ISW: Русия се опитва да си върне военната инициатива в Украйна

Руските сили вероятно се опитват да си върнат военната инициатива в Украйна, като провеждат няколко едновременни настъпателни операции в Източна Украйна, въпреки че остава неясно дали руските сили ще успеят да си върнат изцяло инициативата, тъй като украинските сили поддържат натиск върху критични зони на фронта.

Това се посочва в дневния анализ на ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната (ISW).

Няколко украински официални лица отбелязаха, че ситуацията по протежение на фронтовата линия е сложна, но че украинските сили запазват контрол върху бойното пространство.

Украинският главнокомандващ генерал Валерий Залужний заяви на 13 ноември по време на разговор с председателя на Съвета на началник-щабовете на САЩ генерал Чарлз Браун, че направленията Авдеевка, Купянск и Маринка са най-интензивни, но отбеляза, че украинските сили продължават настъпателните действия в неуточнени сектори на фронта.

Командващият украинските сухопътни войски генерал-полковник Олександър Сирски подчерта, че руските сили водят едновременни настъпателни действия в няколко направления и се опитват по-специално да си върнат инициативата северно и южно от Бахмут.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинските сили съобщават за засилване на руските нападения в направленията Купянск, Авдеевка и Донецк.

Изявленията на украинските официални лица относно текущия темп на руските операции по фронтовата линия съответстват на оценката на ISW за продължаващите руски настъпателни операции, особено в посока Купянск, Бахмут и Авдеевка.

Руските сили обаче вероятно ще се борят да си върнат напълно инициативата на целия театър, а украинските сили продължават собствените си настъпателни операции и постигат успехи на тактическо ниво по фронта, особено в западната Запорожка област и на източния (левия) бряг на Херсонска област.

Руското военно командване вероятно ще трябва да реши дали да запази определени руски елементи на определени сектори на фронта, за да се защитават от продължаващите украински настъпателни операции, или да ги пренасочи в подкрепа на настъпателни операции на други места, които вероятно ще завършат без подкрепления. Този избор вероятно ще попречи на способността на Русия да си възвърне напълно инициативата през следващите седмици.

Ръководителят на канцеларията на украинския президент Андрий Ермак заяви на 13 ноември, че украинските сили са установили "опорна база" на източния (левия) бряг на Херсонска област.

В реч пред института "Хъдсън" във Вашингтон, окръг Колумбия, Ермак подчерта, че въпреки сложната ситуация на бойното поле украинските сили са "установили опорна позиция на левия бряг на Днепър" и продължават контраофанзивни операции в неуточнени сектори на фронта.

ISW продължава да оценява, че от средата на октомври 2023 г. украинските сили водят по-мащабни от обичайното сухопътни операции на източния бряг на Херсонска област и че украинските сили изглежда са в състояние да поддържат и снабдяват сегашните си позиции в контролираната от Русия част на Херсонска област.

Геолокационни кадри, публикувани на 13 ноември, показват, че украинските сили наскоро са напреднали в Кринки (на 30 км североизточно от Херсонска област и на 2 км от река Днепър).

На 14 ноември руският президент Владимир Путин одобри изменения на руския федерален закон за изборите, които засилват контрола на Кремъл върху провеждането на изборите и намаляват прозрачността на изборите преди президентските избори през 2024 г.

Измененията позволяват на руската Централна избирателна комисия (ЦИК) да контролира спецификата и провеждането на изборите в районите с военно положение, които включват окупираните Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, и предвиждат, че гласуването в тези райони ще се провежда само след координация между регионалните окупационни администрации, ЦИК, руското Министерство на отбраната (МО) и Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Измененията също така ограничават достъпа на медиите до местата за гласуване и заседанията на избирателните комисии изключително до акредитирани от Русия журналисти и медийни организации. Акредитираните от Русия журналисти, които искат да получат достъп до избирателните секции под юрисдикцията на руски военни части, трябва да получат разрешение от командира на частта, за да посетят тези секции.

