ЕС трепери - напрежението между Турция и Гърция ескалира

След като започна сондажи за нефт край Кипър, Турция планира да направи същото и край остров Крит. Гърция негодува. Нарушава ли Анкара международното морско право?. Така започва "Дойче Веле" своя материал "Напрежение между Анкара и Атина: Турция продължава със сондажите в Средиземно море".

Отношенията на ЕС с Турция са един от основните приоритети на германското европредседателство.

"Имаме нужда от съгласувана стратегия спрямо Турция", заяви федералната канцлерка Ангела Меркел. Тази стратегия трябва да обхваща богат спектър от теми – от Сирия до Либия, от бежанския въпрос до правата на човека.

Същевременно федералната канцлерка определи турските сондажи за нефт и газ около островите Кипър и Крит като "затруднение" за постигането на трайно разбирателство между ЕС и Турция. Сондажите към Кипър вече бяха предприети през 2019-а година, тези към Крит са планирани за есента на тези година.

В основата на спора са турските претенции за акватории в източната част на Средиземно море. Анкара от десетилетия негодува срещу това, че редица гръцки острови пред турското Егейско крайбрежие ѝ пречат да се възползва от изключителната икономическа зона.

В едно скорошно интервю външният министър Мевлют Чавушоглу нарече "неприемливи" претенциите на разположения в близост до турското крайбрежие малък остров Кастелоризо, който е отдалечен на над 500 километра от Атина, да разполага с по 200 морски мили изключителна зона във всяка посока.

Постигане на справедливо решение
"Съгласно Конвенцията за морското право на ООН от 1982-а година искането на Гърция може да бъде оправдано", казва професор Неле Мац-Люк, директор на Института по международно право към университета в Кил. Тя дава пример с Франция, която претендира за контрола върху големи акватории около множество малки острови в южната част на Тихия океан и в Южния ледовит океан.

По подобие на сушата, "истинските", т.е. обитаемите острови, за разлика от скалите, могат да претендират за 200 морски мили изключителна икономическа зона. Ако обаче тази зона се препокрива със зоната на някоя друга държава, двете засегнати страни трябва да се споразумеят за протежението на границата съгласно Конвенцията за морското право.

"Не е регламентирано много ясно как трябва да изглежда едно такова споразумение", посочва професор Мац-Люк и допълни: "Ако държавите се споразумеят с договор, са свободни да избират методите, които използват. А ако не успея да подпишат такъв, казусът трябва да бъде разрешен от международен съд или международен арбитражен съд". 

Съдът взема решение, което да постига "справедливост". Експертката е на мнението, че именно така трябва да се подходи и към малките гръцки острови пред турския бряг.

"При положение, че биха довели до изкривяване на отношенията, в отделни случаи малките острови се игнорират от съдиите в името на "справедливостта" при начертаването на границите", поясни Мац-Люк. 

Кога споразумението е ефективно юридически?
Макар съдебно решение да няма, турското правителство обяви, че през септември ще започне сондажи за нефт и газ край Крит. То се позова на "Меморандума за разбирателство" за разпределение на акваториите в източната част на Средиземно море, подписано през ноември 2019-а година с признатото от ООН либийско правителство.

Този меморандум обаче се отхвърля не само от Гърция, но и от други държави в региона. Както посочва професор Мац-Люк - дори споразумението да е ефективно, то не може да бъде във вреда на трети държави. Договор между Турция и Либия, който напълно игнорира претенциите за акватории на Гърция, е нищожен за Атина. Становището на трети страни няма значение само в случаите, когато става дума за двустранна подялба, изтъква Мац-Люк.

Съвсем различна е ситуацията с турските сондажи край Кипър. Споразумението за разпределение на изключителната икономическа зона, което Италия и Гърция договориха през юни, е напълно валидно. Трети държави трябва да бъдат питани само ако техни граници са застъпени. 

"Макар статутът на Северен Кипър да е много оспорван, турските сондажи по кипърския шелф не са издържани от правна гледна точка", смята Мац-Люк. И не е вярно, че щом Турция не се е присъединила към Конвенцията на ООН по морско право, не би трябвало да се съобразява с правилата, определени в нея. Много от разпоредбите в Конвенцията вече се възприемат по подразбиране, дори самата Турция се позовава на тях.

Възможното решение
До момента Гърция и Кипър отказват да преговарят с Турция за протежението на морската граница – те поддържат позицията, че въпросът е уреден от международните договори. Не е сигурно обаче дали тази позиция ще устои. Ако Анкара, Атина и Никозия решат да се обърнат към независима международна институция, за да намерят решение, това ще трябва да бъде или Международният съд на ООН в Хага или някой международен арбитражен съд.

Според професор Мац-Люк, може да бъде намерено и временно решение, което да предвижда съвместната икономическа експлоатация на спорните акватории, без от това да произтичат претенции, а резултатът да бъде отчетен в последващото споразумение. "Възможно е печалбите да се делят, докато един ден се стигне до начертаване на границата. Не е изключено съвместната експлоатация да се окаже и трайно решение", смята професорката. 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!