Филипински ориентир: Как ще се промени стратегията на ИД след поражението в Ирак и Сирия
Авторитарните държави имат по-голям ресурс са съпротива и оцеляване
Сензационни заглавия в медиите за намеренията на американците да бомбардират ислямските терористи във Филипините могат да бъдат отбелязани като нова стратегическа победа на ИД, твърди Авигдор Ескин в mirtesen.ru. Това дяволско образувание вече с увереност може да говори за разпространение на своето влияние по цялото земно кълбо.
Радикалният джихадизъм се плисна като лава из Ирак и Сирия, даде метастази по целия Близък Изток и Азия, нанесе удари по Европа и САЩ.
Новината обаче, че целият регион на Филипините е обхванат от огън и че американците възнамеряват да вземат непосредствено участие във военните действия, това се оказа зашеметяващо събитие.
През юли 2014 г. лидерът на филипинските ислямисти Иснилон Хапилон (филипинският Абу-Абдула) се закле с група съмишленици във вярност към ИД, а през април миналата година извършиха голямо нападение над правителствено военно поделение, убивайки 18 войници.
От тогава се водят боеве в бедната провинция Минданао с висок процент мюсюлманско население, а в последните месеци се прославиха в целия свят сраженията за град Марави, където загинаха над 500 терористи и около 150 филипински войници. Сега правителствена войска прочиства къща след къща.
Като цяло във Филипините мюсюлманите са под 15%, обаче влиянието на джихадистите е значително. Това е свързано и с обстоятелството, че 100-милионната страна е разположена на над 7640 острова и степента на контрол от страна на централната власт традиционно е обусловена от географията.
Острият характер на сегашния филипински президент Родриго Дутерте, нахвърляйки се не веднъж с тиради по адрес на САЩ, не му пречи напоследък да смекчи тона, като се надява, че Вашингтон ще му окаже осезателна помощ в борбата с терористите. Това означава, че неговите съюзници няма да се ограничават само в планирането на авиационните удари, а ще помогнат със своите безпилотни самолети.
Сам по себе си фактът за широкомащабните военни действия на толкова отдалечени и разпръснати територии е голяма победа на местните джихадисти. Тях никой не ги е вербовал и не ги е заставял да полагат клетва, те сами са предложили на ал-Багдади да станат част от терористичния интернационал.
Терористите не са обединени в стройна йерархична организация, а са класически конгломерат от различни структури или движения. Това прави внедряването на агенти от спецслужбите безпредметно.
Фактически смачкани в Сирия и Ирак, джихадистите се опитват да се активизират в Либия, Афганистан и Филипините. Следва да се очакват нови терористични актове в Европа, САЩ, Израел, Русия и в Югоизточна Азия.
Световните разузнавания признават, че ИД не е отделни клетки на световната карта, които може да бъдат отбелязани с точки, а вече са забележими петна. Предстои тези петна да пулсират, да мигрират, да променят броя си. Европа обаче няма стратегия за глобална борба, защото робува на доктрината за демокрация. Може да звучи еретично, но авторитарните държави имат по-голям ресурс за съпротива. Русия е един добър пример в тази насока.
Редакция БЛИЦ