Изплува нова следа за произхода на К-19 и ролята на US фондация за лов на вируси

Две години след началото на пандемията от COVID-19 няма никакви съмнения, че тя е започнала в китайския град Ухан. Няма съмнения и за това, че прилепът-носител на вируса е живял някъде на друго място.

Как обаче вирус, който обикновено се открива в подковоносите прилепи, живеещи далече на юг в Китай или Югоизточна Азия, са се озовали в град, разположен на хиляда мили северно? Това е основният въпрос в загадъчната история за произхода на COVID. Нови свидетелства сочат, че Лаос може да помогне в откриването на отговора, пише actualno.com.

Търсенето на вируси, родствени на SARS-CoV-2, е получило нов обрат през септември, когато екип учени от Франция и Лаос са открили такъв вирус в подковоноси прилепи, живеещи в пещера в провинция Виентян в западната част на Лаос.

Други подобни вируси са открити в Камбоджа, Тайланд, Япония и Китай, но въпросната находка – Banal-52 – се отличава от другите. За първи път от началото на пандемията бил открит вирус, който генетично е по-близък до човешкия SARS-CoV-2, отколкото т.нар. RaTG13, открит в южната част на Юнан през 2013 година. RaTG13, съхраняван шест години в лабораторен хладилник в Ухан, е генетично сходен със SARS-CoV-2 в 96,1%, а откритият в Лаос Banal-52 – в 96,8%.

Откриването на Banal-52 било посрещнато с облекчение от привържениците на теорията, че SARS-CoV-2 е преминал към човека по естествен начин и не става дума за никакъв лабораторен инцидент. Ако близкият роднина на COVID витае между прилепите в Югоизточна Азия, то образецът от уханската лаборатория изглежда по-малко подозрителен.

„По-убедена съм отвсякога, че SARS -CoV-2 има естествен произход“, казва Линфа Уанг от Сингапурското медицинско училище Duke-NUS, близък колега на учените от Ухан. Но лаоският вирус няма важен елемент в ключовия ген, който прави COVID толкова заразен: става дума за така наречено място за разцепване на фурин – специфичен 12-буквен сегмент в генетичния текст. Този елемент нито веднъж не е наблюдаван във вируси, подобни на SARS, изключение прави само SARS-CoV-2. В останалото изглежда, че лаоският вирус прехвърля тежестта на доказателствата обратно към привържениците на теориите за лабораторно изтичане на вируса.

Миналия месец куп имейли, разкрити по съдебно дело по така наречения White Coat Waste Project, са върнали топката обратно. В тях се съдържа кореспонденция между американската фондация за лов на вируси EcoHealth Alliance и нейните инвеститори от правителството на САЩ.

Учените обсъждали събирането на вируси от прилепи в осем страни, включително Мианмар, Виетнам, Камбоджа и Лаос през 2016-2019 г. За да избегнат неприятностите по даване на безвъзмездни средства на местни подизпълнители, те обещали да изпратят пробите в лаборатория, която вече била финансирана. Тази лаборатория била в Ухан.

В някои от писмата ставало дума за изпращане на данни, а не на образци, но в някои многократно се споменавало за изпращане именно на проби. „Всички събрани проби ще бъдат изследвани в Института по вирусология в Ухан“, се казва в едно от писмата от 2016 г.

През 2018 г. дори ставало дума за директно изпращане на прилепи. От някои от писмата ставало ясно, че понякога учени от Ухан са работили на терен заедно с американските си колеги. Припомняме: основният въпрос е как вирусът на прилепите се е озовал в Ухан? И така, както в Юнан, така и в Лаос именно учените били тези, които съзнателно изпратили вируса в Ухан.

Новозеландският специалист по обработка на данни Жил Деманьоф, който е изследвал проблема, смята, че теорията за естествения произход на вируса „не обяснява по никакъв начин защо огнището е в Ухан, а не другаде“. Що се отнася до отсъствието на място за разцепване на фурин, през септември Drastic - конфедерация на аналитиците, работещи с открити източници на информация – е представила друг изтекъл документ, който шокирал научната общественост.

Д-р Питър Дашак (Peter Daszak), ръководител на EcoHealth Alliance и ръководител на мисията на СЗО в Китай по разкриване на подробностите за произхода на SARS-CoV-2, излагал планове съвместно с колегите си в Ухан и други градове за изкуствено вмъкване на ново място на разцепване в подобни на SARS вируси, събирани на терен. Идеята била по-добре да се разбере биологичната функция на местата на разцепване.

През 2018 година той подал заявление в Пентагона за финансиране с 14,2 милиона долара, но му отказали поради безпокойство, че е твърде рисковано. Самият факт обаче за такава идея вече предизвиква тревога.

В крайна сметка по-голямата част от финансирането на Института по вирусология в Ухан идва от китайското правителство, а не от правителството на САЩ. Така че неуспехът да се получи субсидия в Съединените щати може да не е спрял реализирането на тази идея. Нещо повече - точно такъв експеримент вече бил направен с различен вид коронавирус от - познайте кой - Института по вирусология в Ухан.

Почти не може да се повярва, че д-р Дашак не е предоставил тази критично важна информация. Именно той изиграва водеща роля в опитите да се отхвърли идеята за лабораторно изтичане на вируса като „конспиративна теория“, използвайки членството си в съвместно разследване на СЗО и Китай, и е подкрепял пресилената теория, че вирусът е стигнал до Ухан със замразени храни.

Ако следата към източника на пандемията води през Лаос, възможно е западните страни да успеят да научат повече. Китайското правителство блокира всеки, който се опита да се приближи до мината в Юнан, където е открит RaTG13. Но сега, когато знаем, че правителството на САЩ е финансирало събирането на проби от вируси в Лаос, следва EcoHealth Alliance да бъде задължен да докладва изцяло за своите открития.

Институтът в Ухан разполага с база данни от 22 257 проби, предимно от прилепи, но на 12 септември 2019 г. достъпът до нея е бил закрит с обяснението за опит за неоторизиран достъп. Лабораторията е публикувала някои детайли за вируси, събрани след 2015 г., така че информацията за находките, открити оттогава в Лаос, трябва да е в тази база данни.

Д-р Дашак казва, че знае какво има там, и смята, че то няма никакво значение. Въпреки това докторът отказал да поиска Уханският институт да го публикува, независимо от близките му отношения с местните учени. Но откриването на подобни вируси в Лаос не отговаря на въпроса: как са се озовали на свобода в Ухан?

Отчитайки безрезултатните опити да се открият заразени животни на китайските пазари, учудващата истина може да е пред очите на всички: епидемията е пламнала в града с най-мащабната в света програма по изучаване на коронавируси, пренасяни от прилепи. Освен това местните учени са били поне на две места, където живеят сходни със SARS-CoV-2 вируси, и са ги донесли със себе си обратно в Ухан, а не на друго място, заключава The Spectator.