ЕС става политическо джудже

Следващата седмица, първата за април, ръководителите на Европейския съюз възнамеряват да направят истински дипломатически десант в Китай. Но ако се вярва на авторитетния италиански всекидневник „Република“, президентът на Франция Еманюел Макрон се бил изцепил, че в центъра на визитата в Пекин щял да бъде той. Като щял обаче да вземе със себе си Урсула Фон дер Лайен, за да демонстрирали заедно европейското единство пред домакина Си Дзинпин, пише "Труд". 

Междуждувпрочем Макрон бил споделил намерението си завчера с колегата във Вашингтон Джо Байдън, когото бил информирал за предстоящото посещение. Ама римският вестник загатва, че по-скоро май бил искал разрешение и опорни точки за него и изглежда ги е получил. Няма значение, но да каже Макрон, че ще вземе със себе си в Пекин председателката на Европейската комисия, тоест премиерката ни като европейци, е малко или много подигравка с нас, гражданите на ЕС. Защото ако това беше истински политически и икономически съюз на 27 равноправни държави, то Урсула би трябвало да поведе Еманюел към великата азиатска страна, а не обратното. А пък ако толкова иска да демонстрира единство, нека Макрон да натовари в самолета поне и Виктор Орбан, за цвят, ако не за друго.

Дребнаво, ще каже някой и с право, но как иначе да възроптаеш срещу превръщането на нашия горд някога ЕС в политическо джудже? Което войната в Украйна съвсем разсополиви, принуждавайки го да се принизи до подсмърчаща пионка върху оказалата се твърде голямата за него шахматна дъска на световните работи. Ето защо е интересен отговорът на въпроса защо се втурват точно сега към Китай лидерите на ЕС и куп президенти и премиери на страните от Съюза? На пръв поглед никак не е трудно да се отговори - ошашавени от всестранната подкрепа на Москва от Пекин, демонстрирана миналата седмица от Си Дзинпин в московските му разговори с Владимир Путин, европейските ни първенци би трябвало да потърсят начин да се издигнат поне в ранг на офицери в големия планетарен шахмат. Като със сигурност ще предложат на домакина си стопански и търговски начинания, които би трябвало да го съблазнят, той да им покаже заинтересованост и дори добра воля за сътрудничество. Не е тайна, Китай се нуждае от засилени икономически връзки с все още платежоспособната Европа и няма начин да не се възползва от гастрола на нейните висши ръководители.

Но има и нещо друго, което в този момент е по-важно от алъш-вериша и за което Макрон, Фон дер Лайен и другите началници със сигурност отиват в Пекин - да похвалят Народната република за нейния план за мир в Украйна и да помолят предводителя u да се заеме час по-скоро с реализацията му. Още повече, че в 12-те точки на документа шефовете ни са открили онова, което ще спаси честолюбието им, а именно мнението на Пекин по някакъв начин да бъде гарантирана подобаваща териториална цялост на изстрадалата страна. Нали със запазването на границите на Украйна в Брюксел оправдават нашите милиарди, които предоставят безвъзмездно на Киев, и непрекъснато тръбят, че ще ги дават, докато им ги искат? Да, предстои европейските лидери да настояват, да се молят, дори да хленчат в Пекин, но не толкова защото планът ще спре конфликта и лека-полека ще върне предвоенното благосъстояние на ЕС. А по-скоро защото мирът в Украйна ще спаси Съединените щати и цялата западна цивилизация от един твърде вероятен погром, ако конфронтацията покрай Дон и Днепър продължи и ескалира. Разбирай не само там, но и в други горещи точки на планетата.

Така е, защото за мъдрите политически наблюдатели в Европа само наивници могат да си помислят, че основният сблъсък на световната политическа сцена днес е между Украйна и Русия, или даже между САЩ и Русия. Не, голямата, опасната, жестоката според вещите анализатори за бъдещето на света конфронтация е между Китай и Съединените щати. А нейна арена е най-големият стратегически театър на планетата, този, в който са концентрирани огромната част от нейното население и икономическото u богатство - Азия и Тихия Океан. И където Вашингтон отстъпва ускорено силовите си позиции, тъй като войната в Украйна изсмуква неговите ресурси и изпразва арсеналите му, които са му нужни ако не за надмощие, то поне за демонстриране на разубедителна мощ и гарантиране на някакво стратегическо равновесие. По простата причина, че в момента определен военно-стратегически превес в региона има Пекин и за това говорят публикуваните напоследък цифри в медиите на Западна Европа. Например за да подпомогне защитата на Украйна от агресията на Русия, Пентагонът е паднал опасно близо до минималния праг на своите арсенали и боеприпаси. Като Вашингтон е доставил на Киев такова голямо количество високоефикасни ракети „Stinger“ и „Javelin“, че за производството им при сегашните индустриални темпове и запълването на предвоенните запаси на Америка ще са необходими 13 години. Ако пък Китай нахлуе в Тайван тези дни и ако Съединените щати се опитат да защитят острова, те ще изчерпят своите морски ракети с голям обсег - тези, които би трябвало да изиграят главната роля в отблъскването на евентуална китайска морска атака - само за една седмица, тъй като запасите са на привършване.

От друга страна Пекин вече разполага с военноморски флот, който надхвърля по числения си състав този на САЩ - 360 китайски бойни плавателни съдове срещу 297 американски, ама пръснати из целия свят, а не като на конкуренцията, концентрирани изключително в региона. Разследване на в. „Ню Йорк Таймс“ обнародва и други данни за стратегическия сценарий в Азия - например през 2021 г. Китай е изстрелял 135 балистични ракети с цел тестването им, което е повече от опитите с подобни оръжия на всички други страни в света, взети заедно. В същото време запасът му от ядрени бойни глави се е покачил от 400 на 1000 единици, като Пекин вече има повече наземни платформи за тяхното изстрелване от САЩ.

Народно освободителната армия пък разполага с най-големия арсенал в света от сръхзвукови ракети като една от тях - „Dong-Feng 41“ прелетя през 2021 г. над целия свят. Тези небесни акули могат да носят ядрени бойни глави и китайските медии са ги нарекли „Guam Killer“ или „Убиецът от Гуам“. Защото могат да унищожат за нула време най-голямата американска военна база в Тихия океан - тази на остров Гуам.

Освен това официално Народната република харчи всяка година 300 милиарда долара за оръжие, вторият военен бюджет след този на САЩ, който е 800 милиарда. Тези данни обаче представят само част от действителността, тъй като периметърът на китайските военни разходи е по-широк от публикуваните черно на бяло цифри просто защото в Китай няма ясна граница между гражданската и военната индустрия. И пак за защитата на Тайван - според много експерти от самия Пентагон тя вече може и да не е по силите на САЩ предвид дисбаланса там на силовия човешки ресурс с Китай. Открай време Пентагонът определя Азия и Тихия океан като „приоритетен боен театър“ в стратегията на САЩ и поддържа 300 000 войници в тази част на света. Но те са смешно малко в сравнение с числения състав на Народната освободителна армия, която може да разчита на над два милиона бойци на действителна военна служба. Може би поради тази причина много страни от гигантския регион вече се осигуряват сами или го правят в рамките на нови военни съюзи, които трябва да се задействат в случай на отсъствие на Америка при избухване на конфликт с въоръжения до зъби и мощен техен съсед.

Та мирът в Украйна сега е най-нужен на САЩ, жизненоважен е за тях, за да могат да си поемат въздух и да изправят ръст срещу Китай, обладан от искрена хегемония в тихоокеанския регион, смятан от американците за техен. А приказките, че спирането на военните действия покрай Дон и Днепър щели да облагодетелстват Русия, са си чиста проба кьор-фишеци. Защото за да запази позицията си на велика сила и на водеща фигура на световната шахматна дъска Москва има нужда от война до победа. Но ако мирът дойде през Пекин, тя нищо не би загубила, тъй като и „де юре“, и „де факто“ е негов основен съюзник. А за жалост милата ни Европа май е осъдена да си остане политическо джудже, дори и ако първенците u успеят да накарат Си Дзинпин да заоре в браздата на мира. По простата причина, че залагайки на реториката си за запазване на демокрацията и на западните ценности, тя е губеща срещу мощта на съумелите да я натрупат през последните години царе и царици на световната шахматна дъска.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук