ЕП: Европа не приема еднозначно наложените санкции по „Магнитски“

На проведения днес дебат в Европейския парламент по повод наложените от САЩ санкции по закона „Магнитски“ на трима българи и на свързаните с тях търговски дружества, стана ясно, че в Евросъюзът не съществува единодушие какъв трябва да е подходът в подобни случаи, пише Труд бг.

Преобладаваха мненията, че корупцията е световен проблем, борбата с който трябва да е приоритет на държавите членки.

Но същевременно евродепутатите не игнорират и факта, че в Европа съществуват достатъчно правни механизми в тази насока, без да е нужно да се нарушават правата на санкционираните от трети държави, като лицата трябва да разполагат с правото на справедлив процес и защита. 

Хорхе Вилалба от групата на Европейски консерватори и реформисти, член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи към ЕП:

„Можем да си намерим извинение да атакуваме всяко правителство, което не ни харесва. Само че всяко правителство, всяка държава си има закони и не може веднага да казваме - има корупция.

В случая администрацията на САЩ прилага санкции към определени лица и ние веднага искаме да се месим в компетентността на държава членка.

Трябва да се зачитат решенията на националните съдилища и решенията на националните парламенти, така че не може Брюксел да се бърка.

Защото какво ще направим иначе с испанското правителство например, сега нищо не казваме за тях. Борбата срещу корупцията трябва да бъде водена от национални прокурори, от националната прокуратура, не от Европейската комисия, защото иначе това е опит за политическа намеса в национални правомощия.

Трябва да е ясно, че държавите членки служат на гражданите. Нека не променяме нищо в уредбата, която съществува по този въпрос.

Виждаме че Европейската комисия иска да се намеси, но тя трябва да спазва нашите права. Иначе какво, да махнем държавите членки, да вземем да ги отменим ли?

Балаш Хитвеги, независим евродепутат: „Борбата с корупцията може да запази своя смисъл само ако не се използва за политически цели. Да, корупцията е проблем, който съществува във всички държави членки, всички държави членки трябва да засилят борбата срещу нея с всички средства на тяхно разположение.

Но борбата срещу корупцията не бива да се превръща в инструмент за политически игри.

Не можем да си обясним защо САЩ решиха, че точно преди изборите в България е моментът да се ускори борбата срещу корупцията в тази страна. Много е интересно.

Държа да отговоря, че Европейският парламент не бива да използва борбата срещу корупцията в политически мотивирани дебати за върховенството на закона.

И за онези които искат да го направят, държа да отбележа, че ако в политически борби някой спечели срещу вас, това не е корупция, а е демокрация.

И именно Европейският парламент трябва да се възпира от желанието си да се меси в изборите на държавите членки, защото това не само, че няма да подобри върховенството на закона, а ще направи точно обратното – ще намали доверието в институциите и отслаби борбата с корупцията“. 

Ангел Джамбазки от групата на Европейските консерватори и реформисти: „Ще ви напомня все пак на всички вас, че дори Европейската конвенция за човешките права в своя чл. 6, ал. 2 казва следното нещо:

Всеки обвинен в криминално престъпление е невинен, докато вината му не бъде доказана с влязла в сила присъда. Така че внимавайте със списъците, защото днес ги прави един, утре може да ги прави друг и тогава нещата могат да станат лоши. Корупцията се доказва в съда с влязла в сила присъда“.

Франсоа-Ксавие Белами, от групата на Европейската народна партия: „Взетото от САЩ решение естествено е сигнал за тревога, но не трябва да ни кара да забравяме три неща, които са основни. Първо, лицата, които са обвинени, срещу тях вече има възможности за съдебни производства.

Основно е да го напомним, защото средството за борба срещу корупцията е правосъдието. Нищо не може да замени съдебното производство. Защото чрез средствата за получаване на информация то може да вземе решенията, които се налагат. Второто, което следва да подчертаем, е именно това – Европейският съюз трябва да укрепне в борбата си срещу корупцията, това е безспорно.

Но не следва да го прави извън процедурните си правомощия. Ние виждаме, че Европейският съюз създаде европейска прокуратура и засили Европол, но накрая заявявам – изключително важно е да напомним, че необходимата борба срещу корупцията, необходимата борба в името на правовата държава, не следва да се превръща в инструмент за чисто политически процес.

Виждаме до каква степен тези въпроси могат да бъдат инструментализирани в момента и до каква степен могат да бъдат използвани  - говоря за Европейския съюз в неговата цялост.

Нищо не може да замени това историческо завоевание за изгражането на демокрацията, а именно съдебно производство след изцяло приключило съдебно следствие с ефективни средства за информация.

Днес сме изправени пред опасността да бъде инструментализирано това изискване за прозрачност в името на политически цели, защото по този начин се буди съмнение не спрямо конкретно засегнатите, но най-вече върху самата демократична процедура.

Това е много голяма отговорност и Европейският съюз, когато се бори за правова държава, трябва да прояви отговорност и разум“.

Особено знаково беше и изказването на еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон, според която Европейският съюз сериозно се притеснява от санкциите, наложени от американските власти върху европейски граждани, особено преди да има предварително съгласуване. Това е така, тъй като според нея единствено европейските компетентни органи трябва да водят разследванията, в случай на корупция.

„По отношение на санкциите на САЩ срещу корупцията в която и да е държава - членка на Европейския съюз, нека кажа следното:

Европейският съюз има сериозни опасения относно налагането на санкции от САЩ срещу граждани на Съюза, особено без предварителна консултация. Страните членки на Европейския съюз трябва да провеждат наказателни разследвания срещу отговорните за корупцията“.