Ситуацията е сериозна: постепенно изчезва не просто един политически, икономически и обществен модел, но и всичко това, което в продължение на хилядолетия беше „Западът“, пише Давид Енгелс за френското издание "Фигаро", цитирано от "Гласове".

Това не е някакво незначително произшествие, което може да отбележим мимоходом и след това да продължим по-нататък. Масовият упадък на Европа като цивилизация е истинска историческа трагедия, която засяга всички нас, не само като общество, но и като индивиди.

Лично аз страдам неимоверно от бъдещия край на западната цивилизация, която обичам от цялото си сърце. Знам, че в тази си тревога далеч не съм сам, макар, че все още много съвременници не осъзнават напълно сериозността на тези промени или не се решават да си направят съответните изводи от тях.

Не трябва да бъркаме „Европа“ и „Европейски съюз“: векове наред Западът е бил политически и културно по-сплотен отколкото днес. Изчезването или трансформацията на Европейския съюз по никакъв начин не би означавало разпад на Европа като цивилизация.

Този разпад идва главно отвътре, а не отвън.

Унищожаването на традиционното семейство, културният релативизъм, историческият мазохизъм, политически коректното мислене, склонността да се цензурира всяко неприятно мнение, замяната на хомогенни и следователно обединени общности чрез съчетание от групи, търсещи само собствена печалба, социалната поляризация, цинизмът, с който всички представи за абсолютна истина се заменят с договорени „компромиси“ – това са истинските причини за разпада на Европа.

Политическите събития, които виждаме днес – превръщането на Европейския съюз в основен защитник на това, което току-що изброих, както и готовността не само на британците, но и на „популистите“ в цяла Европа да пожертват европейското единство, за да защитят поне собствената си идентичност – са само плачевните последици.

Защото истинският отговор идва от другаде: Западът може да стабилизира сегашния си упадък, само ако се върне отново към корените си и остане единен и обединен. За съжаление, това послание ще бъде чуто, когато е твърде късно.