"Файненшъл Таймс“ с мрачна прогноза за Източна Европа

Руската инвазия ще струва на икономиката на Украйна до половината от нейното икономическо производство през тази година, сочат прогнозите на Виенския институт за международни икономически изследвания, пише в. Файненшъл Таймс“.

Пролетната прогноза, публикувана в сряда, показва, че Русия вероятно ще претърпи и дълбока рецесия в резултат на западните санкции, докато останалата част от икономиката на Централна и Източна Европа е застрашена от петролно и газово ембарго.

Според доклада Украйна може да загуби 38% от брутния си вътрешен продукт през тази година, дори ако през следващите месеци бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня. "Дори и при политическо решение, възстановяване едва ли ще започне преди 2024 г., тъй като частните инвеститори вероятно ще се върнат бавно в страната", каза Василий Астров, старши икономист в института.
Ако боевете продължат, ударът върху производството ще достигне 45%.

Бюджетният дефицит на Украйна би могъл да достигне една четвърт от БВП, тъй като източните региони, които произвеждат повече от половината от продукцията на страната, над 40 % от промишленото производство и една трета от селскостопанската продукция, са сериозно засегнати от конфликта. Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева предупреди миналата седмица, че Украйна ще се нуждае от 5 млрд. долара месечно през следващите три месеца, за да запълни недостига на средства, причинен от конфликта.

Износът пострада значително, тъй като черноморските пристанища, които обработваха половината от всички товари, до голяма степен не функционират. Безработицата също нарасна.

В доклада се посочва, че икономиката на Русия ще се справи по-добре, като ще се свие с около 9% без енергийно ембарго, но ще намалее с 15%, ако износът на нефт и газ бъде прекъснат.

Докато правителствата на запад ще могат по-добре да се справят с последиците от войната, части от икономиката, като автомобилния сектор, ще пострадат от болезнени смущения в доставките и пазара. Енергийно ембарго обаче би довело до по-дълбоки производствени загуби в целия регион.
Според оценките, изготвени от института въз основа на по-негативен геополитически сценарий, забраната би тласнала по-голямата част от Източна Европа към нова рецесия точно след като регионът бързо се възстанови от последиците от пандемията от коронавирус.

Унгария е силно изложена на риск от ембарго, като икономиката ѝ вероятно ще се срине по-силно от тази на съседите ѝ, ако забраната влезе в сила. Прясно преизбраният премиер Виктор Орбан е сред най-върлите противници на санкциите.

Друга страна, изложена на риск, е Сърбия, чийто растеж се очаква да бъде унищожен тази година, ако бъде въведено енергийно ембарго. В интервю за Financial Times президентът Александър Вучич отхвърля всякакви санкции срещу Русия, като заявява, че трябва да поддържа осветлението.

Най-слабо изложената риск страна в региона е Словения, чиято икономика е тясно свързана с тези на Германия, Австрия и Италия, въпреки че дори в Любляна растежът ще се забави в случай на енергийно ембарго.

Инфлацията, която в много страни вече е достигнала многогодишни върхове, ще стане особено тежка, ако бъде забранен вносът на руски петрол и газ. "Ако има енергийно ембарго срещу Русия, инфлацията ще бъде двуцифрена в почти всички страни", каза Астров, който е водещ автор на пролетната прогноза на института. Очаква се инфлацията в Турция да нарасне до 55% дори без енергийно ембарго и с 67%, ако бъде въведено ембарго.

Въпреки че грижите за милионите украински бежанци могат да струват на континента до 40 млрд. евро, много от тях биха могли скоро да си намерят работа и да облекчат трайния недостиг на работна ръка в региона, предлагайки положителна страна на като цяло мрачните икономически перспективи.