Интересно: Как и къде Хитлер е възпитавал бъдещите нацисти?

В края на септември 1940 година Хитлер издава заповед за извеждането на стотици хиляди деца от големите германски градове. Те били затваряни в лагери и възпитавани в духа на националсоциалистите. Ето как, разказва Дойче веле.

В края на септември 1940 година Хитлер издава заповед за евакуирането на децата от големите германски градове, подложени на вражески бомбардировки.

Повечето от тези деца по-късно се оказват затворени в лагери, където били възпитавани в духа на Националсоциалистическата германска работническа партия.

Мащабната операция е била наречена "Разширено изпращане на децата извън пределите на градовете".

Умишлено е била избегната думата "евакуация", за да не се плаши излишно мирното население, което тогава все още вярвало, че тъй нареченият блицкриг (светкавична война) скоро ще приключи, че няма да има бомбардировки, войниците ще се върнат у дома, а животът ще се нормализира.

Детските лагери имали три цели

Но блицкригът се проточил, а през годините на войната стотици хиляди германски деца били изпратени в лагери. Различни източници посочват и различни данни - между два и три милиона души, включително ученици и деца от предучилищна възраст, които често били евакуирани от градовете заедно с майките си.

С извеждането на децата от градовете Райхът постигал едновременно три цели:
1) бъдещето на страната, в лицето на подрастващите, получавало шанс да преживее бомбардировките;
2) майките получавали повече свободно време, например за работа във военните заводи;

3) в лагерите, където били настанявани евакуираните, било лесно децата да бъдат обучавани в духа на нацистите - например да пеят "правилните" песни и да четат "правилните" книги, или пък ги водели колективно на кинопрожекции, където те се запознавали с изключителните успехи на Германия на всички фронтове във войната.

Макар операцията да се е наричала "разширена", тя съвсем не е била предназначена за всички деца. Например тези, страдащи от епилепсия или пък енуреза (нощно напикаване), или пък тъй наречените "мишлинги" (според нацистката терминология - от еврейски произход) не влизали в сметките.

Първоначално родителите на децата не са били допускани до възпитаниците си, но по-късно, когато станало ясно, че войната се затяга, посещенията били разрешени. Много от децата оставали извън домовете си дълго време и били прехвърляни от един лагер или пансион в друг.

Децата били настанявани не само в лагери, които преди това били използвани по време на ваканциите, но и в малки провинциални хотели, в училища или други учебни заведения в относително безопасни региони. Някои от децата успешно били настанявани при техни роднини.

По-малките деца били придружавани от майките им и били настанявани в други семейства и в частни домове. В лагерите за децата се грижели учители.

Освен това към всеки "отряд" бил прикрепен отговорник-наблюдател от младежката организация Хитлерюгенд, който следял за спазването на правилата и възпитаването на малките в духа на Националсоциалистическата германска работническа партия. Момчетата били настанявани отделно от момичетата, имало отделни лагери за момчета и такива за момичета.

Спорт, труд, стрелба, дисциплина

В тях действали строги порядки за събуждане, хранене, занимания през деня и вечерна проверка и лягане, носене на униформи, имало ясно дефинирани командни структури и ред за подчинение, за спорт, приучаване към труд, строева подготовка, стрелба, политическа информация, колективни празнувания, четения и походи - всеки един от тези елементи се смятал за важна съставна част от възпитанието в духа на националсоциализма.

Що се отнася до получаването на знания от децата, това било по-трудно за организиране. Образованието просто оставало на по-заден план.

С наближаването на края на войната започнали да закриват лагерите един по един. Само една малка част от децата са прибрани по домовете си организирано.

На повечето им се наложило сами да се погрижат за връщането си у дома, прекосявайки половината страна, а други дори пресичайки граници, тъй като някои от лагерите били на територията на Полша, Унгария или Австрия.

Едит Рухьофер от Дуисбург била на 10 години, когато постъпила в лагер. Тя си спомня как всички деца били "заразени" от вярата си във фюрера. Поведението на обитателите било оценявано по четири основни критерия: за ред, дисциплина, ангажираност и другарство. Когато Едит се прибрала вкъщи с куп добри оценки, тя била изключително горда със себе си.

"Лагерът засили моята самоувереност, каквато преди това почти нямах", пише Рухьофер в спомените си, които могат да се прочетат на сайта LeMO - Lebendiges Museum Online.