Германците го закъсаха за дюнери, искат таван на цените

В Германия някога достъпният дюнер се превърна в емблема на нарастваща тревога. С течение на годините дюнер кебапът, въведен в Германия от турските имигранти, се утвърждава като основен продукт на евтиното улично хранене.

В последно време обаче достъпността на това ястие е подкопана, като цените му се увеличиха повече от два пъти в рамките на две години, коментира „Евронюз“.

Фактори като повишаването на заплатите и разходите за енергия, допълнени от геополитическото напрежение, включително войната в Украйна, допринесоха за това, което самият германски канцлер Олаф Шолц нарече „дюнерфлация“ (игра на думи, съчетаваща „дюнер“ и „инфлация“).

Германските политици, особено левите, взеха отношение по въпроса, като предложиха „donerpreisbremse“ или ограничаване на цените на дюнерите, подобно на съществуващите мерки, които контролират високите наеми в някои региони.

Партията „Левицата“ например предлага ограничаване на цените до 4,90 евро, като за семейства в неравностойно положение се предвижда дори намалена ставка от 2,90 евро.

Продажбите на дюнер в Германия се оценяват на 7 милиарда евро годишно, а всяка година в страната се консумират 1,3 милиарда дюнера.

Според оценки на „Левицата“ подобна програма за субсидиране би струвала 4 милиарда евро годишно.

Идеята за програма за субсидиране с ежедневни ваучери за дюнери за домакинствата също е разглеждана от крайнолявата партия.

Ако покачващата се цена на дюнерите е достигнала до най-високите политически ешелони, то е защото тя се е превърнала в особено взривоопасен проблем за германците, особено за по-младите им граждани.

Платформите на социалните медии са препълнени с дискусии и мемове за дюнерфлацията - от хумор и носталгия до истинско разочарование.

Германците, които най-много обичат тази евтина улична храна, си спомнят за времето на Ангела Меркел, когато кебапът струваше 3 евро. Бившият канцлер може да бъде видяна да реже месо на шиш на много снимки.

След съобщение на канцлера Олаф Шолц в социалните мрежи, в което се обясняват причините за дюнерфлацията, която отчасти е следствие от намаляването на зависимостта от руския газ след нахлуването на Владимир Путин в Украйна, млад германско-турски гражданин заявява: „Плащам 8 евро... говорете с Путин, искам да плащам 4 евро“.

Но канцлерът отхвърли контрола върху цените като „невъзможен за прилагане“ в условията на свободен пазар.

Вместо това той похвали „добрата работа на Европейската централна банка“ в борбата с инфлацията.

От друга страна, самите продавачи на дюнери се оплакват от невъзможността да влияят на цените, като се позовават на фактори като наеми, разходи за енергия и продукти, които са извън техния контрол.

„Хората постоянно ни говорят за дюнерфлация, сякаш ги мамим, но това е напълно извън нашия контрол. Бяхме принудени да повишим цената поради експлодиращите цени на наемите, енергията и храните“, посочва Дениз, продавач на дюнер в близост до берлинската гара „Фридрихщрасе“, където цената се е повишила от 3,90 евро на 7 евро за две години.

Той и други продавачи на дюнери са песимистично настроени, че цените ще се нормализират в близко бъдеще.

Всъщност, отвъд простите си икономически измерения и забавната страна на дебатите за едно обикновено ястие, явлението дюнерфлация повдига по-широки въпроси - като например трудностите, пред които са изправени хората с ниски доходи, за които дори скромното увеличение на цените може да има наистина негативни последици.

Дискурсът за цените на дюнерите отразява променящите се нагласи към достъпността на храните и ролята на държавната намеса в динамиката на пазара, коментира „Евронюз“.