Говорителят на МО на Украйна се закани: Мобилизацията в Русия няма да...

Има риск, но не и пряка заплаха за националната сигурност на България, заяви военният министър Димитър Стоянов, коментирайки частичната военна мобилизация в Русия. Според експерти, вливането на нови 300 000 военни от руска страна в конфликта няма да обърне хода на войната, но може да забави укранското контранастъпление в Донбас и край Херсон.

Говорителят на МО на Украйна Юрий Сак заяви пред БНТ, че частичната мобилизация няма да спре украинското контранастъпление.

"Това е публично признание от Русия, че се провалят и не постигат военните си цели. Знаем от много време, че те имат тежки проблеми с личния състав, затова започнаха да набират затворници и осъдени убийци. Сега, изправени пред липсата на какъвто и да било военен прогрес, те трябва да компенсират това унижение и мобилизацията е следващата им стъпка", заяви Юрий Сак.

Руското решение няма да има никакъв ефект върху плановете на украинската армия - пълно освобождение на територията, обясни Сак. Контраофанзивата от началото на септември продължава - в Харков и Херсон.

"Руснаците използват тактиката на "ракетен терор" - извършват ракетни нападения над украинските градове и цивилна инфраструктура, въздушни бомбардировки, използват зенитно-ракетни системи, за да нанесат щети на мирните украински градове. На всеки 24 часа имаме по около 10 ракетни удара, 20 въздушни бомбардировки и, разбира се, жертви", каза още Юрий Сак.

В момента украинците целят логистичната инфраструктура край Херсон.

"Украинските сили са много ефективни в използването на западните оръжия - в частност системите "Хаймарс", за да унищожим веригите за комуникация и логистичните връзки на руснаците, както и техните командни центрове в Херсонския регион. Успешно разрушаваме мостове, използвани за снабдяване на руските сили", каза говорителят на украинското военно министерство.

Според украинците, руските загуби са над 55 000, а не 5000, обявени от Русия.

Риск за националната ни сигурност на България има, но страната ни е част от системата за колективна отбрана на НАТО, напомни министърът на отбраната Димитър Стоянов.

"Води до едно ожесточаване на конфликта и е трудно да бъде предсказан краят на този конфликт. Риск за националната сигурност на България има. Но пряка заплаха няма. България е член на НАТО и в системата на колективна отбрана ние добре се вписваме с член 5-и. Това гарантира националната ни сигурност", обясни той.

Частичната мобилизация, според експерти, ще забави украинското контранастъпление, започнало по-рано този месец, при което бяха отвоювани 8,5 хиляди кв. км. украинска територия.

"С този ход Путин може да удължи войната, но аз лично не очаквам ходът ѝ да бъде обърнат. Най-малкото, защото Западът, демократичният свят още по-категорично ще подкрепи Украйна и дори ще увеличи доставките на въоръжение", отбеляза проф. Тодор Тагарев, министър на отбраната през 2013 г.

Според Тагарев Русия е изправена пред комплекс от проблеми: нисък морал в армията и липса на модерно въоържение на терен. А подготовката на 300-те хиляди резервисти и оборудването им ще отнеме месеци.

"Тези хора няма как да бъдат подготвени бързо, те няма да имат модерни въоръжения. Следи се какво се търси в Гугъл, по търсачките и интернет. Най-използваната фраза за търсене е "как да си счупя ръката", коментира той.

Тагарев коментира и напомнянето от страна на Путин, че Русия притежава ядрено оръжие.

"Путин отново реферира към наличето на ядрено оръжие, той все пак не говори, не казва все още, че ще използва ядрено оръжие. По тези въпроси винаги страните, които разполагат с такова оръжие, се стремят да държат противниковата страна в максимална степен на неопределеност, какво възнамеряват да правят, какво биха направили и при какви условия".

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук