Историята на нациста, станал израелски наемен убиец
Ото Скорцени е бил един от фаворитите на Хитлер
Дан Равив, кореспондент на CBS News и израелският журналист Йоси Мелман са написали в съавторство пет книги за израелското разузнаване. На 11 септември 1962 г. един германски учен изчезва. На пръв поглед всичко е много просто. Хайнц Круг през деня бил в офиса, но после не се върнал вкъщи.
Единственият забележителен детайл в неговия живот, известен на полицията в Мюнхен, е частното му пътуване в Кайро. Той е един от десетките нацистки специалисти по ракетни технологии, наети от Египет за разработването на съвременно оръжие.<br /> <br /> Несъществуващият вече израелски вестник „HaBoker“ издига тогава парадоксалната версия, според която египетските служби са похитили Круг, за да не му позволят да сътрудничи с Израел. Това е бил жалък опит на Израел да отклони вниманието на германските власти и да намекне за нежеланието си този случай да се разследва, а също така да намекне, че няма да намерят 49-годишния учен.<br /> <br /> Днес на базата на беседи с бивши сътрудници на Мосад и с израелци, запознати с архивни материали за работата на Мосад от преди 50 години, можем да кажем, че Круг е бил убит в рамките на израелски шпионски заговор с цел да се попречи на немски учени да сътрудничат с Египет.<br /> <br /> Най-подозрителният факт в това дело е личността на агент на Мосад, произвел смъртоносните изстрели. Това е направил Ото Скорцени. Той е една от най-ценните придобивки на Мосад, бивш подполковник от Вафен СС (б.ред.: на немски: Waffen-SS, военното подразделение на СС) и фаворит на Адолф Хитлер, който го е обичал повече от другите командири от силите със специално предназначение. Фюрерът наградил Скорцени с най-високата награда – Рицарски Железен кръст за провеждането на операцията за спасяването на неговия приятел Бенито Мусолини.<br /> <br /> Но това е минало. В 1962 г. Скорцени има нов работодател, според добре осведомени източници, които се съгласиха да разкажат за това при условия, че се запази тяхната анонимност. Историята как това се е случило, е една от най-важните тайни в архивите на израелското разузнаване „Мосад“, чието пълно име е „"Институт за разследване и специални задачи" (б.ред.: Мосад е сформирана през декември 1949 година като "Централен институт за координация").<br /> <br /> За да стане ясна цялата история трябва да се напомни, че една от най-важните задачи на „Мосад“ е било предотвратяването на участието на германските учени в египетската ракетна програма. Хайнц Круг е получавал заплашителни послания няколко месеца преди смъртта си, както и други германски учени, работещи в Египет. Докато учените са се намирали в Германия, са получавали телефонни обаждания посред нощ от неизвестни хора, които са искали да прекратят сътрудничеството си с египетската програма. На някои от тях в Египет са им изпращали писма с взрив. Няколко човека са получили наранявания в резултат на тези пратки. Круг както се оказва, е бил един от първите в списъка на Мосад.<br /> <br /> По време на войната, приключила 17 години преди неговата смърт, Круг е бил в звездния екип на Пенемюнде, изпитателния полигон на брега на Балтийско море, където германските учени са се трудили за Адолф Хитлер и Третия райх. Екипът се е ръководил от Вернер фон Браун. Те са били горди, че са разработвали оръжие за „блицкрига“, който едва не докара Англия до поражение, и са се надявали да разработят ракети с голям радиус на действие, много по-точни и по-разрушителни.