Историята показва колко опасно може да бъде избързването с ваксините

Надпреварата за ваксината срещу коронавируса може да бъде сравнена само със състезанието, кой първи ще излезе в открития космос и ще стъпи на Луната. Жаждата за победа накара много екипи, разработващи ценния препарат, който ще ни помогне да се върнем отново към нормалния си начин на живот, да прескочат някои стъпки в тестването на ваксините си или да ускорят други.

Русия вече обяви, че има готова ваксина, а екипът от университета "Оксфорд" даде надежда, че тестовете им могат да приключат още до края на тази година.

Но много експерти предупреждават, че не трябва да се избързва. Историята от последните десетилетия ни показва, че когато се избърза с пускането на една ваксина, последствията могат да бъдат катастрофални.

Огнището на полиомиелит

На 12 април 1955 година правителството на САЩ обявява, че е готово с първата ваксина, която да предпази децата от полиомиелит (детски паралич). Само в рамките на няколко дни лабораториите изработват хиляди ваксини. Но в партидата от препарата на една от лабораториите - Cutter, се оказва, че има жив полиомиелит. Заради тях пламва ново огнище.

Повече от 200 хил. деца получават ваксината, а след това 40 хил. деца са заразени с полиомиелит. Някои са били с ниски нива, няколкостотин се оказват с парализа, а 10 умират. Само за няколко дни правителството трябва да се откаже от програмата за имунизация, за да разбере какво точно се е объркало.

Маймунският вирус

Но засиленият надзор не успява да открие друг проблем с ваксините за полиомиелит. От 1955 до 1963 г. между 10% и 30% от ваксините срещу детския паралич са били замърсени с маймунски вирус 40 (SV40).

Учените отглеждали вирусса в макаци. Десетки хиляди от тях били внесени от Индия. Те били държани в тесни клетки, където вирусът между онези, които не умрели по време на пътуването, лесно се разпространил. Учените погрешно смятали, че използваният от тях формалдехид ще убие SV40. Но това не се случило - вирусът бил прехвърлен на десетки хиляди американци.

Адекватно разследване така и не се провежда. Има няколко проучвания, които показват връзка между маймунския вирус и рака при хората. Но от Центъра за контрол на заболяванията в САЩ заявяват, че нито една ваксина за полиомиелит вече не съдържа този вирус, а самият той не е наранил никого.

Епидемията, която така и не се случи

През 1976 година учените предсказват, че ще има епидемия от нов щам на инфлуенцата, който наричат "свински грип". 40 години по-късно историците наричат периода "грипът, който не се случи".

Съветниците на президента Форд му казват, че има нов грип, който се задава, и може да е толкова опасен, колкото Испанския грип. Така президентът е принуден да предложи ваксина, която е приготвена набързо. Когато вирусът е напълно нов и непознат, препаратът трябва да се изработва в движение.

Форд прави имунизацията задължителна и за около 4 месеца 40 млн. души получават ваксината. По-късно тази кампания е свързана със случаи на неврологично разстройство, наречено синдром на Гилен-Баре, което може да се развие след инфекция или след имунизация с жива ваксина.

1 на всеки 100 хил. души получили ваксината развива синдрома. Правителството отново спира програмата, за да разследва, а свинският грип така и не идва.

Ваксината за денга, която увеличаваше шанса за зараза

Съвсем наскоро, през 2017 година, Филипините спират програма за ваксинация срещу денга в училищата. Множество родителите се оплакват от усложнения. Има и няколко смъртни случая след използването на продукта  Dengvaxia.

Френският производител Sanofi Pasteur по-късно признава, че ваксината представлява риск за децата, които нямат предварителна инфекция. Всъщност, ваксината увеличавала възможността детето да развие по-тежка форма на заболяването.

Ваксинацията срещу морбили през 60-те

През 60-те хиляди деца получили определена инактивирана ваксина за морбили. Организмът им бил заблуден, че са изложени на истинския вирус.

Голяма част от тях развили нетипична морбили. Това се характеризира с висока температура, силна коремна болка и възпаление на белите дробове, като в повечето случаи се налага хоспитализация. В крайна сметка тази конкретна ваксина бе изтеглена.

Отново през 60-те учените се опитват да разработят ваксина за респираторен синцитиален вирус (RSV). Хиляди деца са имунизирани с препарата. По-голямата част от тях развиват остра форма на заболяването и страдат от висока температура, бронхопневмония и хрипове.

Десетки деца са хоспитализирани, а две умират. Медикаментът е спрян.

Все още няма ваксина за предотвратяване на инфекция с RSV, но учените работят усилено, за да създадат такава според CDC.