Италиански сенатор: София е въоръжената ръка на Москва за атентатите от 80-те години

Съветският съюз е в сянката на атентатите от 70-те и 80-те години в Италия, а българите са неговата въоръжена ръка - тази теза излага италианският сенатор от Демократическата партия Луиджи Дзанда в обширно интервю за римския всекидневник “Република”.

Дзанда има предвид атентата през 1981 г. срещу папа Йоан Павел II, катастрофата през 1973 г. в София на лидера на италианската компартия Енрико Берлингуер и отвличането на лидера на християндемократите Алдо Моро от крайнолявата организация “Червените бригади”. Сенаторът беше асистент и говорител на Франческо Косига, който в миналото беше премиер и президент на Италия.

“Убеден съм, че големите политически престъпления от онези години са свързани с огромното напрежение от студената война. Истината може да излезе наяве от отварянето на архивите на онези сили, които тогава се занимаваха с международния тероризъм- СССР и САЩ, но също Германия, Франция, Англия, Израел”, казва Дзанда.

Според него “не може да не се свърже отвличането и убийството на Алдо Моро с два много тежки атентата, които са били програмирани да убиват.

Имам предвид изстрелите на 13 май 1981 г. срещу папа Войтила и атентата срещу Енрико Берлингуер в България на 3 октомври 1973 г. Той пътувал към летището на София, когато изведнъж на пътя изскача камион, натоварен с камъни. Само по чиста случайност Берлингуер се спасява, докато шофьорът загива на място.

По същия начин само за няколко милиметра един куршум не проби аортата на папата поляк. Ясен е общият облик на двата атентата – заради една непредвидена случайност се избягва смъртта на две жертви; непоколебимата решителност на отговорните да убият; връзката с България”.

Сенатор Дзанда казва, че може би една и съща ръка не стои зад смъртта на Моро и атентатите срещу Берлингуер и папата, но общ между тях е сценарият, целящ дестабилизиране.

Трите престъпления имали за мишени три личности, които по различен начин комуникирали на света нови мисли, скъсващи с миналото, и по този начин разрушавали баланса в студената война.

“Моро се отваряше към комунистите в страна от НАТО, Берлингуер разбиваше комунистическия интернационал, отдавайки преимущество на демокрацията пред комунизма, а папа Войтила подкопаваше структурата на съветската империя”.

Според сенатора става въпрос за “три тежки политически престъпления, които трудно могат да се припишат единствено на отделни атентатори или екстремистки групи. Те приличат по-скоро на гигантски сценарий от международен мащаб”.

Дзанда допълва, че това е само хипотеза, но че интуитивно, на базата на фактите, мисълта му води към Съветския съюз, който бил известен със стремежите си да дестабилизира Западна Европа. “Може би не е случаен фактът, че България, дългата въоръжена ръка на СССР, се появява няколко пъти и в разследванията за атентата срещу папата.

Що се отнася до отвличането на Алдо Моро, отнасянията до СССР и неговите страни сателити се срещат във финалните документи на последната комисия, която го разследва, под председателството на Джузепе Фиорони.

“Червените бригади” са били част от мрежа, включваща и германските RAF, ирландската ИРА, палестинските терористи и може би и част от баските сепаратисти. Тези движения са били посвоему свързани със Съветския съюз и от тази мрежа са се снабдявали с оръжие”.