<br /> <br /> Според изследванията на Мосад около десет години след края на войната Вернер фон Браун е поканил Круг и други бивши колеги при него в Америка. Военното минало на фон Браун частично е било забравено и той става ръководител на ракетната програма на САЩ. Той даже става един от бащите-основатели на програмата за космически изследвания НАСА. Но Круг е предпочел друго предложение, което е било много по-щедро. Той заминава за Египет заедно с част от участниците в програмата „Пенемюнде“, включително и уважавания от него професор Волфганг Пилц. Те създават секретната програма по разработването на стратегически ракети за тази арабска страна.<br /> <br /> От гледна точка на Израел Круг е бил длъжен да знае, че ракетите, за които той помага да се създадат, ще бъдат насочени срещу еврейската държава, в която живеят и много хора, преживели Холокоста. Искреният нацист е можел да види в това възможност да продължи да работи за зловещата мисия за унищожаването на еврейския народ.<br /> <br /> Още повече, че заплахите и нощните телефонни обаждания изкарвали Круг извън кожата. Той и неговите колеги знаели, че зад заплахите стои Израел. Това е било очевидно. През 1960 г. „Мосад“ отвлича Адолф Айхман в далечна Аржентина и за всеобщо удивление го доставят в Ерусалим и го съдят. На 31 май 1962 г. обесват Айхман.<br /> <br /> Напълно логично е Круг да е усетил, че агентите на Мосад му дишат във врата. По тази причина той се е обърнал за помощ към нацисткия герой, считан за най-добър от добрите, когато Хитлер е бил в зенита на славата си. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201604/shpionazh-82.jpg" width="520" height="320" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> <br /> Според нашите най-нови данни от надеждни източници, в деня, когато изчезва, Круг се е отправил на среща с Ото Скорцени, като се е надявал той да стане негов спасител. Тогава Скорцени е бил на 54 години и е бил жива легенда. Ярък, оригинален военен командир, той е израснал в Австрия. Характерна черта на неговата външност е бил голям белег – спомен от бурните увлечения по фехтовка на млади години. Скорцени стига в нацистка Германия до чин подполковник от „Вафен СС“. Благодарение на своите подвизи като командир на десантно - диверсионните сили Скорцени заслужава в очите на Хитлер репутация на човек, който е готов да тръгне, когато трябва и който не се спира пред нищо, за да изпълни заповедта. Успехите на подполковника по време на войната са вдъхновявали немците и са си заслужили признанието на враговете. Американското и британското военно разузнаване са считали Ото Скорцени за най-опасния човек в Европа.<br /> <br /> Круг се е обърнал към Скорцени с надеждата, че живеещият в Испания велик герой ще съумее да разработи стратегия за защита на учените.<br /> <br /> Двамата са пътували в белия „Мерцедес“ на Круг, северно от Мюнхен. Скорцени казал на учения, че като първа крачка му е намерил трима телохранители. По думите на бившия есесовец, телохранителите са пътували в кола, следваща „Мерцедеса“ и са ги съпровождали на безопасно място в гората, където могат да говорят. Имено там и тогава Круг е бил убит, без формални, предварителни обвинения и без произнасяне на присъда. Спусъка е натиснал не някой друг, а лично нацисткият военен герой. Израелската шпионска агенция е успяла да направи от Скорцени таен агент на еврейската държава.<br /> <br /> След убийството трима израелци са залели Круг с киселина, почакали са известно време и след това са зарили това, което е останало в предварително изкопан гроб. Засипали са гроба с вар, за да не могат уличните кучета и други животни да усетят миризмата на човешки останки.<br /> <br /> Тази извънсъдебна смъртна присъда е координирана от трима души. Първият - бъдещият премиер на Израел Ицхак Шамир, тогава началник отдел специални операции в Мосад. Вторият е Цви „Петер“ Малкин, проследил Айхман в Аржентина, а после станал художник в Ню Йорк. Третият е бил Йосиф „Джо“ Раанан, осъществяващ отдалечен контрол над операцията. Той е бил старши представител на „Мосад“ в Германия. Всички те са изгубили много роднини сред шестте милиона евреи, убити по време на жестокия геноцид, ръководен от Айхман.