ISW: Русия засега не прехвърля толкова сили в Курск, колкото Украйна би искала

Продължителното третиране на международната гранична зона от страна на Русия като спяща фронтова линия е стратегически провал

Операцията на Украйна в Курска област позволи на украинските сили поне временно да поемат инициативата на бойното поле в един район на фронтовата линия и да оспорят инициативата на Русия в целия театър на бойните действия, която държи от ноември 2023 г.

Украинската операция в Курска област принуди Кремъл и руското военно командване да реагират и да пренасочат сили и средства към сектора, в който украинските сили започнаха атаки. Руските сили обаче не са сериозно забележими с активни операции в Курска област.

Русия продължава с натиска върху Украйна на различни места, за да попречи на украинските сили да натрупат жива сила и материални средства за бъдещи контраофанзивни операции, като същевременно определи темп на бойните действия, който да позволи на руските сили да поддържат последователно продължаващите настъпателни операции.

Руският президент Владимир Путин и руското военно командване вероятно неправилно са преценили, че Украйна няма капацитет да оспори инициативата, а способността на Украйна да постигне оперативна изненада и да оспори инициативата на целия театър на военните действия поставя под въпрос оперативните и стратегическите предположения, на които се основават настоящите руски настъпателни усилия в Украйна.

Украинската операция в Курска област и по-нататъшните възможни украински трансгранични нахлувания налагат на Кремъл и руското военно командване да вземат решение дали да разглеждат хилядокилометровата международна граница със Североизточна Украйна като легитимна фронтова линия, която Русия трябва да защитава.

Международната граница със Североизточна Украйна е неактивен фронт след руското изтегляне от Киевска, Черниговска и Сумска област от пролетта на 2022 г. и украинското освобождаване на значителна територия в Харковска област през есента на 2022 г.

На практика точно това направиха и руските сили, но спрямо украинските, с откриването отново на фронт в Харков в началото на май 2024 г., за да привлекат и фиксират украинските сили по границата с надеждата да отслабят общата украинска фронтова линия в съвкупност.

Но украинската операция в Курска област ще принуди Кремъл да вземе решение, тъй като настоящото украинско нахлуване представлява значителна заплаха за руските военни операции в Украйна, а и за стабилността на режима на Путин.

Продължителното третиране на международната гранична зона от страна на Русия като спяща фронтова линия е стратегически провал.

Отговорът, който реше да вземе Москва, може да наложи на руското военно командване ограничения в дългосрочното оперативно планиране, с които Русия досега не се е сблъсквала.

Това ще ограничи гъвкавостта, с която Русия се ползваше при ангажирането на жива сила и техника за текущите си настъпателни усилия в Украйна, а руското военно командване ще трябва да вземе предвид изискванията за защита на границата, когато определя какви ресурси може да отдели за бъдещи широкомащабни настъпателни и отбранителни усилия в Украйна.

Геолокализирани кадри и руски и украински доклади от 10 и 11 август показват, че украинските сили са напреднали на запад и северозапад в Курска област, въпреки че руските източници твърдят, че руските сили са стабилизирали ситуацията.

В Курска област Русия реагира с набързо събрана и разнородна силова групировка, която е зле подготвена и няма добра координация. Пренасочването на батальонни и по-нискоразрядни части, а не на цели бригади и полкове за отбрана в Курска област, вероятно допринася за трудностите на руските сили.

Украинският военен наблюдател Костантин Машовец съобщи на 11 август, че досега руските сили са прехвърлили в Курска област около 10-11 батальона от целия театър на военните действия, но предположи, че тези батальонни части са под предвидената им крайна численост, което вероятно допълнително засилва дезорганизацията на руския отговор.

Дезорганизираният характер на редовните руски батальони, съчетан с решението на Русия да възложи защитата на Курска област на Федералната служба за сигурност (ФСБ), а не на Министерството на отбраната (МО), както и включването на наборници, служители на ФСБ и елементи на Росгвардия в бойните действия, ще попречи на усилията на Русия да установи ефективна отбрана.

Машовец оценява, че руските сили вероятно се опитват да спечелят време за по-нататъшно, по-обхватно пренасочване на сили за отбрана в Курска област и се съсредоточават върху свеждането до минимум на украинските настъпателни усилия.

Руската опозиционна медия "Верстка" съобщи, че наборниците, служещи в граничния район на Курска област в началото на украинската операция, не са получили никакви заповеди преди началото на операцията и не са могли да изпълнят заповедта за отстъпление поради украински минометен огън.

"Верстка" оценява, че руските сили вероятно се опитват да съберат наборниците в Курска област, за да ги върнат в частите им.

Няма данни украинските сили да действат извън непосредствената гранична зона в Беловски район. Няколко руски военни блогъри твърдят, че украинските сили със значителен брой техника и бронирани машини са пресекли границата със Сумска област в района на Кучеровка и Гоптаровка вечерта на 10 август и бързо са напреднали към Белая и околностите.

Руските военни блогъри описват събитието като украински пробив и твърдят, че украинските сили бързо са завзели тактически значима територия, въпреки че последвалите руски твърдения сочат, че украинските групи не са се опитали да завземат терен и са преувеличени успехите на украинските групи.