"Ел Паис": Последните украински крепости в Донбас очакват с надежда войските на Путин

"В частта на Донецка област, която все още се контролира от Киев, е останала едва една пета от населението. Мнозина биха приветствали войските на Путин", пише военният коресопндент Кристиян Сегура за испанския "El Pais", цитиран от Гласове.

Двама войници влизат в единствената отворена бензиностанция в Костантиновка, Източна Украйна, лицата им са кални, а униформите им - разкъсани. С оръжия, преметнати през рамо, те казват на изцяло военната клиентела:

"Днес ни крият добре, държат ни под земята от часове". Двамата войници ще си вземат кафе - то е безплатно за войниците - и ще се изпарят. Костантиновка, на 15 км от фронта, е един от последните бастиони в Донбас, които остават под украински контрол и над които Русия засилва настъплението си.

На двадесет и пет километра северно от Костантиновка, Краматорск и Славянск са призрачни градове с котки, бездомни кучета и случайни местни жители. Само в двата супермаркета, които все още функционират, има движение на хора - военнослужещи, които купуват храна, за да се приберат в квартирите си.

Има полицейски патрули, които пазят, както и микробуси и автомобили с войници. Руската армия е наблизо и обсажда 40-те процента от територията на Донецка област, които все още са в ръцете на легитимното правителство на Украйна. За много от цивилните, които са останали, войските на Владимир Путин са добре дошли.

Павло Кириленко говори пред четири чуждестранни медии в четвъртък в мазето на сградата на регионалното правителство в Краматорск. Кириленко, ръководител на военната администрация на Донецк, заяви, че са останали 21% (около 350 000 души) от 1,6 милиона жители на територията, която е била под негово командване в началото на войната.

Те отказват да напуснат, а някои дори се връщат, защото искат да останат в родината си. Няма значение, че в провинцията няма газ или вода в много квартали: те не искат да напускат домовете си. Въпреки това, признава Кириленко, поне половината от тези 350 000 души не искат да напуснат, защото чакат с отворени обятия руснаците.

Областите Луганск и Донецк, които съставляват Донбас, заедно с Крим са украинските региони, които са най-близки в културно отношение до Русия. През 2014 г. столиците Донецк и Луганск бяха превзети от проруски сепаратисти, а Крим беше анексиран от Русия.

На 4 юли цялата Луганска област пада под ударите на нашествениците. Руското министерство на отбраната очаква до септември да направи същото и за частта от Донецк, която не е завладяла, а миналата седмица обяви ескалация на военните действия.

Според Кириленко причината за този график е, че колкото по-дълго продължават сраженията, толкова повече войници загиват. По данни на украинското правителство 39 000 руснаци са паднали в битка, а според разузнавателните служби на САЩ тази цифра е по-малко от половината.

Западни групи за анализ на сигурността, като Института за изследване на войната, изключват възможността при бавните темпове на напредване Русия да успее да превземе напълно Донбас до есента.

Жена пуши в кухнята на дома си до прозорец, счупен при обстрел в Краматорск, Източна Украйна, във вторник. Снимка: Nаriman El-Mofty(AP)

Друга причина за превземането на целия Донбас е политическа: Москва иска през есента в окупираните територии да бъдат организирани референдуми за присъединяване към Русия. Тези консултации за плебисцит няма да имат никаква валидност в очите на международната общност. В тях няма да участва и по-голямата част от местното население, което е избягало.

Но сред тези, които остават, значителна част ще гласуват с пълна убеденост, за да спрат да бъдат украинци. Като един жител на Славянск, възрастен мъж, който в четвъртък вечерта бързаше да се прибере у дома и който отказа да отговори на въпросите на нашия вестник с мотива, че няма да бъде обяснена истината: 

"Международните медии не казаха истината за това, което се случи през 2014 г., няма да го направите и сега, казвате само това, което искат Съединените щати".

На хоризонта в Славянск тук-там се появява артилерийски дим. Нападателят е само на шест километра. Андрей Боблинка е избрал да остане заедно с майка си. В неговата сграда с 80 апартамента само шест от тях все още са заети. 39-годишният електротехник обяснява, че това, което се е случило през 2014 г., е, че проевропейската революция на Майдана, която свали от власт проруския Виктор Янукович, е обърнала гръб на реалността в Донбас.

"Демонстрирах срещу новото правителство и ходих на митинги, сега съжалявам за това", обяснява Боблинка, "ако знаех какво ще направи Русия сега, нямаше да участвам в тях". Кремъл използва тези размирици като претекст, за да подкрепи въстанието на проруските сепаратисти. Боблинка е убеден, че ако Путин е искал, цял Донбас вече е щял да бъде руски.

Руски колаборационисти

Кириленко потвърждава, че колаборационистите с нашествениците в провинцията "са много сериозен и нарастващ проблем". Хасив Яр е запустяло село на фронтовата линия, с жилищни блокове, разпръснати сред изоставени фабрики и обрасли с растителност. На 9-ти в една от тези жилищни сгради са нанесени три руски ракети с прецизно насочване, при което според местните граждански власти са загинали 48 души. Съсед твърди, че в сградата нощуват и войници от казарма, разположена на три километра.

Обичайно украинските войски прекарват нощта в жилищни квартали, тъй като се страхуват от руски атаки срещу казармите. Миналия петък правозащитната организация "Хюман райтс уоч" разкритикува факта, че украинските отбранителни сили са разположили позициите си в жилищни райони. Кириленко отговаря, че са направили всичко възможно, за да евакуират цивилното население от региона, но че не могат да го направят със сила:

"Това е война и ние сме на фронтовата линия. Един такъв човек е Надя, на 66 години, жителка на Хасив Яр. Тя остава в градчето, защото трябва да се грижи за 99-годишния си баща. Тя казва, че е свикнала с обстрела и ще остане тук, независимо кой управлява: "Единственото ми желание е пенсията ми да бъде гарантирана и животът да бъде като в Съветския съюз, когато фабриките работеха.

Жилищен блок в Хасив Яр, разрушен от руски ракети на 9 юли. Снимка: Кристиан Сегура

Олег Хишняк е от Краматорск и също копнее за СССР: "Тук имахме заводи и предприятия, като хлебозавода, в който работех. Но той беше затворен и не руснаците го затвориха, а украинците". "Това означава да си независим, това е свободата", разсъждава 63-годишният мъж. На въпроса дали се страхува от руската окупация, Хишняк отговаря: "Защо да се страхувам от тях? Живях с тях до 25-годишна възраст и нямах никакви проблеми.

В Бахмут, една от основните цели на руската офанзива в Донецк, журналистите не са добре дошли. Петима души упрекнаха "Ел Паис" за присъствието ни в града. "Хората си мислят, че ако сте тук, руснаците ще бомбардират града още повече", казва Иван Гончаренко, на 60 години.

Гончаренко се движи с висока скорост по улица "Горбатова". Зад него е разположен танк, а пред него е общинският футболен стадион, чиито трибуни са взривени от бомби. Основното му оплакване от войната е, че не е успял да запази работата си като чистач в държавно училище.

Украинската училищна система е прекратила присъствените занятията, за да намали риска за децата. Гончаренко не се съобразява с това и твърди, че ако вече няма работа, то е защото военните са го уволнили и са се настанили в училището. Мнението му за военната ситуация е ясно: "Целият Донбас ще бъде на Русия, украинците вече отстъпват, нямат дисциплина".