<br /> <br /> Интересът на Израел към сътрудничество с Ото Скорцени е бил разбираем. Това е възможност да се стигне най-близко до бивши нацисти, помагащи на Египет да планира нов Холокост. Учебникът на „Мосад“ по защита на израел и евреите не съдържа някакви ясни правила и граници. Шпионите на агенцията са заобикаляли законите в повечето страни, в които са действали, заради унищожаването на враговете на Израел: палестински терористи, ирански учени и даже канадския създател на оръжия Джералд Бул, който е работил за Садам Хюсеин докато не е застрелян в Брюксел. Агенти на „Мосад“ в норвежкия Лилехамер случайно застрелват мароканец, работещ като сервитьор, защото го взимат за организатор на убийството на 11 израелски спортисти по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Този терористичен акт е извършен от групировката „Черният септември“. Ахмед Бушихи беше застрелян през 1973 г. на излизане от кино пред очите на бременна жена. По-късно израелското правителство й изплаща компенсация, без да признае своята отговорност. Този провал е отложил други ликвидации на „Мосад“, но не ги е прекратил напълно.<br /> <br /> За да се добере в най-неочакваните места за извършване на неизпълними мисии, „Мосад“ често е сътрудничил с много неприятни партньори. Ако краткосрочният съюз е можел да помогне, за да се постигне желаното, „Мосад“ е бил готов да танцува и с дявола.<br /> <br /> Но защо Скорцени е тръгнал на сътрудничество с „Мосад“?<br /> <br /> Той е роден във Виена през 1908 г., в семейство от средната класа, гордо от своята служба в армията на Австро - Унгария. Още на млади години той е демонстрирал смелост, решимост и способност да изработва лъжливи, но сложни истории, за да обърква хората по най-различни начини. Тези качества са били изключително необходими за войника по време на война и разбира се много важни за агент на „Мосад“. През 1931 г. той постъпва в австрийското поделение на нацистката партия, служил е в нейната военизирана структура СА и с ентусиазъм се е прекланял пред Хитлер. Фюрерът е избран за канцлер на Германия през 1933 г. и присъединява Австрия през 1938 г. След това през 1939 г. Хитлер напада Полша и започва Втората световна война. Скорцени изоставя своята строителна фирма и става доброволец, но не в редовната армия – Вермахта, а в 1-ва танкова дивизия на СС - „Лайбштандарт Адолф Хитлер“ (б.ред.: основана е през септември 1933 г. Тя изпълнявала функциите на лична охрана на фюрера).<br /> <br /> В мемоарите си, написани след войната, Скорцени описва службата във войските на СС като практически безкръвни пътувания по окупираните Полша, Холандия и Франция. Но неговите деяния никак не могат да бъдат така невинни, както се опитва да ги представи. Той е участвал в сраженията в Полша и Русия и израелците са сигурни, че той е участвал в убийството на евреи. В края на краищата „Вафен СС“ не са били част от редовната армия, а бойното крило на нацистката партия и нейните планове за осъществяване на геноцида.<br /> <br /> Най-известната и най-дръзка мисия на Скорцени е от септември 1943 г. Начело на неголяма група командоси, с безмоторни самолети, той се добира до италианския планински курорт, за да спаси приятеля и съюзника на Хитлер, сваления фашистки диктатор Мусолини и го извежда при тежки условия.<br /> <br /> Благодарение на това приключение Скорцени получава чин подполковник и става ръководител на специалните сили на СС. Нацисткият лидер даже го удостоява с няколко часова беседа очи в очи и го награждава с Рицарски кръст. Но това не е единственият преврат, осъществен от Скорцени.<br /> <br /> През септември 1944 г., когато унгарският диктатор адмирал Миклош Хорти, съюзник на нацистите, се готви да подпише мирно споразумение с Русия, Скорцени вкарва група командоси в Будапеща, за да похитят Хорти и да го заменят с още по-жестокия режим на фашистката партия „Кръстосаните стрели“ (б.