Големият PCR обир - печалбата се равнява с тази на хероина и кокаина

Икономически сектори като строителството обикновено работят с около 5% нетен марж на печалба. Хотелиерите си докарват към 8%, автомобилната индустрия - около 10%. Тютюневите компании могат да стигнат 40 на сто. При Apple, една от компаниите с най-голяма вещина в надуването на "добавената стойност", маржът е 60%.

Но всички тези икономически субекти са същински улични просяци в сравнение с организациите, които извършват така наречените PCR (polymerase chain reaction) тестове за коронавирус. Има немалко основания да смятаме, че тази дейност, толкова ключова за живота ни в последните година и половина, всъщност носи доходност, напълно сравнима с тази на хероина и кокаина. 
   
ТЕМАТА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ PCR ТЕСТОВЕ при пътуване доминираше през летния туристически сезон тази година на големи пазари като Великобритания например. Мнозинството дестинации изискват от пътуващите PCR тест при пристигане (някои - даже и от ваксинираните туристи). Повечето държави искат PCR тест и от собствените си граждани при завръщането им от почивка.

IATA, международната организация за въздушен транспорт, наскоро пресметна, че ако средната цена на двупосочен самолетен билет преди коронакризата е била 200 долара, сега е вече 380 долара - в сметката се добавят и по два PCR теста за по 90 долара средно. Средната цена за самолетна почивка на четиричленно семейство скача от 1600 долара по данни от 2019 година до цели 3040 долара сега - изцяло по вина на PCR тестовете. Уили Уолш, генералният директор на IATA, обвини компаниите за тестване в "пиратство".

Като цяло обаче недоволството е насочено само към онези, които надскачат значително общоприетата цена. Британският здравен министър наскоро подчерта, че средната цена на тестовете е 75 лири (87 eвро), но имало случаи на пътуващи, платили и по 500. В САЩ нашумя случаят с тексаската Gibson Diagnostic Labs, която ценообразувала някои тестове по 2315 долара при средна цена за страната около 100 долара. 

Цените в Германия: 50 евро за "бавен" PCR, 120 евро за експресен и безплатно - за германски граждани. Но всъщност не им е безплатно, защото държавата плаща свръхзавишените цени на тестовете от техните данъци.

Почти никой обаче не задава въпроси за самата общоприета цена, за реалната себестойност на PCR тестовете и за надценката, с която ни се продава тази услуга. В българските медии се появиха само няколкото епизодични публикации по темата (примерно в "Свободна Европа") - но и това е повече от поместеното във водещите западни издания, което е на практика нула.

БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, КОИТО ИСКАТ ПО СВОЯ ВОЛЯ да си направят тест - примерно за да пътуват или, в някои случаи, за да ги допусне работодателят им в офиса - плащаха около 120 лева - макар че в последните месеци се появиха оферти и за 100, и даже под 100 лева. На пръв поглед това е съвсем добра цена на фона на тези във Великобритания, САЩ или Малта. Но започва да изглежда шокираща, ако се поровим малко в себестойността на процедурата.

Всъщност не е съвсем вярно, че никой не задава въпроса за себестойността. В една държава националните медии го сториха още миналата есен - и в резултат днес цената на тестовете там е десетина пъти по-ниска от средната в световен мащаб. Тази държава е Индия.

След няколко телевизионни репортажа през миналия ноември Аджай Агравал, адвокат по защита на човешките права, внесе петиция до Върховния съд  на Индия с настояване да се въведе таван от 400 рупии (4.6 евро) за извършен PCR тест. Според него цената на самия тест била средно 175 рупии, а още 25 били разходите на лабораториите. Таван от 400 рупии би дал на лабораториите 100% печалба "вместо 1600% печалба, каквато правят сега", подчерта Агравал.

До въвеждането на такъв таван не се стигна, но повечето индийски щати фиксираха максимална цена между 500 и 1500 рупии - от 5.70 до 17 евро. Щатските власти мотивираха решенията си с факта, че цената на комплектите за вземане на тестове е паднала значително от началото на пандемията насам. 
   
През март-април 2020 цените се определяха от ограниченото предлагане и трескавото търсене, и спокойно стигаха до 20 евро за тест. Но това много бързо се промени. Компаниите увеличиха капацитета си, много нови играчи се насочиха към този сегмент. Показателно е, че ако през април миналата година българската държава бе закупила комплекти по 16 лева единия, през юли цената вече бе 13 лева.

В Индия френската компания GeneStore вече предлага тестове по 199 рупии - 2.30 евро. Някои местни производители са свалили летвата до 150 рупии. Разбира се, цените се определят от обемите, от разходите за работна ръка, от платежоспособността на населението и от други подобни фактори, така че едва ли милиардна Индия трябва да се използва за еталон. Но и в Европа комплектите за т. нар. Real-Time PCR не струват много. Текущата цена на дребно за TaqMan RT-PCR Kit на Norgen Biotek например е 282 евро за 50 броя, или по 5.64 евро на брой.

Разбира се, цената на комплекта за PCR далеч не изчерпва всички разходи на лабораторията по провеждането на изследването. Необходими са и други консумативи - и за самия тест, и за дезинфекция. Трябва да се калкулират разходите за енергия, за труд и допълнителна мотивация на претоварените с работа служители. И, разбира се, трябва да остане печалба и за самата лаборатория, защото тя, естествено, не е благотворителна организация. Въпросът е само дали тази печалба е в рамките на обичайното за легален бизнес, или гони нормите в наркотрафика и нелегалната търговия с оръжие.

