Гавра с работници от България в Германия: Плащат 560 евро месечен наем за 8 кв.м, а после...

Борбата срещу престъпните практики ще се води от двете страни на германско-нидерландската граница

Няколко месеца усилена работа в Германия, но пък добра заплата и осигурено жилище - за мнозина от България, Румъния и други източноевропейски държави подобни обещания от интернет звучат като истински шанс.

За съжаление обаче в действителност много от тези хора стават жертва на принудителен труд, а понякога и на насилие. Много от тях дори натрупват дългове, за да се върнат в родната си страна, пише в обширна статия по темата "Бохолтер-Боркенер Фолксблат".

Борбата срещу престъпните практики ще се води от двете страни на германско-нидерландската граница. Причината: нидерландски фирми посредници за наемане на работници нерядко настаняват служителите си при много лоши условия в Германия срещу изключително високо заплащане и ежедневно ги превозват през границата до работното им място.

Първоначално подобни схеми се прилагаха в месопреработвателната индустрия, но напоследък и в други отрасли, пише още германското издание, цитирано от Дойче Веле.

Пагонис Пагонакис описва пред "Бохолтер-Боркенер Фолксблат" как точно функционира експлоатацията на наетите хора. Той е координатор на проекта "Честна организация на свободното движение на работна ръка", който предлага консултации на български, румънски, гръцки и английски език.

"Структурите на търговията с хора от ангажирането през настаняването до работата са кръговрат, от който хората почти няма как да се измъкнат сами", казва пред "Бохолтер-Боркенер Фолксблат" Пагонакис, като дава за пример двойка от Полша, която през август дошла да работи в Нидерландия. Хората повярвали на обещанието.

В крайна сметка били настанени в Германия в стая с размери два на четири метра, за която трябвало да плащат 560 евро месечно. Ежедневно пътували по 120 км за работа в една нидерландска фабрика за преработка на картофи, като транспортните разходи били удържани от заплатата им. Пагонакис съобщава, че им били удържани и пари за здравна осигуровка, но за това нямало никакви документи.

Когато се оплакали на надзирателя от размера наема и пътните разходи, се стигнало до бой - полякът бил ранен тежко: получил травми на черепа и по лицето. Лечението струвало 3000 евро, но от здравната осигуровка нямало и следа.

Потънал в дългове и сериозно ранен, мъжът се върнал в родината си - в Германия той отказал необходимата операция. Жертвите обаче рядко са готови да дадат показания срещу посредниците в схемата, посочва Пагонакис.

Изданието подчертава, че тук става дума за класическа форма на модерно робство и посочва, че случаят далеч не е единичен. Пагонакис е запознат с много други подобни тъжни съдби. Например историята на млада полякиня, на която ѝ бил отнет паспортът и на нея просто ѝ се наложило да работи без заплащане.

"Темата се пренебрегва", казва експертът, който е на мнението, че политиците трябва да се заемат с проблема. До момента в Германия те са забранили само ползването на фирми посредници в месопреработвателната промишленост. А в Нидерландия същите структури продължават да функционират, само че работниците биват настанявани в жилища в Германия.

"От осем милиона заети в Нидерландия два милиона са наети чрез посредници", казва Пагонакис. Той пояснява още, че отдаването под наем на жилища в Германия за експлоатираните работници е много доходоносен бизнес за престъпните банди.

"Те обичайно са без образование"

Пагонис Пагонакис е често търсен експерт. Той говори по проблема и пред много други медии. Пред WDR Пагонакис обяснява защо подмамените работници от Източна Европа не могат да си намерят друга работа в Германия. 

"Те обичайно са без образование, нерядко са неграмотни, именно поради това стават и жертва на посредниците", казва той и добавя, че като се има предвид, че са задлъжняли за наема и за транспортните разходи, те изпадат в голяма зависимост от фирмите, които са ги наели. "Те на практика нямат алтернатива", посочва Пагонакис.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук