На 11 март 2004 година Испания преживя най-драматичните терористични удари в историята си. Те маркираха и поврат в политиката за сигурност. Пет години след атентатите Испания си остава обект на прицел за терористите, се казва в материал на Дойче веле.
Едва ли има мнозина, които да са наясно с онова, което се крие зад бронираните фасади на една сграда в северозападната част на Мадрид. А който е наясно, рядко говори за него. Зад дебелите стоманени врати на бункера тупти сърцето на испанската антитерористична борба. Там се намират архиви, генетичен материал, подправени документи, остатъци от взривни вещества, както и десетки учени, които анализират всичкия този материал.
Испания е в ситуация на най-висока заплаха.

Националният център за координация на антитерористичните мерки - това е официалното име на бункера - се опитва да предугажда действията на евентуални атентатори и да ги изпреварва. Само че след 11 март 2004 година терористичната опасност в Испания е станала още по-голяма - твърди един шеф на антитерористична единица: "Теоретично се намираме в ситуация на най-висока заплаха - значително по-висока, отколкото беше през 2004 година. Испания продължава да е прицелна точка за ислямския тероризъм, почти няма видеопослание на Ал Кайда, в което да не се споменава и Испания."
През последните години полицията успя да осуети поне пет атентата, включително и един срещу метрото в каталунската столица Барселона. Към Каталуния водят много от следите на различни терористични мрежи, включително и към един от организаторите на атентатите в Бомбай през миналия ноември. В испанската провинция се изграждат структурите на различни терористични ядки - пояснява съдия-следователят Балтазар Гарзон: "Мрежи, които подправят документи и банкови карти, които изпращат пари, приемат и укриват членове на други мрежи - това са основните задачи, на които се посвещават тези групи в Испания."
Антитерористичната борба става все по-трудна.
Испанските органи за сигурност започват да сътрудничат помежду си едва след унищожителните удари от 11 март. По онова време има едва стотина специалисти, познаващи ислямския тероризъм, докато днес те са 13 пъти повече. Засили се и международното сътрудничество. Въпреки всичко това антитерористичната борба си остава изключително трудна, защото отделните клетки стават все по-малки, по-независими една от друга и по-затворени.
Полицията е принудена да разчита на сведения от информатори и на следене. Внедряването на агенти в тези мрежи е почти немислимо, признават от антитерористичните служби. Затова, както казва един техен представител: "Ако тук и сега не е станал нов атентат, то е защото не са успели. Онова, което ни остава, е да се опитваме да сме по-бързи от тях..." /БЛИЦ