ред.: Партията на кръстосаните стрели или Партия на народната воля е унгарско фашистко движение, основано от Ференц Салаши, държавен и правителствен глава на Унгария между 1944-1945 г. Партията идва на власт чрез преврат на 15 октомври 1944 г.). Този режим на свой ред е убил и изпратил в концлагери десетки хиляди унгарски евреи, оцелели до този момент.<br /> <br /> Също така през 1944 г. Скорцени събира 150 бойци, много от които свободно говорят английски, за да изпълнят смелия план да отблъснат армията на съюзниците, направила десант в Нормандия в „Деня Д“. Скорцени раздал на своите подчинени американски военни униформи и ги сложил в американски трофейни танкове, за да нападат съюзниците в тил и да сеят хаос.<br /> <br /> Тази смела заблуда, включваща кражба на собственост на американски войници, е струвала на Скорцени две години разпити, арест и трибунал след войната. През 1947 г. съдът го оправдава. Световните вестници отново пишат за него като за най-опасния човек на Европа. Той обаче се наслаждава на славата и издава мемоари на различни езици. През 1957 г. излиза книгата „Секретните операции на Скорцени: автобиография на аса на хитлеровите командоси“. Той заплита в книгата си множество небивалици и измислици като се е постарал да скрие своите контакти с най-кръвожадните лидери на нацисткия режим. Описвайки личните си беседи с Хитлер, той го представя като загрижен човек и талантлив стратег.<br /> <br /> За много неща не разказва в мемоарите си. Например как е успял да избяга от американския затвор на третата година след арестуването му. След съда прокурорите са разглеждали възможността да му предявят нови обвинения на Нюрнбергския трибунал. По време на едно преместване той успява да избяга. Предполага се, че са му помогнали бивши есесовци, преоблечени в униформи на американската военна полиция.<br /> Според слухове за бягството на Скорцени са помогнали агенти на Управлението на стратегическите служби (б.ред.: Office of Strategic Services, OSS, първата обединена разузнавателна служба на САЩ, занимаваща се както с разузнаване, така и с диверсии срещу противниците във Втората световна война, предшественик на ЦРУ), за което Скорцени е работил известно време след войната. Много важно е, че са му разрешили да се засели в Испания, рай за бившите нацистки военни, където ги е покровителствал прозападният фашистки диктатор Франциско Франко. През следващите години той е бил съветник на аржентинския лидер Хуан Перон и на египетското правителство. По това време се запознава и с египетските офицери, отговарящи за ракетната програма, изпълнявана от германски учени.<br /> <br /> По това време в Израел „Мосад“ разработва план за намирането и ликвидирането на Скорцени. Но Исер Харел, шефът на разузнаването, измисля друг план – да не го убива, а да го вербува.<br /> <br /> Сътрудниците на „Мосад“ са разбирали, че за успешната неутрализация на групата немски учени е нужен агент вътре в тази група. С други думи нужен им е бил нацист. Израелците са били наясно, че не могат да намерят нацист, на който могат да се доверят, но напълно е възможно да намерят нацист, на който могат да разчитат. Той трябва да е смислен и решителен, с опит в успешно реализиране на оригинални планове и умеещ да пази тайна. На пръв поглед решението да се вербува Скорцени не е прието без колебания, тъй като задачата е възложена на Раанан, също роден във Виена и по чудо спасил се от Холокоста. Този австрийски евреин се е родил под името Курт Вайсман. През 1938 г., когато нацистите присъединяват Австрия, 16-годишният юноша е изпратен в Палестина, където тогава са управлявали британците. Неговата майка и по-малък брат остават в Европа и загиват.