Финландия хукна към НАТО, ето какво каза Русия
Разширяването на НАТО не допринася за сигурността в Евразия, категоричен е Песков
Финландия е все по-близо до влизане то НАТО. Президентът и министър-председателят на скандинавската държава заявиха, че са за присъединяване към Алианса и че официалното решение ще бъде взето този уикенд.
„Финландия трябва незабавно да подаде молба за членство в НАТО“, заявиха президентът Саули Нийнистьо и премиерът Сана Марин в съвместно изявление и допълниха, че това ще укрепи сигурността на страната и отбранителния съюз.
„Присъединяването към НАТО няма да е насочено срещу никого“, коментира още държавния глава. Думите му дойдоха на фона на руските предупреждения за последици, ако Хелзинки поиска членство в алианса.
Припомняме, че през януари, на фона на напрежението между Запада и Русия, Марин заяви, че кандидатстване би било „много малко вероятно“ по време на настоящия ѝ мандат, който приключва през април 2023 г, но след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, политическото и общественото мнение във Финландия рязко се промениха и се заговори в полза на членството като възпиращ фактор срещу руската агресия.
Проучване, публикувано в началото на седмицата на националната телевизия Yle, показа, че 76% от жителите на скандинавската държава сега подкрепят присъединяването към алианса, в сравнение с 20-30% през последните години.
Преди ден комисията по отбрана на финландския парламент също стигна до заключението, че членството в НАТО би било „най-добрият вариант“ за сигурността на страната, тъй като руската инвазия е подкопала ситуацията със сигурността в Европа.
Голямо мнозинство в парламента на Финландия също подкрепя членството.
„100% е сигурно, че Финландия ще кандидатства и е доста вероятно да стане член до края на годината“, заяви пред АФП преди обявяването на решението в четвъртък изследователят Шарли Салониус-Пастернак от Финландския институт по международни отношения.
Съседна Швеция също обмисля да се присъедини към военния съюз и се очаква двете страни да представят обща кандидатура.
Следващата стъпка за Финландия е срещата в неделя на президентския и министерския комитет по външна политика и политика на сигурност - орган, съставен от президента, министър-председателя и до шестима други министри от кабинета. Комитетът ще вземе официалното решение Финландия да кандидатства за членство, след което предложението ще бъде представено на парламента.
След като официалната кандидатура бъде представена на алианса, законодателите във всички 30 държави от НАТО ще трябва да я ратифицират - процес, който може да отнеме месеци.
Министърът на външните работи Пекка Хаависто заяви във вторник, че според него Финландия може да стане пълноправен член на НАТО „най-рано“ на 1 октомври.
„Генералният секретар на НАТО заяви, че този процес ще отнеме между 4 и 12 месеца. Моето собствено впечатление е, че това може да е по-близо до четири месеца, отколкото до 12“ , заяви Хаависто.
„Присъединяването на Финландия към НАТО е заплаха за Русия“, коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
„Отговорът на Русия на присъединяването на Финландия към НАТО ще зависи от това, доколко военната инфраструктура на алианса ще се приближи до границите на страната.“, заяви той, след като излезе информация, че до края на тази седмица Хелзинки ще излезе с официално становище дали ще кандидатства за членство в Алианса.
„Разширяването на НАТО не допринася за сигурността в Евразия“, категоричен беше Песков.
Русия ще анализира ситуацията с присъединяването на Финландия към НАТО и ще разработи необходимите мерки за гарантиране на сигурността.
"Разбира се, всичко това ще бъде елемент на специален анализ и разработване на необходимите мерки, за да се балансира ситуацията и да се гарантира нашата сигурност", подчерта говорителят на Кремъл.
Финландия има 1300-кимолетрова обща граница с Русия и от десетилетия е военно необвързана.
В исторически план през 1939 г. скандинавската държава е била нападната от СССР. По време на Зимната война финландците водят ожесточена борба, но в крайна сметка с мирния договор с Москва Хелзинки е принуден да отстъпи голяма част от източната си провинция Карелия.