Европейската нефтохимическа индустрия е изправена пред колапс

Последният път, когато европейските нефтохимически заводи преработваха толкова малко от любимите си суровини, шведската Abba беше най-популярната група на континента, а падането на Сайгон отбеляза края на войната във Виетнам. Беше 1975 г. Европа по това време все още ближеше раните си след първата петролна криза, пише Actualno.com.

Измина почти половин век и станахме свидетели на смъртта на тази индустрия. Би било погрешно да наричаме това триумф в борбата с пластмасата. Европа продължава да консумира огромни количества пяна, бои, полимери и всякакви други рафинерни продукти. Просто замени продуктите на собствените си фабрики с вносни стоки.

Нефтохимическата промишленост по своето естество е много енергоемка. Днес природният газ е около 5 пъти по-скъп в Европа, отколкото в Съединените щати.

Сега е много по-евтино да купите етилен, суровината за производството на пластмаса, в Тексас и да го транспортирате през Атлантическия океан до Европа за преработка, отколкото да го направите на континента. Крайният резултат е отслабване на икономическата активност в Европа, промени в търговския баланс в химическата промишленост на ЕС и в крайна сметка загуба на работни места и на енергийна сигурност.

Голямата картина Но първо се нуждаем от контекст. Средно един европеец консумира около 150 килограма пластмаса годишно. Това е над 2 пъти повече от средното за света от 60 килограма, както съобщава Европейската агенция по околна среда.

Пластмасата е навсякъде: от опаковки за храни и строителни материали до мобилни телефони и дрехи. След това имаме нужда от данни. Нефтохимическата промишленост работи предимно с два вида суровини: Това е природен газ и първият продукт от дестилацията на петрол (директен бензин или нафта). Вторият вид суровина е страничен продукт от рафинирането на нефт и е донякъде подобен на бензина.

Според Международната агенция по енергетика потреблението на нафта в Европа ще спадне до 34,2 милиона метрични тона тази година, което е 48-годишно дъно. В сравнение с предпандемичния период потреблението е намаляло с 18,5%, а в сравнение с рекордното ниво отпреди 20 г., потреблението е намаляло с почти 40%.

Тъй като обемите на обработка са толкова ниски, работните коне на нефтохимическата промишленост, инсталациите за парен крекинг (където въглеводородните суровини от нафта и газ се превръщат в основни продукти за химическата промишленост) работят неикономично. Фиксираните разходи в нефтохимическата промишленост са огромни, поради което компаниите работят с парни крекери на пълен капацитет през цялата година. Ако натоварването е под 90% от пълния капацитет, има причина за безпокойство.

Ако е 85%, това е лошо. Ако тази цифра не надвишава 80%, това вече е катастрофа. През последните месеци обаче тези инсталации работят на 65-75% от проектния си капацитет, а това вече е нерентабилно, съобщава Bloomberg.

Лидерите в индустрията признават, че няма да могат да търпят дълго време загуби. Така че през 2024 г. можем да очакваме затваряне на индустриални предприятия. На много дипломатичен език Международната агенция по енергетика заяви миналата седмица: „Става все по-трудно да се види как европейската нефтохимическа индустрия може да възвърне предишната си сила.”

Европейските компании се опитват да се адаптират. Когато BASF SE, синоним на европейската нефтохимическа индустрия, се срещна с инвеститори преди няколко седмици, ръководството на компанията говори за всичко друго, но не и за производствена база в Европа. Ако разгледаме презентацията на слайдовете, ще видим колко видно място там заема изграждането на нов завод в град Джандзян в Китай, на стойност 10 милиарда долара. "Строителните работи са в разгара си.

Повече от 15 хиляди работници се трудят на строителната площадка всеки ден", сочат слайдовете. Инвестиционната банка Jefferies Financial Group изчислява, че делът на разходите на европейските химически компании за нови проекти в Азия е нараснал с около 50% през последните 15 години.

Икономическата гледна точка Какво означава това за икономиката? Преди пандемията търговският баланс на Европа с останалия свят в химикалите обикновено имаше излишък от около 40 милиарда долара.

Миналата година тази цифра спадна до 2,5 милиарда. Възможен е известен растеж през 2023 г., но прогнозите за 2024 г. са много мрачни. Ако европейските лидери са притеснени, те го прикриват добре. Няма признаци на тревога нито в Брюксел, нито в Берлин, нито в Мадрид, нито в Лондон. Може би в Париж могат да се видят известни намеци на безпокойство, но това са само намеци и нищо повече. Сега много европейски страни се борят да спасят офшорната вятърна индустрия.

Но какво да кажем за компаниите в нефтохимическата промишленост, тъй като те са тези, които произвеждат полимерите и пластмасите, за да направят лопатите?

Европа даде другите си индустрии на Азия. Стоманолеярни, текстилни и корабостроителни фабрики се преместват на изток. Този път съперник е не само Китай, но и САЩ, защото те имат въглеводороди в изобилие. При президента Джо Байдън вътрешното производство на въглеводороди рязко се увеличи. Индустриалната и енергийната политика са важни.

Ако Европа иска да запази част от предишната си индустриална мощ, нейното политическо ръководство трябва публично да подкрепи нефтохимическата промишленост, дори ако подобни действия не са популярни сред гласоподавателите, загрижени за климата.

А самата индустрия също има нужда от самокритичен анализ. Необходима е спешна консолидация. Сега има твърде много компании и съответно изпълнителни директори на тон произведена пластмаса. Намаляването на разходите трябва да започне отгоре.



 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук