Ето как войната в Украйна ще промени отбраната в Европа

Войната на руския президент Владимир Путин в Украйна и стремежът му да наруши общото схващане за реда и сигурността в Европа може да доведе до историческа промяна в американското мислене за отбраната на континента. В зависимост от това докъде ще стигне Путин, това може да означава засилване на военната мощ на САЩ в Европа, каквото не е имало от времето на Студената война, пише "Монитор".

Перспективата за по-голямо военно присъствие на САЩ в Европа е забележителен обрат от преди само две години.

През 2020 г. президентът Доналд Тръмп нареди на хиляди американски войници да напуснат Германия с аргумента, че европейците са незаслужаващи подкрепа съюзници. Само няколко дни след встъпването си в длъжност президентът Джо Байдън спря изтеглянето, преди то да започне, а администрацията му подчерта значението на НАТО, дори когато Байдън определи Китай като основна дългосрочна заплаха за сигурността на САЩ.

След това дойде нахлуването на Русия в Украйна.

"Намираме се в нова ера на трайна конфронтация с Русия", казва Александър Вършбоу, бивш посланик на САЩ в Русия и бивш заместник-генерален секретар на НАТО. Според него САЩ в сътрудничество със съюзниците от НАТО ще трябва да установят по-категорично присъствие, за да се справят с една по-застрашителна Русия. Това важи с особена сила за Източна Европа, където близостта на Русия е проблем за трите балтийски страни, които са бивши съветски държави.

Вчера министърът на отбраната Лойд Остин отлетя за Европа за втория си кръг от консултации за Украйна в рамките само на един месец, който ще се проведе в централата на НАТО в Брюксел. Той ще пътува и до две източноевропейски страни от НАТО - Словакия, която граничи с Украйна, и България, която няма обща граница с Украйна. След срещата на НАТО миналия месец Остин посети други двама съюзници на източния фланг - Полша и Литва.

Само за последните два месеца американското присъствие в Европа се е увеличило от около 80 000 на около 100 000 военнослужещи, което е почти толкова, колкото са били там през 1997 г., когато САЩ и техните съюзници от НАТО започнаха разширяването на алианса, което според Путин заплашва Русия и НАТО трябва да даден на заден ход. За сравнение, през 1991 г., годината на разпадане на Съветския съюз, САЩ са имали 305 000 войници в Европа, включително 224 000 само в Германия, сочат данни на Пентагона. След това броят им постоянно намалява, достигайки 101 000 през 2005 г. и около 64 000 през 2020 г.

Тазгодишното увеличение на американските войски е обявено като временно, но не е сигурно колко дълго ще останат те в Европа. Американските сили включват бронирана бригада от 1-ва пехотна дивизия с обща численост около 4000 войници в Германия и пехотна бригада с подобен размер от 82-ра въздушнодесантна дивизия в Полша. Многобройни щабни части на Сухопътните войски също са изпратени в Полша и Германия. Остин освен това изпрати изтребители Ф-35A на източния фланг на НАТО и бойни хеликоптери „Апачи“ в балтийските държави.

При неотдавнашна оценка на Пентагона на военното присъствие на САЩ в света се стигна до заключението, че числеността и позициите на войските в Европа като цяло са подходящи. Но пред комисия на Камарата на представителите няколко дни след като Путин нахлу в Украйна, Мара Карлин, висша служителка на Пентагона, която наблюдаваше прегледа през 2021 г., заяви, че тази оценка ще трябва да бъде преразгледана.

Пентагонът трябва да се увери, че „сме постигнали възпиране на Русия и че можем да кажем абсолютно, със 150 процента сигурност, че НАТО е сигурна и защитена", не само в светлината на руската инвазия, но и в по-дългосрочен план, каза тя на 1 март.

Войната на Путин в Украйна накара Вашингтон, но и някои европейски съюзници, включително Германия, която миналия месец се отказа от дългогодишната си политика да не изнася оръжия в конфликтни зони и изпрати противотанкови и противовъздушни оръжия в Украйна, да преосмислят регионалните отбранителни нужди. Германия също така се ангажира с много по-голям бюджет за отбрана.

Канцлерът Олаф Шолц заяви, че налице е „нова реалност“.

Путин не само поиска от Украйна да се откаже от амбицията си да се присъедини към НАТО, но и настоя алиансът да изтегли силите си от източния фланг на НАТО - искания, които САЩ и НАТО отхвърлят като противоречащи на основните права на нациите сами да определят външната си политика и на основния ангажимент на НАТО да осигурява еднаква сигурност на всички членове.

Ако Русия поеме контрола над цялата територия на Украйна, тя ще се окаже на границата на още държави от НАТО, включително Румъния, Словакия и Унгария. Полша и Литва вече имат обща сухопътна граница с руския анклав Калининград, където се намира щабът на Балтийския флот на руските военноморски сили. Съществува опасение, че Путин може да реши да се възползва от контрола върху 60-километровия сухопътен Сувалски коридор, който свързва Калининград с Беларус.

Вършбоу, бивш заместник-генерален секретар на НАТО, който сега е ключов сътрудник в Атлантическия съвет, препоръчва САЩ и НАТО да престанат да разчитат на малки бойни групи с размер на батальон в Източна Европа и вместо това да разположат там по-тежки, по-големи и постоянно разположени там сили.

Подобен преход на източния фланг на НАТО е точно това, което Путин смята за заплаха за Русия и казва, че повече няма да търпи. Той настоява за връщане към договореностите, съществуващи през 1997 г., когато беше подписан Учредителният акт НАТО-Русия.

В този документ Москва призна, че НАТО ще продължи с плановете си да покани Полша, Унгария и Чехия да се присъединят към алианса. За отбелязване е, че в документа също се казва, че „в предвидимата среда за сигурност“ НАТО ще се откаже от „допълнително постоянно разполагане на значителни бойни сили на територията на новите членове“.

Това изключва ли възможността за увеличаване на американските войски в Източна Европа? Не, се казва в нов доклад на Центъра за стратегия и сигурност "Скаукрофт" към Атлантическия съвет. В него се твърди, че ограниченията за военното присъствие на НАТО в Източна Европа, описани в Учредителния акт НАТО-Русия от 1997 г., са неуместни в светлината на руското нахлуване в Украйна.

„Намираме се на нова, опасна територия - период на устойчиво напрежение, военни действия и контра действия и големи периодични военни кризи в евроатлантическата зона, които ще се случват поне до края на това десетилетие, ако не и по-дълго", се казва в доклада.