Измененията също така налагат всеки участник, който е законно определен като "чуждестранен агент" и говори по време на предизборно мероприятие, да обяви това определяне в началото на речта си и допълнително забраняват провеждането на президентска кампания в блокирани онлайн платформи, като например опозиционните издания Meduza и "Важни истории".

Тези изменения позволяват на руското федерално правителство да контролира все повече предизборната кампания и отразяването на изборите в руските медии, за да създаде условия за допълнителен контрол на Кремъл върху руските избори, който да помогне за преизбирането на Путин през 2024 г.

Руското правителство може също така да отложи или да отмени президентските избори в окупирана Украйна в зависимост от ситуацията на фронтовата линия и способността си убедително да представи Путин като печеливш кандидат в тези райони.

През нощта на 13 срещу 14 ноември руските сили нанесоха още една вълна от ракетни, въздушни и безпилотни удари по украинските тилови райони.

Украинските военновъздушни сили съобщиха на 14 ноември, че през нощта руските сили са изстреляли девет безпилотни самолета Шахед-131/-136 от посока Приморско-Ахтарск, Краснодарски край; балистична ракета Искандер-М от посока Джанкой, окупиран Крим; и крилати ракети Х-35 от посока окупираната Запорожка област.

Съобщава се, че украинските сили са свалили седем от деветте ракети "Шахед".

Южното оперативно командване на Украйна уточни, че балистична ракета, вероятно "Искандер-М", е ударила открита зона в близост до Чернобаевка, Херсонска област, а руските сили са изстреляли Х-59 в Николаевска и Херсонска област.

Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Ихнат отбеляза, че руските сили използват балистични ракети по-често, тъй като за украинската противовъздушна отбрана е по-трудно да ги прихваща.

Руски източници твърдят, че руските удари са поразили военни обекти и критична инфраструктура в Черкаска, Виницка, Николаевска, Херсонска и Кировоградска област, както и газопреработвателния завод "Шебелинский" в Харковска област, въпреки че ISW не е наблюдавала визуални доказателства за всички тези удари.

Западните партньори на Украйна обявиха, че полагат нови усилия, за да продължат да й предоставят военна и финансова помощ. На 13 ноември Германия обяви нов пакет от помощи за Украйна, който включва 10 танка "Леопард", 14 гъсенични високопроходими автомобила "Бандван 206" и 1020 155-мм снаряда, а на 12 ноември Ройтерс съобщи, че управляващата коалиция на германския канцлер Олаф Шолц е постигнала принципно съгласие за удвояване на германската военна помощ за Украйна през следващата година до 8 млрд. евро.

На 13 ноември украинският президент Володимир Зеленски заяви, че украинските пилоти са започнали обучение в тренировъчния център за F-16 в Румъния.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг подчерта на 14 ноември, че устойчивата подкрепа на НАТО за Украйна е важна, тъй като настоящата ситуация на бойното поле е трудна.

Представителят на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел заяви на 13 ноември, че Украйна е основен приоритет на ЕС и че ангажиментът на ЕС няма да се разколебае.

Украинският министър на външните работи Дмитрий Кулеба подчерта значението на ускоряването на плана на ЕС за доставка на Украйна на един милион снаряда до март 2024 г. по време на среща със Съвета на външните министри на ЕС на 13 ноември, но на 14 ноември Politico съобщи, че германският министър на отбраната Борис Писториус е изразил съмнение, че ЕС ще успее да изпълни тази цел.

Politico съобщи също, че Борел е заявил, че европейската отбранителна индустрия изнася около 40% от сегашното си производство за трети страни и е призовал европейските страни да насочат износа си към Украйна като "приоритет номер едно".

Борел заяви, че способността на ЕС да достави на Украйна един милион снаряда "ще зависи от това колко бързо ще постъпят поръчките в индустрията и колко бързо ще реагира индустрията".