<br /> <br /> Като много други евреи в Палестина Курт Вайсман постъпва на британска военна служба, за да отмъсти на Германия. След провъзгласяването на държавата Израел той следва модния обичай да вземе ивритско име и става Джо Раанан. Той е един от първите летци на израелските ВВС. Младият офицер бързо става командир на авиобаза, а след това началник на разузнаването на военновъздушните сили.<br /> Уникалният опит на Раанан, включващ работа в областта на психологическата война, привлича вниманието на Харел и той го взима в „Мосад“ през 1957 г. След известно време изпращат Раанан в Германия, за да ръководи операциите на разузнаването в тази страна, като отделя особено внимание на немските учени, работещи в Египет. Там Раанан разработва и ръководи операцията по установяване на контакт със Скорцени, знаменития нацистки командос.<br /> <br /> На израелския шпионин не му е било леко да преодолее отвращението си, но след като получава заповедта събира екип и се отправя в Испания, за да събере предварителна разузнавателна информация. Неговите подчинени са следили Скорцени, неговия дом, работата му и ежедневно придвижване. В екипа има млада германка, помощник, която не е напълно подготвена за агент на „Мосад“. Известна под ивритския термин „саяним“(на иврит-помощник), тя е като статистка в голяма театрална група, готова да изиграе всяка роля, която й поръчат. „Саянимът“ често влиза в роля на приятелка на агента от „Мосад“ под прикритие.<br /> <br /> Във вътрешните рапорти на „Мосад“ я наричат „Анке“ и я описват като красива, весела и много кокетлива. Именно това, което е необходимо за замислената роля – игра на съпружеска двойка.<br /> <br /> Една вечер в началото на 1962 г. красивият независимо от белега Ото Скорцени влезнал в скъп бар в Мадрид със своята млада жена Илзе фон Финкенщайн, представителка на нацистката аристокрация. Тя е племенница на Ялмар фон Шахт, талантливият министър на финансите на Хитлер. Те изпили няколко коктейла и били в чудесно настроение, когато барманът ги запознал с немската двойка, която обслужвал – млада и красива жена на 20 години и нейния добре облечен спътник на около 40 години. Те се представили за туристи от Германия и разказали тъжна история – току що са преживели страшен уличен грабеж. Те отлично говорили немски, а мъжът имал лек австрийски акцент като у самия Скорцени. Те се представили с измислени имена, но в крайна сметка били агенти на „Мосад“, чиито имена и до ден днешен са засекретени. Те пийнали, пофлиртували и жената на Скорцени поканила новите познати, загубили документи, пари и вещи, да пренощуват в техния разкошен дом. На това новите познати не могли да устоят. Във въздуха се разляло чувството на сексуална близост между двете двойки. Но когато пристигнали в дома настъпва критичен момент. Флиртът дошъл до своя пик и трябвало да се разделят. Неочаквано Скорцени насочил пистолет към гостите и казал: „Аз знам кои сте и защо сте тук. Вие сте агенти на „Мосад“ и сте дошли да ме убиете“. Гостите даже не мигнали с очи. Мъжът отговорил: „Вие сте прави наполовина. Ние сме от „Мосад“, но ако искахме да ви убием, то вече от няколко седмици да сте мъртви“. „Може би трябва да ви убия“, отговорил Скорцени. Тогава Анке казала: „Ако ни убиете, следващите агенти вече няма да пият с вас. Няма да успеете да им видите лицата, когато ви пръскат мозъка. Ние искаме от вас само едно – да ни помогнете“. След минута мълчание, която се оказала дълга като час, Скорцени попитал все още без да пуска пистолета: „Каква помощ ви е нужна? Какво трябва да направите?