Съмнения и лидерски заявки обхванаха Европа шест седмици преди конференцията на ООН в Копенхаген за промените в климата.
Съмненията на европейските лидери се засилват от факта, че времето няма да им стигне за сближаване на различните позиции около схемата с търговия с емисии в ЕС. Другото препъни камъче за евентуалното споразумение в Копенхаген би бил и факта, че ЕС все още не е решил как да плати компенсации на развиващите се страни, които да им помогнат в преодоляването на последиците от глобалното затопляне. <br /> <br /> Към яснота в позициите на развитите страни призова и индийският премиер Манмоган Сингх. &ldquo;Развиващите се страни не могат и няма да направят компромис със своето развитие&rdquo;, обясни Сингх пред кувейтската информационна агенция КУНА. Според него развитите страни трябва да предприемат сериозни усилия за намаляване на емисиите на газове. <br /> <br /> Предложението на Европа е повече от амбициозно. До 95 % да бъдат намалени вредните емисии до 2050 година и с 30% да се свият те до 2030 година. Ако в Копенхаген това предложение бъде прието, Европа ще се превърне в абсолютен лидер, подчертава австралийският &ldquo;Сънди Морнинг хералд&rdquo;. <br /> <br /> &ldquo;Очакваме да постигнем споразумение и това трябва да бъде видяно като ясно послание от целия свят&rdquo;, каза шведският министър на околната среда Андреас Карлгрен след срещата в началото на седмицата на екоминистрите на страните от ЕС, на която бяха уточнени позициите на 27-те за Копенхаген. <br /> <b>Красимир Николов, БЛИЦ<br /> </b>