МНЕНИЕ В ПОЛЗА НА ВТОРАТА ХИПОТЕЗА изказа тази пролет проф. Тодор Кантарджиев - тогавашният шеф на Националния център по заразни и паразитни болести, който за кратко се сдоби със статут на реалити звезда покрай участието си в Националния оперативен щаб за борба с пандемията. "Цената на тестовете с реактивите и труда трябва да е 20-30 лева, но тя е много по-висока заради голямото търсене. Така се получава, когато медицината е бизнес, или казано на немски - гешефт", заяви Кантарджиев пред БНТ.

Никой не се сети да попита професора защо тогава ръководеният от него център, издържан от държавата, упорито таксуваше вземането на PCR тест по 130 лева - доста над цените дори на частните лаборатории. Впрочем за отбелязване е, че НЦЗПБ прави най-различни други тестове по метода Real-Time PCR - примерно за респираторно-синцитиален вирус (RSV), метапневмовирус, аденовируси, бокавируси и така нататък. Цената е средно по 41 лева на тест. Технологията е до голяма степен идентична. 
    
Ето ви и едно изчисление на още по-"официален" източник: самата Световна здравна организация (СЗО). Преди време тя пресметна какво оборудване и консумативи са нужни за извършването на 5000 PCR теста.

Основната част от цената - 95 000 долара - отива за закупуване на самите комплекти за PCR тест (по 19 долара броя, макар че, както споменахме, пазарните цени отдавна са значително по-ниски). Освен това са необходими комплект за вземане на проба, по 1.60 долара парчето, предпазни ръкавици и престилка за лаборанта, етанол за дезинфекция, а също и друго оборудване и консумативи, с които една лаборатория така или иначе разполага, но все пак СЗО ги добавя в сметката на обща цена 2930 долара. Така петте хиляди теста излизат общо 105 762 долара - или по 21.15 долара единият (35 български лева). За отбелязване е, че всички тези калкулации са базирани върху цени в САЩ.

Интересни изводи даде едно бразилско проучване на учени от Федералния университет на Рио Гранде ду Сул, озаглавено Costs of genetic testing и публикувано в списание Genetics and Molecular Biology от юли 2015. Самото изследване е проведено през 2012 и сравнява пълните разходи по провеждането на PCR и други типове тестове. В случая става дума за PCR за други патогени, не за Covid-19, но няма никаква съществена разлика в консумативите и вложения труд.

Проучването е много детайлно и включва като лабораторни консумативи, така и труда на лаборантите, разходи за електричество, вода и телефон, и даже непреки разходи като поддръжка на сградата, почистване, охрана и киберзащита. Не включва единствено цената на самия комплект за PCR. Заключението: при калкулация за 40 проведени PCR теста пълната себестойност на един от тях излиза... 1.58 щатски долара (1.35 eвро по днешния курс).

Разбира се, трябва да се направят няколко уточнения. Цитираните разходи са по цените от 2012, а междувременно инфлацията ги повиши. Разходите за труд също са се променили, а и в някои страни са по-високи от тези в Бразилия (по данни за 2020 например средната почасова надница там е 7.8 евро, докато в България е 9.7 евро). Авторите изрично отбелязват, че част от използваните реактиви са освободени от мита като стоки с научно предназначение. И освен това подчертават, че разбивката е при пълно натоварване на лабораторията. При 30% натоварване цената за PCR тест се увеличава със 180%, пресмятат те.  
 
НО ДОРИ ДА СМЕТНЕМ 500 ПРОЦЕНТА ОТГОРЕ за отразяване на всички тези фактори, разходите по един тест пак си остава в рамките на 6-7 евро. Самият комплект за тестване, както установихме, струва около 5 евро. Да добавим един много щедър марж на печалба от 100%, и пак излиза, че PCR тестът не би трябвало да струва на пациента повече от 24-25 евро. Докато в реалността струва минимум двойно повече (тук нека допълним, че дори и в страните, където тестовете са безплатни за гражданите, като във Франция, те все пак се плащат от здравно-осигурителната система по споменатите твърде завишени цени).

ЕДИН ПОГЛЕД КЪМ СТАТИСТИКАТА ни подсказва и за какви точно печалби става дума. В България до средата на август са проведени 3 903 521 PCR теста. Ако приемем, че почтената им стойност би била около 25 евро, а реално платената е средно 50 евро, това прави разлика от 97.6 милиона евро (към декември числата са вече съответно 7 349 619 милиона направени теста и 184 млн. евро, б. ред.).

В световен мащаб направените тестове са 3.17 милиарда, а надписаната свръхпечалба на лабораториите е 79 милиарда евро - с десетина процента над Брутния вътрешен продукт на България. На този фон мълчанието на правителства и международни организации е, меко казано, необяснимо.

Европейският съюз и повечето държави в него сметнаха Covid-19 за достатъчно драматична заплаха, за да нарушат основни конституционни човешки права и да наложат ограничителни мерки без аналог в новата история. Но явно не за чак толкова голяма заплаха, че да нарушат правото на безконтролна печалба.