На 14 ноември Столтенберг също така повтори, че НАТО е въвела рамкови договори на стойност 2,4 млрд. евро, включително твърди поръчки на стойност 1 млрд. евро, и заяви, че страните от НАТО увеличават производството, за да постигнат целта от един милион снаряда до март 2024 г.

Politico съобщи, че естонският министър на отбраната Хано Певкур също така е обявил, че Естония е предложила на пет европейски компании оферта за поръчка на 155-мм артилерийски боеприпаси на стойност 280 млн. евро.

Руското правителство вероятно се опитва да принуди Google да прекрати дейността си в Русия. На 14 ноември Московският магистратски съд глоби Google с 15 млн. рубли (приблизително 165 745 долара) за това, че многократно не е локализирала личните данни на руските граждани в Русия.

Руският държавен цензор Роскомнадзор изисква от чуждестранните интернет базирани услуги да локализират базите данни на руските потребители от 1 юли 2021 г., а руските съдилища преди това глобиха Google с 15 млн. рубли през юни 2022 г. за неспазване на този закон.

Преди това руското правителство е глобило руския интернет гигант Yandex за това, че също не е спазил руските закони относно разкриването на лични данни на потребителите пред правителството, което вероятно ще принуди Yandex да раздели руското си подразделение от международното си подразделение, за да спази руските закони и да позволи на руското правителство да упражнява засилен контрол и наблюдение върху използването на Yandex от руснаците.

Преди това руското правителство забрани някои западни сайтове на социални медии и поиска от Google да премахне "невярна информация" за руската война в Украйна в началото на 2022 г.

Руското правителство вероятно цели да принуди руснаците да използват търсачки и други интернет услуги на руски компании, които правителството може да контролира по-добре от международни структури като Google.

Армения продължава да се дистанцира от Русия на фона на влошените руско-арменски отношения. На 14 ноември арменският министър-председател Никол Пашинян информира президента на Беларус Александър Лукашенко, че няма да участва в ръководената от Русия среща на Организацията за сигурност на колективния договор (ОССД), която ще се проведе на 23 ноември в Минск.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков реагира на съобщението на Пашинян, като заяви, че Кремъл разбира, че държавните глави имат свои събития в работните си графици, но че това е жалко, тъй като срещи като срещата на ОДКБ са "много добър повод за обмен на мнения" и координиране на идеи.

На 9 ноември заместник-министърът на външните работи на Армения Вахан Костанян заяви пред журналисти, че в момента Армения не обсъжда правната процедура за напускане на ОДКБ.

Заместник-председателят на Държавната дума на Русия Пьотр Толстой предложи мярка, която да ограничи възможностите за работа на мигранти от страни, които не са определили руския език като държавен, вероятно като част от продължаващите усилия за принуждаване на мигрантите да служат в руската армия.

Толстой предложи да се ограничи възможността мигранти да работят в сферата на услугите, ако не са граждани на държава, която е обявила руския език за държавен, на заседание на Съвета на федерацията, посветено на държавната политика в областта на съхраняването, защитата и развитието на руския език на 14 ноември.

Толстой твърди, че в постсъветските страни се преподава английски език и "се опитват да изместят руския от своя национален език".

Ако мярката на Толстой бъде официално предложена и приета, тя ще позволи на руските власти да ограничат възможностите за работа на мигрантите от Централна Азия и Южен Кавказ, което може да улесни руските власти да принуждават мигрантите да служат в руската армия поради липса на други трудови алтернативи. Казахстан и Киргизстан определят руския език за държавен, а титулярните езици са техни държавни езици.

В таджикския закон руският език е определен като език за "междуетническо общуване".

Руският език няма законово определен статут в Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан, Грузия и Армения.

Възможно е руските власти да се опитват да приемат закони, ограничаващи работата на мигрантите в Русия, за да успокоят руските ултранационалисти, които често критикуват работата на мигрантите в Русия, преди президентските избори в Русия през 2024 г.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук