що се отнася до терапевтичните ваксини, които се използват за лечение на пациенти, имащи вече рак – открояват се само няколко примера за относителен успех: една срещу тумори на простатата и друга (получена от бактерия, причиняваща туберкулоза) за рак на пикочния мехур. Но и двата случая предлагат много ограничени предимства и вече не се използват.

И въпреки че през последните десетилетия са разработени много атрактивни предклинични изследвания, проучванията не са напреднали "поради много бариери", предупреждава Лаура Ангелац, изследовател в групата по геномика и целенасочени терапии при солидни тумори в болница в Барселона.

Тя се позовава на разнообразието от солидни тумори, които са хетерогенни и представят различни антигени, и посочва ключовата роля на туморната среда: „Раковите клетки не са сами, но имат имуносупресивни клетки около тях, които затрудняват имунната система да се намеси."

Мигел Пералес, експерт по имунотерапия на рак и ваксини в болница Memorial Sloan Kettering в Ню Йорк, цитира хетерогенността на самия тумор. „Няколко изследвани ваксини са насочени само към много малка част от тумора. В много случаи са необходими само една или две ракови мутации, за да станат резистентни към ефекта на ваксината."

В скорошно интервю за "El Pais" онкологът Крис Клебаноф, също изследовател в Sloan Kettering, посочи, че една от големите трудности при разработването на успешни ваксини е "липса на точни знания за правилните антигени, които трябва да бъдат включени във ваксината “. В допълнение, добавя онкологът, „много пациенти с рак са по-възрастни, което означава, че имунната им система е остаряла с времето.

Съществува и фактът, че леченията, като химиотерапия и лъчетерапия, могат сериозно да увредят имунната система. Следователно виждаме пациенти, които имат по-стара и по-увредена имунна система."

Комбинация от ваксини и имунотерапии

Започват да се забелязват резултати при тумори, където другите имунотерапии сами по себе си досега са се провалили. Предварително проучване при рак на панкреаса, един от най-смъртоносните видове рак, показва, че ваксина, комбинирана с инхибитор на контролни точки и химиотерапия, е успяла да активира имунната система при осем от 16 пациенти в проучването. Нито един от тези осем пациенти не е получил рецидив по време на 18-месечната продължителност на проучването.

Провеждат се много изследвания, но mRNA платформите са, според експертите, един от най-обещаващите подходи.

„Революцията идва под формата на нови иРНК ваксини и инструментите, които ни позволяват да усилваме неоантигените и да правим ваксини при поискване. Ако можем ефективно да активираме имунната система, използвайки РНК платформи, които ни позволяват да произвеждаме ваксини с 24 неоантигена, ще постигнем много значителни реакции. Това е пътят напред“, обяснява Алварес-Валина.

Учените са единодушни, че само противоракови ваксини не са достатъчни. Най-окуражаващите резултати са наблюдавани при лечения, комбинирани с други лечения. Този общ подход понякога може да преодолее враждебната туморна микросреда, която не позволява на имунната система да функционира.

„Особено при солидни тумори, в комбинация с инхибитори на контролни точки, иРНК ваксините ще означават увеличаване на броя на пациентите, отговарящи на дългосрочно лечение“, добавя той.

Прототип на антимеланомно лекарство използва иРНК

Въпреки неуспехите изследванията продължават да търсят превантивни ваксини за високорискови групи – например пациенти, страдащи от синдром на Линч, които са по-склонни да развият рак на дебелото черво, най-вече терапевтични ваксини, особено през последното десетилетие.

Има стотици текущи проучвания, изследващи потенциала на ваксините при множество тумори, включително глиоми, глиобластом, уротелиални тумори, рак на яйчниците и цервикалния рак и рак на тънкото и дебелото черво.

Питър Д. Кацикис, изследовател в катедрата по имунология в университетската болница „Еразъм“ в Ротердам, е написал анализи за предизвикателствата при разработването на персонализирани ваксини.

Въпреки това той посочва, че успехът на имунотерапията през последните години е „събудил отново интереса към ваксините срещу рак. Очаква се ваксина срещу ракови неоантигени да подобри имунотерапията и може би да разшири приложението й към тумори, които не реагират на нея."

Вратата се отвори отново

Някои проучвания всъщност отвориха отново вратата на надеждата. „Резултатите са обещаващи“, потвърждава Луиз Алварес-Валина, ръководител на отдела за клинични изследвания на имунотерапията на рака в Националния център за изследване на рака на Испания.

Фармацевтичните компании Moderna и Merck, например, изучават прототип на ваксина срещу меланом, която използва платформата на иРНК. И според двете компании тази формула, комбинирана с антитялото pembrolizumab, инхибитор на контролна точка, което е вид имунотерапевтично лекарство, помагащо да се изключат спирачките, които туморът поставя върху имунната система, е успяла да намали риска от рецидив .

Смъртността е намалена с 44% във фаза II клинично изпитание.Фаза III вече е в ход. „След няколко години“, прогнозира ученият, „ще имаме ваксини, докато персонализираните ваксини могат да стигнат до клиниката много скоро“.

Имуногенни тумори

Текущите изпитвания са особено фокусирани върху най-имуногенните тумори – т.е. тези, които се разпознават от имунната система и при които имунотерапията обикновено работи. Колкото повече неоантигени представя туморът, толкова по-имуногенен ще бъде той.

Меланомът е един пример, но не единственият. „Туморите, причинени от тютюнопушене, като тумори на белия дроб или пикочния мехур, също създават много анормални неоантигени. При тези заболявания времето за отговор се увеличава чрез добавяне на автоложна ваксина към имунотерапията, направена от собствения тумор на пациента“, обяснява Хосеп Табернеро, директор на Института по онкология в Мадрид.

Пералес също подчертава „обещаващите резултати при рак на белия дроб“ на ДНК ваксина. „Оказа се, че една година след началото на лечението повече пациенти от групата на ваксината са все още живи, отколкото тези, които са получили химиотерапия.“

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук