EurActiv: Задава се криза за работата на новите еврокомисари

Въпросът не е дали ще закъснее - ще закъснее, а под какъв натиск ще бъдат законодателите, за да дадат зелена светлина на новите комисари, пише брюкселската редакция на EurActiv, цитирана от "Фокус".

Политически спънки в Словения пречат на правителството да подаде документите за номинация на своя кандидат за комисар Марта Кос. Застоят в Любляна би могъл да направи дори изключително трудно спазването на закъснелия краен срок - 1 декември.

Може би по-важното е, че колкото по-напрегнато става планирането, толкова по-голям ще бъде натискът върху членовете на Европейския парламент (ЕП) да одобрят кандидатите за комисари, които са натоварени да проверяват.

Кога ще знаем имената и ресорите им?

Официално председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен трябва да разкрие как иска да разпредели отговорностите между следващите комисари във вторник (17 септември).

Това ще позволи на Европейския парламент да насрочи изслушвания - вероятно в средата на октомври - на комисиите, които ще решат дали да одобрят или не всеки комисар за съответната длъжност. Така например бюджетната комисия ще реши дали да одобри кандидата за комисар по бюджета.

Но има опасност представянето на фон дер Лайен да бъде отложено за втори път, тъй като в петък (13 септември) комисията по европейските въпроси на словенския парламент не представи, както се очакваше, необходимото си становище относно Кос. Ако комисията не се събере в понеделник (16 септември), фон дер Лайен ще бъде принудена да отложи изявлението си.

Словенското законодателство изисква комисията да даде становището си до 24 септември, така че забавянето в Любляна би трябвало да бъде разрешено най-късно дотогава - при условие че правителството не се разпадне.

Какво забавяне се очаква?

На теория това означава, че представянето на портфейлите на Комисията от страна на фон дер Лайен ще се забави в най-лошия случай с около седмица. Източници от институциите на ЕС твърдят, че това затруднява, но не прави невъзможно постигането на целта за 1 декември.

В допълнение към плана на фон дер Лайен, Европейският парламент се нуждае и от някои документи - като например декларации за интереси - от номинираните, преди да насрочи изслушванията.

След това всяка комисия в законодателния орган се нуждае от около седем седмици, за да премине през всички необходими стъпки преди провеждането на гласуването, като например представянето на писмени въпроси, както и самите изслушвания.

Но този срок от седем седмици е валиден само ако няма други неочаквани забавяния и ако всеки кандидат е приемлив за всяка комисия.

Наистина няма причина да се прогнозира - или дори да се залага - че всички кандидати ще преминат през изслушванията си невредими и с непокътнати кандидатури.

Например има сериозни съмнения дали евродепутатите ще позволят на унгарския кандидат Оливер Варели - настоящ комисар по разширяването на ЕС - да се върне в комисията. Ако Варели бъде отхвърлен, ЕС ще трябва да изчака унгарския министър-председател Виктор Орбан, който обича да предизвиква вълнения в Брюксел, да избере нов кандидат.

Кой ще има вицепрезидентската роля?

Освен това лявоцентристката група на Социалистите и демократите ( S&D) - вторият по големина политически блок в парламента - изрази безпокойство от слуховете, че фон дер Лайен ще даде висша вицепрезидентска роля на Рафаеле Фито, номиниран от десния министър-председател на Италия Джорджа Мелони.

Въпреки че S&D подбира внимателно думите си и не изключва възможността за допускане на Фито в Комисията, разпределянето на длъжностите от страна на фон дер Лайен ще окаже влияние върху перспективите на кандидатите по време на изслушванията.

Средностатистическият европеец едва ли ще се интересува дали новата Европейска комисия ще встъпи в длъжност през декември, януари или по-късно. От една страна, сегашната може да продължи да действа в режим на временно изпълняващ длъжността, за да покрие едно разумно забавяне, което се случи при последната смяна през 2019 г.

Но колкото по-дълго се отлага назначаването на новата Комисия, толкова по-трудно ще бъде за ЕС да реагира решително, на каквато и да е неочаквана криза, която може да се спусне в Европа. Пандемията COVID-19 например удари през първите няколко месеца от мандата на настоящата Комисия.

Но може би по-важното е, че увеличеният натиск на времето може да предизвика прибързано поведение. Предстоящите изслушвания в Европейския парламент ще решат кой ще определя политиките, които ще засегнат 450 милиона европейци през следващите пет години. Малцина ще спечелят, ако работата бъде прибързана.