Ето какви са ужасяващите подробности и версии зад тези пет загадъчни престъпления...

След полунощ е. Знаеш, че трябва да заспиш, но предпочиташ да прочетеш за последно поне още една статия в интернет… Какво? Да не смяташ да прочетеш точно тази? В която разказваме за неразкритите убийства и сюрреалистичните касапници, които ще ви накарат да посрещнете ококорени и уплашени новия ден? Наистина ли?

И други са минали по този път и знаят, че всичко казано по-горе няма да ви спре да я прочетете, а след това цяла вечер ще си блъскате главата, за да разбере ужасяващата истина зад тези загадъчни престъпления…


5. Последното пътуване на Джонатан Луна

Джонатан Луна имал прекрасен живот. 38-годишен семеен мъж и успешен прокурор – реален пример как едно бедно момче се превръща в богат мъж. В момента, когато е на върха се случва нещо неочаквано.

На 3 декември 20013 година, Джонатан си тръгва от работа, излиза от съда и не се прибира у дома. Вместо това предприема странно пътешествие през няколко щата в средата на нощта. Той излиза от съдебната палата половин час преди полунощ и кара 4 часа до Ланкастър, Пенсилвания. На следващата сутрин е открит удавен в плитка рекичка, а от врата му все още висяла служебната му карта. И макар всичко това на пръв поглед да изглежда като че пичът е имал лош ден на работа, карал е 4 часа до друг щат в средата на нощта и някак едва е успял да се удави в толкова малка река поради някакви си негови причини, има няколко факта, които навеждат на мисълта, че има нещо гнило в цялата работа с това пътешествие.

Първо той не е съобщил за пътуването си на никой. Не шофирал с колата си към Ланкастър по главния път, а се движил на зиг-заг – по най-заобиколния маршрут. Изтеглил си на няколко пъти малки суми пари от случайни банкомати. След това платил пътната си такса по няколко начина, въпреки че носил в себе си E-Z Pass – карта, с която може да го направи бързо и лесно. Изглежда, че дори е успял да се нарани по време на пътуването, защото на билета за платената пътна такса имало негова кръв. Колата му е открита до речното корито… И въпреки, че смъртта е причинена от удавяне, Джонатан е бил наръган 36 пъти със собственото си джобно ножче, а по главата му са нанесени сериозни удари.

Първоначално полицията гледала на случая като тривиално убийство. Джонатан бил адвокат и най-вероятно е имал много врагове от криминалния контингент. На следващия ден е трябвало да чете заключителната си пледоария по дело, в което е изправен срещу мощни наркоразпространители. Разбира се, че някой от враговете му е пощурял от яд, сграбчил го е след работа, натикал го е в колата му и го е принудил да кара на зиг-заг за заблуда на полицията. За да заличи следите си, предполагаемият убиец го е накарал да плаща по всевъзможни начини пътните си билети. След това го е отвел на тихото място, където го изтезавал и убил. Гледали сме филми, знаем как стават тези работи….

От друга страна ченгетата открили, че семейството на Луна не познавало тайните му навици. Бил доста задлъжнял напоследък, имал профили в много сайтове за запознанства. Освен това той не изглеждал да се крие или да е притеснен по време на пътуването. Мъжът от газ станцията твърди, че е бил сам в колата. Каквото и да е правил във фаталната нощ, го е правил доброволно. Така че нека прехвърлим вината на тайния му живот – може би е искал да изчисти мислите си като покара наоколо в 2 през нощта… може би се е опитвал да инсценира самоубийство или отвличане и да е попрекалил?

Любимата версия:

Инстинктът може би ви води към версията за глупаво, нескопосано инсцениране на самоубийство, но не….Този мъж е бил убит. Прободните рани с джобно ножче често се бъркат с наранявания, в които има колебание. Приема се, че те са „колебливи рани” характерни за самоубийствата.

Въпреки това, в погребалното бюро, където се погрижили за тялото на прокурор, заявили, че това е най-страшната гледка, която някога са виждали. Говорим за разпрани ръце, накълцан скротум, прерязано гърло и прободни рани по целия гръб.

Дори да изключим всички коментари на погребалните агенти, едва ли някой вярва, че човек ще иска толкова отчаяно да се самоубие, че да се самонакълца като салата. Освен това, Луна е оставил мобилния си телефон и очилата си на бюрото си, въпреки че са му били нужни, за да шофира. Имало е и локва кръв на задната седалка на колата му, от което следва, че най-вероятно е лежал по гръб там – и някой друг е карал колата му. Което означава, че служителят на бензиностанцията може да не е видял Луна, а неговият убиец. Някой, който прилича на него. Така че любимата ни версия е, че Луна е убит от жестокия си брат близнак, който идва от друго измерение. Обзалагаме се, че ФБР също са работили по тази теория и на това се дължат противоречивите им изявления по случая.


4. Мистериозната смърт на победителя от Тур дьо Франс

Представете си един прекрасен атлет, който е бил открит от едната страна на селски път с размазан череп и нито една следа за това, какво се е случило. Представете си каква храна за медийните лешояди е това, колкото странни детективски теории са проехтели, недоволният самотен полицай, който си блъска главата, за да разреши случая, докато се бори със собствените си демони. Сега си представете как ченгетата се отдалечават от местопрестъплението, свили от безсилие рамене. Никой никога повече не спомена за случая.

Ако сте живели в Италия около 1924 година, няма нужда да си представяте това. Точно в тази година Отавио Ботечия, победителят от Тур дьо Франс, най-известният колоездач в света, е открит мъртъв близо до родното си градче Пеонис. Черепът му бил смачкан, костите му потрошени. Той никога не се върнал в съзнание и починал от раните си 12 дни по-късно. Велосипедът му лежал до него без нито една драскотина. Явно не е катастрофирал. Няма и следи от спирачки на мястото, така че няма как да е бил ударен от кола. Всички вестници превключиха на таблоиден режим и започнаха да прилагат на страницата си закони, да лансират версии и да сочат разрешението на случая.

Същевременно ченгетата не си давали зор да ровят много, а се опитали да пришият случая на обичайните заподозряни, за да успокоят обществеността. Дори съобщиха, че причината за смъртта е … „слънчев удар”. Но тук трябва да отбележим, че въпреки славата и героизма, Боточея бе отявлен критик на Мусолини. Делото изглежда предрешено, нали?

Любимата версия:

Колкото и крещящи истинска да ни се струва версията, че Мусолини е пуснал в действие палките си заради антифашистките убеждения на колоездача и е наел убийци, за да го очистят, няма нито една следа, която да води в тази посока. Освен това самият Мусолини не е човек, който би действал по този начин. Така че тази теория по-скоро е нищо повече от една романтична измислица.

Да оставим настрана и калпавата полицейска работа по случая – нещо, което рядко си биха позволили ченгетата, ако става дума за поръчка от диктатор. Животът често е низ от случайности и глупости. Може пък Ботичея да е спрял да си набере грозде за закуска и недоволен фермер да го е замерил с камък, да е разбил главата му и да е довлякъл тялото му до пътя, като е счупил няколко от костите му в бързината? Колкото и невъзможно да ви се струва това, именно това се случва. Един земеделец ( на който никой не повярвал) признал точно това на смъртния си одър.


3.Тройно скаутско убийство в Оклахома

В късния април 1977 година, някой влязъл в палатката на момичетата скаути в Оклахома и откраднал всички понички от кутията им. След това на тяхно място поставил зловеща ръчно написана бележка с обещание: Скоро три момичета ще бъдат убити. Отговорникът на лагера отнесъл писмото до директора, който заявил, че това е шега.

Познайте какво се случило след това?

Два месеца по-късно, новият къмпинг на момичетата-скаути бил ударен от гръмотевична буря. Новите попълнения в редиците на момичетата-скаути се скрили в палатките си, за да избегнат гнева на майката природа. Една от палатките с име „Отбор Киова” била малко по-отдалечена от другите. Нейните трима обитатели между 8 и 10 годишна възраст никога повече не били видени живи. Една от жертвите била открита в гората, близо до душовете. Други две били открити в палатката с тиксо на устите си. И трите били пребити, удушени и изнасилени.

Настанала паника, лагерът бил закрит. Започнало трескаво издирване на насилника. Очертава се това да е Джийн Лирой Харт – опозорен местен спортен герой и избягал затворник, съден за кражба с взлом и изнасилване. Вече 4 години се измъквал на ченгетата. Заловен е година след инцидента в гората. Спипан е от местен шаман и бързо оправдан, защото наред с другите доказателства, кракът му като цяло бил много по-голям от отпечатъците край палатката. Те са оставени от обувки за тенис. Макар да не е истинският убиец, той все пак бил закопчан за разнообразни престъпление и получил присъда. Малко след това починал от сърдечен удар в двора на затвора на 36 години, оставяйки след себе си един въпрос без отговор и едно писмо, в което подчертава, че не е убил момичетата скаути.

Така случаят остава неразрешен.

Любимата версия:

Харт изглежда като очевиден извършител, ако си шериф в малко градче. Мъж с лош характер и репутация, който е преследван от ченгетата няколко пъти. Само че не се връзва той да е убил момичетата. Ченгетата дори никога не започнали истинско досъдебно производство срещу него, а просто подхвърляли „Трябва да е той, хванете го!” И макар да твърдели, че разполагат с оръжие, което ги отвежда до Харт, въобще нямало такова. Полицаите твърдели и че имат перфектен отпечатък от пръст. Оказало се, че принадлежи на един от тях. Има няколко неща, които оневиняват Харт. Той е бил перфектен къмпингар. Няма как да е излязъл в гората с обувки за тенис, особено ако ще се промъква да убива трима души в бурята, някак си не се връзва с картинката. Така че изглежда сякаш някой съвсем различен човек , непознат психопат е бродил в Къмпинг Скот.

А може би Харт го е направил и се е опитал да заличи следите си … едва ли ще разберем.


2. Невъзможният случай Уолъс

Ливърпул, Англия. Главният герой в историята е Уилям Хърбърт Уолас, застрахователен агент на около 50 години. На 19 януари 1931 година той влиза в близкото кафе на редовна среща за игра на шах. Там получава странно съобщение. Мистериозен мъж, който твърди, че се казва Р.М. Куалтро иска да си уговори среща с Уолъс на следващия ден в градините Менлов. Настояването му е обезпокояващо и дори грубо за английските маниери. Но Уолъс предусеща потенциална сделка и решава за захапе стръвта. На следващия ден се качва на трамвая, за да стигне до адреса. Оказва се, че такава улица и номер не съществуват. Обхожда квартала 45 минути и си тръгва обратно към дома. Там нещо не е наред. Всички врати за заключени. Жена му не отговаря. Когато разбива вратата, открива любимата си Джулия брутално убита.

Това е историята. Следват версиите.

Едната е, че мистериозният Куалтро е пристигнал в дома на Уолъс.

Всъщност изглежда някак странно как този мъж е успял да събуди такова любопитство у Уолас и да го изведе на среща. Когато е стигнал до градините Менлов, застрахователният агент е питал за несъществуващия адрес живущите като по този начин си е осигурил алиби. Дори спрял полицейски офицер. Сякаш е искал всеки един потенциален очевидец да го запомни – в колко часа и къде е бил. По-късно съседите му го откриват в задния двор на дома му – обяснил им, че тъкмо се прибира и че вратите са заключени. Внезапно и мистериозно открива, че вратата се е отключила някак. Влиза вътре и открива съпругата си пребита до смърт в хола им.

Кой е убиецът? Към момента никой от близо 10 милиарда разследващи и криминалисти , сред които Реймънд Чандлър и П. Д. Джеймс са безсилни в този случай.

Дългата ръка на закона бързо сграбчва единствения заподозрян. Уолъс получава смъртна присъда само след едночасово заседание на магистратите. След това втората инстанция го пуска на свобода, аргументирайки се с това, че доказателствата са косвени. Освен това съдът смята, че ченгетата са „работили” само в една посока – че Уолъс е убил жена си и е предприел пътуването до градините Менлов като са игнорирали цялата страна история с мистериозния мъж и срещата.

След като е освободен, Уолъс губи работата си, здравето му е сринато и той умира две години по-късно, обграден от общественото презрение и омраза и задушаван от подозренията на близките си.

Друг заподозрян официално по случая е нямало.

Любимата версия:

Главният проблем тук е, че няма нито едно доказателство, което да се използва, за да се докаже, че Уолъс е виновен. И двете истории звучат реалистично. Зависи на коя искате да вярвате. Методът на убийството – госпожа Уолъс е направена на пихтия с тъп инструмент. До каква степен болнавия 52-годишен застрахователен агент е можел да извърши това. Разбира се, че не е възможно, твърдят привържениците на брокера. „Може, ако е бил достатъчно ядосан”, твърдят опонентите. Как обаче става така, че няма нито едно петно от кръв по дрехите си, като би трябвало да е плувнал след подобно пребиване? „Защото е невинен”/”Защото се е съблякъл чисто гол!”

Към момента на задържането на Уолъс полицията дори не разпитва други хора. А ако един човек, за който се твърди, че е убил по начин, по който физически не може да го извърши, значи мръсната работа е свършена от някой друг. Може би от човек, на име Ричард Гордън Пери. Бивш служител на Уолъс, висок и здрав мъжага, който харчел пари на поразия и живеел далеч над възможностите си. Уолъс знаел през цялото време, че Пери краде пари. Внезапно младокът напуснал фирмата и сменил работата малко преди убийството. В нощта на престъплението. Пери взел колата си от местния гараж и една от ръкавиците му била спечена и залепнала с някаква течност, която ужасно много приличала на кръв.

Ако предположим, че Уолъс е изритал Пери от работата, то той има мотив да отмъщава. Освен това Уолъс държал много служебни пари в кутия в къщата – ето и финансов мотив. Кутията не била съвсем празна след престъплението, обаче. Пери е познавал добре Уолъс и къщата. Така че твърде вероятно е Пери да е посетил къщата след като Уолъс тръгнал по дирите на мистериозния мъж от кафенето. Макар гаджето на Пери да твърди,ч е в нощта на убийството е била с него, скоро се оказало, че това не било така. Твърди се и че ченгетата заровили някои от доказателствата, които уличавали Пери и негов съучастник. Така че защо някой ще убива госпожа Уолъс за пари, а ще вземе само 4 лири от кутията с мангизите? Защо чантата на жертвата, която също била тъпкана с пари, е недокосната?

Какво се случва със странния момент, в който Уолъс не можел да си влезе у дома? Може би някой все още е бил в къщата и след това е отключил вратата, докато съседите и застрахователния агент се суетят в двора? Може би убиецът е бил убеден, че престъплението ще бъде лепнато на съпруга….


1.Фантомът от Тексархана

За 10 седмици през 1946 година Тексаркана е разтърсена от ужас, достоен за тийнейджърски хорор филм. Мистериозен маниак нападнал три млади двойки, които се натискали в колите си. След това влетял в дома на възрастно семейство. 5 от жертвите били убити и едва три успели да избягат.

Първата атака е осъществена на 22 февруари. Маниакът налетял на 25-годишния Джими Холис и 19-годишната Мери Джийн Леърли в колата им. Той насочил фенерче, за да ослепи жертвите, завлякъл младежа извън колата и му казал да си свали гащите. След това го смазал от бой, като пострадалият бил седмица в кома. В известен смисъл Леърли имала доста по-малко късмет. Маниакът я накарал да бяга, започнал да я годни, като я биел и държал я на мушка с дулото на пистолета си. Почти в истерия момичето успяло да се изплъзне и стигнало до къща на миля от мястото, където била нападната.

Няколко седмици по-късно, друга млада двойка е нападната. Фантомът екзекутирал момчето и момичето. Две седмици по-късно още двама младежи били открити мъртви. Те са били извлечени от колата, бягали са известно време, но са били застигнати от куршуми.
Последните жертви са Върджили и Кейти Старкс – фермери. Попороменил първоначалния си метод, Фантома ги разстрелял с пистолет през прозореца. С два куршума в главата, госпожа Старкс все пак оцеляла. След ужасяващо преследване из къщата, тя успяла да избяга при съседите малко преди да колабира. Кървава след и няколко паднали зъба отвели марирали пътя й.

Някои от оцелелите описват убиеца като огромен мъж, с черна бяла маска.

Любимата версия: 

С масовата паника и явни белези на хорър, почти всеки в околността бил заподозрян за нападенията. Странни коли на странни места, мистериозни пациенти в кома, избягали нацисти-затворници, съседът Чад и кой ли още не – всички били разпитани. Слуховете били насочени към местен бандит на име Йоуел Суини – прибран в затвора за кражба на кола по времето, когато убийствата спрели. Звучи налудничаво. Все пак няма връзка между убийствата и тузарската кола, която Суини задигнал.

Дуди Тенсън е нещо различно. На 5 ноември 1948 година 18-годишен рибар бил открит мъртъв е леглото си. В стаята му бил намерен отровен химикал, кутия и бележка: „Ключът за кутията ще бъде намерен в следните няколко реда. В тръба от хартия, цветни ролки и техният кух, сух звук. Главата пада, опашката се обръща и вътре е листът, за който копнееш. Две пчели значат много, когато са заедно. Тези улики трябва да ви отведат до нея”.

Ченгетата погледната бележката, погледнали към леглото на Дуди и решили, че не искат да се занимават с гадания. Опитали се със сила да отворят кутията. Вътре открили смразяващата изповед за второто и третото нападение на Фантома.

Твърди се, че те били извършени от Дуди, а оръжията били демонтирани и скрити в кутията.

Макар Тенсън никога да не е бил заподозрян, преди смъртта му, други бележки се появили по-късно. Те опровергавали изповедта му. Нападенията са точно по вкуса на мистериозни убийци в сянка. Фактът, че той си признава само за две от атаките означава, че може би има и друг Фантом. Това до известна степен обяснява разликата в трите случая. Така че можем да заключим, че Фантомите са Дуди Тенсън и мистериозен, грамаден мъж с маска, който никога не е бил заловен.


Източник: chronicle.bg