“. Агентът на „Мосад“, чието име до ден днешен колегите не назовават, казал, че на Израел е необходима информация, за която Израел щедро ще заплати на Скорцени. Любимият командос на Хитлер малко помислил, а след това удивил израелеца с думите, че парите не го интересуват, тъй като ги има достатъчно. Скорцени удивил агента още повече като поискал в размяна следната помощ: „Искам Визентал да махне моето име от своя списък“. Симон Визентал, знаменитият ловец на нацисти считал Скорцени за военен престъпник, който отричал съпричастност към военни престъпления. Израелецът е вярвал, че който и да е високопоставен нацистки офицер не може да не е съпричастен към военни престъпления. Но шпионажът изисква умения да се лъже и заблуждава, когато е нужно. „Добре, ние ще се погрижим за това“, казал той. Накрая Скорцени пуснал пистолета и мъжете си подали ръка един на друг. Агентът на „Мосад“ успял да скрие своето отвращение. „Аз знаех, че тази история с грабежа е чиста измислица. Просто легенда за прикритие“, казал Скорцени с хитрата усмивка на агент от специалните служби.<br /> <br /> Следващата крачка била доставянето на Скорцени в Израел. Раанан, който станал негов опекун, организирал таен полет до Тел Авив. В Израел разпитали нациста и му дали подробни инструкции. Завели го в Мемориала на жертвите от Холокоста „Яд ва-Шем“ в Ерусалим, посветен на шестте милиона евреи, загинали в катастрофата. Нацистът изглеждал тих и се държал уважително. В музея станал странен инцидент, когато един посетител, преживял войната, показал Скорцени и го нарекъл военен престъпник. Раанан като прекрасен актьор, какъвто трябва да е шпионинът, му отговорил с усмивка: „Вие грешите. Това е мой роднина, той сам е преживял Холокоста“.<br /> <br /> Разбира се, много сътрудници на израелското разузнаване са задавали въпроси дали известният германски войник искрено иска да сътрудничи с „Мосад“, при това се е съгласил с голяма лекота. Действително ли той толкова се безпокои за своя имидж и затова настоява да бъде изваден от списъка на военните престъпници? Скорцени дал да се разбере, че докато е в списъка, се има за потенциален кандидат за ликвидиране. Сътрудничейки с „Мосад“ той си купува полица за застраховка „Живот“.<br /> <br /> Новият агент се старал да докаже своята пълна надеждност. По указание на израелците той се отправил в Египет и съставил пълен списък на египетските военни обекти. В него влизала и „Интра“, мюнхенската фирма на Хайнц Круг. Скорцени също така съставил списък на многобройни „кухи“ фирми в Европа, чрез които се купували и изпращали компоненти за египетските военни проекти.<br /> <br /> Раанан продължил да ръководи всички мащабни проекти, свързани с германските учени, но поръчал на своите доверени оперативни сътрудници Рафи Ейтан и Аврам Ахитув да поддържат контактите със Скорцени. Рафи Ейтан е един от най-забележителните представители на израелското разузнаване. Той е известен с прозвището „Господин похитител“ заради своята роля в отвличането на Айхман и други лица, които са търсени от израелските специални служби. Ейтан даже е помагал да се придобият секретните материали за израелската ядрена програма. През 80-те години той заслужава печалната слава на човека, който ръководи Джонатан Полард, американски евреин, който става израелски шпионин в американското правителство.<br /> <br /> След много години на живот в сянка, Ейтан неочаквано започва да води открит живот и в 2006 г. е избран в израелския парламент като ръководител на партия, защитаваща правата на пенсионерите. „Да, аз съм се срещал със Скорцени“, потвърди Ейтан неотдавна в разговор с нас, но като много други бивши сътрудници на „Мосад“ отказа да даде каквито и да е детайли по това дело.<br /> <br /> Ахитув, роден в Германия през 1930 г., също е въвлечен в израелските тайни операции по цял свят. От 1974 г. до 1980 г. той ръководи израелската служба за сигурност „Шин Бет“ (б.на прев.: истинското име на службата е Шабак, което представлява съкращение от „Шерут хабитахон хаклали“ т.е. Обща служба за сигурност) , която също пази немалко тайни и понякога участва в съвместни операции с „Мосад“.