Преди пет години по време на зимна ваканция във Франция, Пол Стюарт си чупи гръбнака, когато лавина го избутва в 70-метрова пропаст. Силата на снега, срутващ се с около 160 километра в час, до такава степен уврежда гръбната на Пол, че той остава парализиран от кръста надолу. Пол, инструктор по сноуборд, който карал ски по лесна писта между лифтовете, разбрал от френските лекари, че никога повече няма да се изправи на крака.
След като се прибрал във Великобритания, лекарите отново му повторили съкрушителната диагноза: долната част на гръбнака е до такава степен увредена, че той никога повече няма да ходи. Пол признава, че е бил късметлия, защото травмите е могло да бъдат много по-големи. &bdquo;Имах късмета, че паднах върху снега, когато той спря. Нямаше нужда да ме изравят. Но знаех, че нещо не е наред, защото не можех да мърдам пръстите на краката си и не чувствах нищо под кръста&ldquo;, каза той. <br /> <br /> След инцидента Пол е откаран с хеликоптер до местна болница, достатъчно бързо, за да не загуби още повече чувствителност. Там той прекарва няколко месеца без да става от леглото. След болницата Пол разбира, че може да се предвижва единствено с инвалидна количка. Именно тогава мъжът, който винаги е бил атлетичен, ръководил е компания за спортни прояви и компания за запознанства между спортни фенове, решава категорично, че няма да позволи силата му да замре. <br /> <br /> Демонстрирайки куража, заради който приятели и семейство му се възхищават, той обещава да се бори с недъга. Днес, В израз на невероятната сила, Пол възнамерява да се изкачи на планината, която го е счупила. Но не преди да завърши пълен триатлон &bdquo;Айрън мен&ldquo; (Железен човек).<br /> <br /> В петък сутринта Пол участва в телевизионно предаване, в което разказа за предизвикартелството. В шоуто, придржен от приятеля си Джереми Кайл, Пол разказа за волята си, която му помага да опровергава лекарите по целия свят. &bdquo;Първоначално не го вярваш. Чуваш думите &bdquo;никога повече няма да ходиш отново&ldquo;. Първо отказваш да го приемеш, но после идват сълзите&ldquo;, признава той. &bdquo;След ден, два реших, че отново трябва да стана атлет. Да отида във фитнеса&ldquo;, добавя Пол. <br /> <br /> Пол отбелязва, че до онзи момент, неговите физически способности са били свойствени за неговата личност. &bdquo;Спортът ме определяше. Той не направи мъж. И всичко ми бе отнето&ldquo;, пояснява той. Лекарите класифицирали раната като пълна, тоест те не вярвали, че има шанс за рехабилитация. &bdquo;Във всяка болница ми казваха едно и също. Но аз отказах да го приема. Всяка кост в тялото ми вярваше, че аз ще проходя отново. Концентрирах се върху позитивното и игнорирах негативното. Работих неуморно. Намислих си, че другите пациенти са мои опоненти. Мислех си, че щом те го правят, значи аз мога да го направя по-добре&ldquo;, разказва Пол. <br /> <br /> Бано, но сигурно Пол наистина постига успех. Той прекарва месеци в рехабилитация във водещ британски център за възстановяване на наранени гръбнаци, както и в специализирана клиника в Маями. Разбира, че, докато не чувства нищо под колената си, той успява да изпраща импулси от мозъка си към своите четириглави мускули. Това означавало, че той би могъл да укрепи мускулите, нещо което би му позволило да се изправи от инвалидната си количка и да ходи със специални скоби във формата на латинската буква L и патерици. <br /> <br /> Така и става след месеци на усилена рехабилитация. Благодарение на карбоновите скоби и патериците, сега той може да вдига краката си, използвайки силата на бедрата си и горната част на тялото, и да ги слага един пред друг.<br /> <br /> Отношението му към физическата му сила и възможности са поразителни. Само няколко години след нещастния случай, Пол тренира тенис и се състезава в шампионата на Великобритания. Научава се да плува толкова добре, че се квалифицира за Параолимпийските игри през 2012 г. До началото на игрите, благодарение на безкрайните часове на тренировки за укрепване на мускулите, неговата мобилност се подобрява до толкова, че той е поставен в по-горната категория увреждания &ndash; той се състезава с хора с много по-малки урвеждания и по-добри времена. <br /> <br /> По-късно същата година той посещава Уислър за първата си ски ваканция след инцидента. Само след няколко урока, той започва да се спуска безпроблемно по склоновете на планината с такава скорост, че канадският олимпийски отбор го кани да се състезава от тяхно име в Зимните игри. Но с оглед на предизвикателството IronSpine, приятелката му, 31-годишната Кати е настояла той да се прибере у дома. Има защо. Изтощителният подвиг в стил &bdquo;Железния човек&ldquo; ще изпита пол в три дисциплини, включени в традиционните състезания &bdquo;Железния човек&ldquo;, но ще кулминира в изкачването на същата планина, където Пол си чупи гръбнака през 2008 г. <br /> <br /> Предизвикателството започна миналата седмица с 2,4 мили плуване в болницата Стоук Мандевил. Това са 155 дължини на басейна, за преплуването на които Пол използва само ръцете си. Първата дисциплина бе завършена за час и двадесет минути. След това Пол се впусна в 112-мильово колоездене. В събота той приключи първите 64 мили. В профила си във Фейсбук той сподели, че някои от изкачванията са били толкова стръмни, че се е наложило да помага на краката си с ръце. След колоезденето Пол ще трябва д извърви 26.2 мили до &bdquo;Даунинг стрийт 10&ldquo;. <br /> <br /> В крайна сметка Пол ще отлети за Франция, където ще отиде до Бел План, за да се изправи отново срещу мястото, от което загуби в миналото. Този път той възнамерява да спечели. <br /> <br /> Изпозлвайки патериците, той ще се изкачи по стръмна пътека и ще си позволи да почине, едва когато достигне мястото, където &bdquo;лавината му е взела скалпа&ldquo;. Трябва да се отбележи, че до момента Пол никога преди не се опитвал да изкачи планина. Всъщност до миналия август, Пол никога не е ходил повече от мила и не е карал колело повече от 10 мили. <br /> <br /> Участвайки в предизвикателството IronSpine Пол се надява да събере пари за две благотворителни организации - Spinal Research и Wings For Life, фокусиращи се върху намирането на лек за гръбначните травми. До момента той е успял да събере 327,000 от набелязаните 400 000 британски лири. <br /> <br /> Пол признава, че всичките успехи, които могат да бъдат постигнати благодарение на парите, които той ще събере, няма да му помогнат, но се надява, че те ще помогнат на някой друг, по-млад, който страда от подобна съдба. /БЛИЦ <br /> <br /> <iframe width="500" height="315" src="//www.youtube.com/embed/VPs931kCMPQ?rel=0" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe> <br type="_moz" />