Ето защо министерството на отбраната на Русия купува делфини, тюлени и морски зайци
Министерството на отбраната на Русия няма да разкаже открито за отряда морски супер убийци, тази тема въобще не се обсъжда от военните, като че ли не съществува. Но в северния град Мурманск и в Севастопол в Крим, съществуват два свръхсекретни центъра за подготовка на морски бозайници: Мурманския морски биологичен институт и Севастополския океанариум. Именно тук се създават подводните специални части.
През миналата година на сайта на държавните поръчки (без официална заявка на тази страница за търгове Министерството на отбраната не може да купи дори един пирон) се появи заявка за закупуване на делфини. В резултат на този търг през август 2016 г. военни се сдобиват с пет афала – две самки и трима самци на възраст от три до пет години. Всяко едно от животните им струва по 350 хил. рубли ($6150).
Архивът на Мурманския морски биологически институт (ММБИ)
Подготовката на морски бозайници за военни цели се провежда още от времето на СССР, разказа за "Руски дневник" сътрудникът на Южния научен център при РАН Генадий Матишов, в миналото разработвал програми за подготовка на морски млекопитаещи.
"Тяхното главно предназначение е охраната на акваторията на базата от подводни диверсанти. Например делфините афали "са на паша" на входа в пристанището и, ако забележат нарушител, моментално сигнализират на оператора на бреговата охрана. След това, ако получат съответната заповед, могат самостоятелно да унищожат врага – за целта те са снабдени със специални намордници за делфини с бойни пики", разказва за "Руски дневник" Матишов.
Освен това животните са дресирани да откриват торпеда, мини и други потънали военни муниции на дълбочина до 120 м.
Как се заражда идеята за подготовка на делфини
Един от създателите на стратегическите ракети "Топол-М", "Ярс" и "Булава" Валентин Смирнов разказа пред кореспондент на "Руски дневник" за това, че през 80-е години, по време на изпитания на комплекса за борба с подводници "Медведка", конструкторите "изгубили" една ракета-торпедо. Вместо да изплува с всичката телеметрична апаратура по него в района на предполагаемата цел, изделието потънало.
Водолазите не успели да го открият сред купчините подводни отпадъци и близки по конструкция изделия на дъното на морския полигон. Освен това тази нова разработка не бивало да остане на дъното, тъй като на конструкторите им предстояло да се отчитат пред военните. И тогава някой от моряците предложил да се обадят в океанариума.
Архивът на Мурманския морски биологически институт (ММБИ)
В мемоарите си Смирнов пише, че тогава много от присъстващите се подигравали с това предложение. Но ситуацията била безизходна и конструкторите решили да рискуват. Какво било тяхното учудване, когато за няколко минути делфинът открил потъналото торпедо, а на всичко отгоре и закачил на него въже за изтегляне.
Как животното е успяло да стори това, конструкторът не може да си обясни.
Впоследствие започнали да подготвят афалите за десант от вертолети, направили от тях истински бойци от специалните части, които можело да бъдат изпратени във всяка точка за изпълнение на бойни задачи.
Но през 1991 г., след разпадането на СССР, програмата била закрита.
С какви животни работи флотът в наши дни
Първоначално се залагало не само на делфините, но и на белугите с техните чувствителни хидролокатори.
Ръководството на флота планирало белугите да са на пост на входа на пристанищата, като караулни. В случай че открият противник, те трябвало да сигнализират за това на техния дресьор, който трябвало да пусне от клетките тюлени-убийци.
Архивът на Мурманския морски биологически институт (ММБИ)
Но СССР не притежавал апаратура, която да може в реално време да предава точната обстановка от дъното на океана, а освен това белугите се оказали неприспособими за служба във водите на Северния флот. В крайна сметка от тях се отказали и военните изцяло се концентрирали върху тюлените.
Основната сфера, в която "се специализират" обикновените и пръстенчати тюлени, а и морските зайци – това е откриването на мини и извличане на обекти от морското дъно. По думите на Матишов достатъчно е на животното да му се покаже издирваният обект и то ще го открие.
"Те също така отлично работят във взаимодействие с водолазите – могат да донасят и връщат инструменти, да защитят стопанина си от нападение на морски диверсанти", допълва експертът.
Матишов си спомня, че по време на първите учения по противодиверсионна дейност в Северния флот, в които участвали и тюлени, станал куриозен случай.
Архивът на Мурманския морски биологически институт (ММБИ)
"На морските диверсанти била поставена задача: незабелязано да проникнат в базата на подводничарите и да минират корабите. При това, ние не предупредихме "противниците", кой ще действа срещу тях. Буквално няколко минути след като дресьорите отвориха клетките и тюлените се устремиха към залива, на повърхността му изплуваха всички диверсанти и с всички сили "побягнаха", спомня си създателят на програми за подготовка на морски млекопитаещи.
По думите му основният проблем при подготовката на нашите по-малки братя е животинският фактор. "Те винаги ще си останат диви животни. И в момента, в който тюленът тръгне на лов или срещне самка, никой не може да гарантира, че "перконогите специални части" ще се завърнат в базата си", констатира експертът.
Източник: "Руски дневник"