"Глупостта на Уоткин": Ето как Лондон за малко щеше да има своя Айфелова кула
Уоткин имал дързостта да помоли самия Гюстав Айфел да я проектира, но френският инженер отказал по патриотични съображения
Някъде под терена на националния стадион на Англия - Уембли, лежат основите на това, което би могло да бъде най-високата сграда в града. Вдъхновена от Айфеловата кула в Париж, Голямата кула на Лондон била готова да я надмине по височина и да достигне почти 1200 фута.
Вместо това тя така и не преминава през първия етап на строителство, който стана известен като "Лондонския пън". Той е съборен преди почти 120 години, оставяйки след себе си една несбъдната мечта и големи бетонни основи, които бяха преоткрити през 2002 г., когато сегашният стадион беше построен, за да замени по-стария.
Какво се е объркало?
Кулата е идея на Едуард Уоткин, британски политик и железопътен магнат, чиито предишни начинания включват неуспешен опит за изграждане на тунел под Ламанша, повече от 100 години преди да започне строителството на сегашния Евротунел.
"Колкото по-голямо, толкова по-добре"
"Уоткин беше роден предприемач и обичаше големите идеи – колкото по-големи, толкова по-добре", казва Кристофър Костело, експерт по викторианска архитектура и инспектор на исторически сгради в организацията за обществено наследство Historic England. "Мисля, че той е имал склонност да се вълнува толкова от идеите си, че често е бързал да ги осъществи, преди да помисли колко практични или финансово жизнеспособни са те."
Айфеловата кула, която е открита през 1889 г., бързо се превръща в популярна туристическа атракция и разходите за нейното строителство се възстановяват за няколко месеца.
В същото време Уоткин търси начини да привлече повече пътници в своята Metropolitan Railway - която по-късно ще се превърне в линията Metropolitan на лондонското метро.
Железопътната линия е минавала през Уембли, тогава селце северозападно от централния Лондон, където Уоткин закупил земя, за да създаде увеселителен парк: "Той е трябвало да бъде Дисниленд на своето време или наследник на парковете за отдих от началото на 19-ти век като Battersea Park в Лондон или Tivoli Gardens в Копенхаген", разказва Костело.
Какво по-добро от кула, по-висока от Айфеловата, за да убеди лондончани да се качат на влак и да стигнат до там?
Уоткин имал дързостта да помоли самия Гюстав Айфел да я проектира, но френският инженер отказал по патриотични съображения. Неговият план Б бил международен конкурс за дизайн, с първа награда от 500 гвинеи, около 80 000 долара в днешни пари.
Той получава 68 заявки, но не всички от тях са реалистични. Единият проект е висок 2000 фута и трябва да има влак, който върви наполовина до върха, по спираловидна железница. Друга кула е проектирана като "въздушна колония" с небесни градини, музеи и галерии, както и репродукция на Голямата пирамида на върха.
Повечето обаче отговаряли на естетиката на Айфел и именно един от тях избира Уоткин за победител, представен от лондонските архитекти Стюарт, Макларън и Дън.
"Печелившото предложение беше по-стройна версия на Айфеловата кула. Много подобна в цялостния си профил, но структурата беше някак по-слаба", обяснява Костело. С височина от 1200 фута, тя е трябвало да бъде с около 175 фута по-висока от своя парижки аналог, който бил най-високата сграда в света по това време.
Не толкова популярна атракция
Всички записи са събрани в каталог, публикуван през 1890 г., който описва подробно проекта и разкрива, че Лондонската кула ще бъде "много по-просторна" от Айфеловата и включва "ресторанти, театри, магазини, турски бани, алеи, зимни градини и различни други забавления", всички достъпни чрез скорошно изобретение, електрическия асансьор. Една наблюдателна площадка би предлагала панорамни гледки и астрономически наблюдения, улеснени от "чистотата на въздуха", открита на такава "огромна височина".
След първоначалните фанфари обаче, предложеният дизайн бил смален, за да бъде по-евтин за изграждане, а краката били намалени от първоначалните осем на четири, същият брой като на кулата на Айфел.
Строителството започва през 1892 г., а първият етап - приблизително 150 фута висок - е завършен три години по-късно.
Парк "Уембли" е открит година преди това и се радва на умерен успех, но кулата все още трябва да извърви дълъг път, а в нея имало нещо нередно.
"Когато стигнали до първия етап, станало ясно, че сградата пропада. Не толкова зле, че да не могат да я използват, но със сигурност осъзнали, че ще имат големи проблеми, ако продължат да я строят по-високо, увеличавайки напрежението на краката", казва Костело.
Въпреки че била отворена за обществеността и били монтирани асансьори, кулата била обречена.
"Един от основните проблеми бил, че Уоткин умира през 1901 г.", добавя Костело. "Той бил движещата сила зад проекта и със смъртта му всичко, което останало, било рационално изчисляване на разходите и ползите. Хората можели да се качат до първия етап, но това не било достатъчно високо, за да получат панорамните гледки, които бихте получили от върха на Айфеловата кула, а околността не била особено развита или грандиозна. Просто нямало достатъчно посетители, за да платят за завършването му."
Най-високият в града
Година след смъртта на Уоткин кулата била обявена за опасна и затворена. Малко след това е съборена с динамит.
Околният район на Уембли обаче продължил да процъфтява като индустриално и жилищно предградие на Лондон.
През 1923 г. на бившето място на кулата е издигнат стадион, който по-късно ще бъде известен като оригиналния стадион Уембли. Разрушаването му, за да се направи път на сегашния, в крайна сметка разкопава основите на кулата, когато била предприета работа за понижаване нивото на новия терен. Това било късно напомняне за пропадналата кула, спомената също от кръчма в района, наречен "Глупостта на Уоткин" (затворена за постоянно през 2019 г.).
Забележително е, че кулата на Уоткин все още щеше да бъде най-високата сграда в Лондон днес, надминавайки небостъргача The Shard с почти 160 фута. Но дали това ще бъде емблематична забележителност като Айфеловата кула? Вероятно не, казва Костело: "Все пак щеше да е много голяма структура на силуета, но да се вижда само в определени изгледи", казва той. "Ако не беше в центъра на Лондон, никога нямаше да има такъв доминиращ фокус, който има Айфеловата кула в Париж.