<br /> <br /> Агентите на „Мосад“ действително са се опитали да уговорят Визентал да зачеркне името Скорцени от своя списък на военните престъпници, но ловецът на нацисти отказал. Тогава „Мосад“ действа с обичайната за себе си наглост, преправил писмото на Визентал и го дал на Скорцени. В писмото се казвало, че името на подполковник Скорцени е изчистено.<br /> <br /> Скорцени продължавал да удивлява израелците за степента на своята готовност към сътрудничество. По време на пътуване в Египет той се съгласил да изпраща писма с взрив. Една бомба, направена от израелците, убила пет египтянина във военната ракетна база „Завод-333“, където работили германски учени.<br /> <br /> Кампанията за сплашване се оказала успешна и мнозинството германски специалисти отпътували от Египет. Още повече, че Израел прекратил практиката да прибягва до насилие и заплахи след като една група е арестувана в Швейцария за оказване на натиск върху семейството на учен. За щастие швейцарският съдия се отнесъл със съчувствие към израелските опасения от египетската ракетна програма. Признали ги за виновни за заплахите, но веднага ги освободили.<br /> <br /> Още повече, че министър - председателят Давид Бен Гурион стигнал до извода, че отзвукът от това дело ще предизвика катастрофален имидж на страната, особено по време на преговорите за сделка по доставка на оръжие от Германия за Израел. Харел подал оставка и за негов потрес Бен Гурион я приел. Новият директор на „Мосад“, командирът от военното разузнаване Меир Амит, прекратил работата по ликвидирането и сплашването на нацисти.<br /> <br /> Заедно с това поне един път Амит е прибягнал до услугите на Скорцени. Началникът на разузнаването искал да разбере дали може да се стигне до тайни мирни преговори и помолил израелския „нацист на ведомост“ да му организира среща с високопоставени египетски чиновници. От това нищо не се получило.<br /> <br /> Скорцени никога не е обяснявал защо се е съгласил да помага на Израел. В неговата автобиография нито един път не се срещат думите „Израел“ и „евреи“. Той наистина искал застраховка и я е получил. „Мосад“ не го ликвидира.<br /> <br /> Освен това той имал склонност към авантюризъм. Възможно е шансът да изпълни секретна мисия заедно с шпиони, даже и те да са евреи, е привличала като магнит нациста, получил Железен кръст от ръцете на Хитлер. Скорцени е бил от тези хора, които се чувстват най-млади и живи в обкръжението на смъртта и страха.<br /> <br /> Възможно е роля да са изиграли разкаянието и съжалението. Макар психолозите на „Мосад“ да са се съмнявали в това, е възможно Скорцени действително да е изпитвал разкаяние за деянията си по време на Втората световна война. Напълно възможно е да го е движело съчетание от тези фактори, а заедно с тях и много други. Но Ото Скорцени отнася своите тайни в гроба. Той умира на 67 години от рак през 1975 г. в Мадрид.<br /> <br /> За него са били направени две церемонии по погребението. Едната била в църквата в Мадрид, втората във фамилната гробница във Виена. На двете церемонии дошли много немски ветерани от войната със своите жени. Те не се притеснили да вдигнат дясната си ръка за хитлеристки поздрав и да изпеят няколко любими песни на Хитлер. Четитиринадесет бойни награди, включително и черна свастика, са били изложени по време на траурната церемония.<br /> <br /> На панихидата в Мадрид присъствал един човек, който никой от присъстващите не познавал и който старателно прикривал лицето си. Това бил Джо Раанан, в този момент оттеглил се от разузнаването и станал успешен израелски бизнесмен.<br /> „Мосад“ не е поръчвал на Раанан да посети погребението на Скорцени. Той сам решил и заминал за Испания за своя сметка. Роденият в Австрия войн отдал последна почест на своя съотечественик. Кураторът на шпиони почел паметта на своя най-добър и най-неприятен агент.<br /> <br /> Източник: Факти бг<br type="_moz" />