Ердоган изпраща войски в Либия – какъв е планът му?

Турция изпраща свои войски в Либия. Но какво точно ще правят те там? Турските граждани са в неведение. Могат само да предполагат какъв е планът на Ердоган, пише Дойче веле.

Турското правителство изпраща войски в Либия. Те ще се включат в гражданската война там на страната на международно признатото правителство на премиера Файез Сарадж.

Той се опитва да спре настъплението на войските на бунтовническия генерал Халифа Хафтар и неговата т.нар. Либийска национална армия (ЛНА).

Както съобщи самият президент на Турция Реджеп Ердоган, турски войници вече са заминали по море за Либия, а турският контингент там ще бъде изграден стъпка по стъпка. Ердоган увери още, че турската военна мисия в Либия ще изпълнява основно координационни задачи.

Едно съмнително сътрудничество

Турските граждани са в неведение, тъй като за турската военна мисия не се съобщават никакви други подробности. Турската опозиция се пита каква роля играе в случая т.нар. Свободна сирийска армия (ССА).

Според редица чужди наблюдатели Анкара е изпратила в Либия сирийски бойци, които да подпомагат турските военни там. Правителството обаче отрича да има подобно сътрудничество.

Според някои твърдения Анкара е обещала на сирийските наемници да получат турско гражданство след края на мисията в Либия.

Сирийските милиции вече имат опит в сътрудничеството с турските части. Те се сражават заедно в конфликта в Сирия - навлязоха заедно в град Африн. Проблемът в това сътрудничество е, че ССА е смятана за радикална ислямистка организация.

Твърди се, че по време на турската офанзива в Североизточна Сирия миналия октомври бойците на ССА са извършили военни престъпления и са нарушили човешките права - става дума за нападения срещу жилищни райони, при които са били убити цивилни граждани.

Критици на режима и представители на турската опозиция остро критикуват това, че страна като Турция, която се изживява като "защитник", прибягва да помощта на една отчасти джихадистка милиция.  

Подобно сътрудничество е в нарушение на международното право, твърди бившият държавен секретар, отговарящ за турските тайни служби МИТ - Чеват Йонес.

В интервю за Дойче веле той казва, че това са неконтролируеми провокативни групировки, които не могат да бъдат обхванати от международното право.

"Ако Турция не разкрие на кого точно е дала гражданство, какви взаимоотношения поддържа със ССА или какво ще правят турските военни в Либия, това може да забърка голяма каша", опасява се Йонес.

Според експерта по въпросите на сигурността Метин Гюрчан турското сътрудничество със Свободната сирийска армия в Либия ще направи така, че групировката да загуби своята легитимност в сирийския конфликт.

"Турция дефинира тези милиции като умерени борци за свободата на Сирия", казва той.

Използването на наемници в либийската гражданска война може да се разглежда и като отстъпление от мирната стратегия на Турция. Гюрчан подчертава, че много по-важен от предполагаемото обещано гражданство на сирийските бойци е въпросът за това каква функция ще изпълнява ССА в Либия.

"И турското правителство ще трябва да обясни точно това на турските граждани", допълва наблюдателят.

Освен това турското общество е загрижено и дали в Либия пряко ще се сблъскат интересите на Русия и Турция, след като в либийския въоръжен конфликт Москва подкрепя силите на генерал Хафтар и неговата ЛНА. Не са ясни и целите, които преследва турската военна намеса в Либия. Официално Анкара назовава причината "борба срещу нелегалната миграция и терора", освен това се говори и за ангажимент на турските тайни служби МИТ.

Засега има само предположения

Дори експерти като Метин Гюрчан могат единствено да правят предположения. Според него в Либия трябва да бъде изградена един вид "зона за сигурност" - подобно на тази в Сирия източно от Ефрат.

Турският експерт по сигурността обаче се съмнява, че Анкара има широко поле за действия, защото е малко вероятно Русия да накара своя съюзник - войските на генерал Хафтар - да спрат настъплението си.

"Не съм убеден, че изпращането на наемници в Либия може да постигне нещо. В крайна сметка всичко зависи от Путин", посочва Гюрчан.