Израел устрои капан за руските военни пилоти
Тези операции не само вредят на Сирия, но и пряко засягат безопасността на руските военни пилоти
Израел застраши много важно и изключително чувствително военно-политическо споразумение, постигнато с Русия. Най-малкото това заключение може да се направи от последните въздушни удари, извършени от израелските ВВС.
Тези операции не само вредят на Сирия, но и пряко засягат безопасността на руските военни пилоти.
Навремето Русия започна военна операция в Сирия в собствен стил. От една страна, неочаквано, а от друга – много учтиво. След първите въздушни удари Москва покани всички заинтересовани страни да се срещнат и да общуват по темата.
И ако САЩ отказваха с Турция по това време, израелците се съгласиха. В резултат на това беше постигнат компромис чрез комбинация от прагматизъм и взаимно доверие между Москва и Тел Авив. До известна степен дори безпрецедентен. Това беше чувствително споразумение, много важно и за двете страни.
Като част от този компромис Израел не попречи на Русия да избива сирийски терористи - и по този начин да помогне на Башар Асад, големия враг на Израел.
Тел Авив разбра, че Башар Асад далеч не е най-лошият вариант за сирийския лидер в сравнение с това, което може да дойде да го замени. От друга страна, Руската федерация не се намеси в конфликта между Израел и Иран, неговият още по-настървен враг. Включително (което беше и остава особено важно за Израел) и на сирийска територия.
Основният въпрос беше пълният неутралитет на Русия и Израел по отношение на целите на едната или другата страна. Израел се ангажира да гарантира сигурността на руските граждани и военните обекти в тази страна по време на ударите по Сирия. Русия обеща да не използва войските си за отблъскване на израелските атаки от Сирия.
Но през последните години Израел нанесе десетки такива удари срещу Сирия с различна степен на успех. Освен това Москва не се намеси когато Израел нанесе удари по иранските бази, разположени на сирийска територия близо до Голанските възвишения - очевидно е съществувало и някакво споразумение по този въпрос.
Но основният удар последва през 2018 г. и освен това върху руско-израелските отношения. Тогава израелски самолети бомбардираха Сирия от въздушната зона, където се намираше руски шпионски самолет - и сирийската противовъздушна отбрана свали този самолет по погрешка.
Загинаха руски военнослужещи. Избухна голям скандал. И въпреки че Израел категорично отрече своята вина, страните си размениха високопоставени делегации – и в резултат на тези „консултации“ израелските ВВС не си позволиха повече подобни номера. Поне нищо подобно не е докладвано. До събитията от тази седмица – когато избухна нов скандал, макар и не от такъв мащаб.
Руската страна направи публично достояние историята. „На 28 декември, от 04:21 до 04:26 часа, два тактически изтребителя F-16 на израелските ВВС от Средиземно море, без да пресичат границата, удариха с четири управляеми ракети цели в пристанището на Латакия.
В резултат на израелския удар бяха нанесени материални щети на пристанищната инфраструктура “, каза контраадмирал Олег Журавльов, ръководител на Руския център за помирение на враждуващите страни в Сирия.
Но основното, според адмирала, е, че по време на удара израелските изтребители са се прикривали от ПВО на Сирия зад самолет на военно-транспортната авиация на руските ВКС, който е кацал наблизо. Сирийските зенитно-ракетни системи не откриват огън, така че трагедията от 2018 г. в никакъв случай да не се повтори.
Докладът на руските военни е потвърден от редица други източници. По-специално сирийските държавни медии съобщиха за атаката на израелските ВВС срещу цели в района на Латакия от Средиземно море. Целта е площадка в търговското пристанище на Латакия.
Дори сирийската държавна телевизия призна, че щетите от израелската бомбардировка са значителни, като пожарите са продължили няколко часа. Няколко източника твърдят, че Израел в крайна сметка е унищожил контейнери с оръжие и боеприпаси в пристанището. Това е вторият опит на Израел да унищожи товара: първият удар е нанесен на 7 декември, но след това очевидно е бил по-малко успешен.
Парадоксалната – и изключително срамна за Сирия – ситуация е, че през последните години Израел атакува цели на сирийска територия десетки пъти. Като правило се използва една и съща схема: израелските изтребители идват от Средиземно море и, без да навлизат в сирийското въздушно пространство, използват ракети въздух-земя.
Повечето от тези удари поразяват целта, но нито веднъж сирийската противовъздушна отбрана не успява да свали израелски бойни самолети. Защо израелските военновъздушни сили са толкова успешни, а сирийската противовъздушна отбрана толкова безсилна?
Преди всичко трябва да отдадем почит на обучението на израелските пилоти и военните умения на техните командири. Израелските щурмови самолети рядко навлизат в обсега на ПВО на противника и е много по-трудно да се свали атакуваща ракета.
Освен това, общоприето е, че съвременните системи за ПВО работят на принципа „изстреляй и забрави“. На обикновения човек изглежда, че е достатъчно да се фиксира целта на екрана на радара, да се натиснете бутон и тогава зенитната ракета сама ще изпълни задачата.
Всъщност нищо подобно. Работата по противовъздушната отбрана е най-сложно военно умение, изискващо най-висока подготовка на бойните екипажи и незабавна реакция. Съдейки по резултатите от бойната употреба много остава да се желае за умението на сирийските екипажи. Не е достатъчно да имате най-добрите руски системи за противовъздушна отбрана в света – трябва да знаете и как да ги използвате.
Явно има още едно важно обстоятелство. Официално, по очевидни причини, никой няма да каже за това, но има основание да се смята, че руското военно командване в Сирия след трагедията с Ил-20 през 2018 г. строго е забранило използването на зенитно-ракетни системи от сирийските войски, докато летят руските военни самолети.
Дори в този момент да има атака от израелска авиация. Русия се е презастраховала - и постъпва правилно.
Има още една тънкост. Както бе споменато по-горе, израелските самолети работят срещу цели в Сирия от Средиземно море. Работата е, че зоната за кацане на руските самолети на сирийските летища също минава над морето (за да се предпази от ПЗРК на екстремистите).
Всичко това вероятно изобщо не е тайна за израелското военно разузнаване и щаба на израелските ВВС. Израелците или знаят предварително „графика“ на полетите на руските военно-транспортни самолети, или държат ударна група в готовност на летището. Веднага след като самолетът, летящ за Хмеймим (или друго летище), бъде открит, дежурната група се издига във въздуха.
„Ударите на израелските F-16 на територията на Сирия по време на полета на руски самолети не са случайност, а прецизно изчисление“, коментира заслуженият военен пилот на Руската федерация генерал-майор Владимир Попов.
“Това е специална операция на израелските ВВС – тактическа техника, когато под „чадъра“ на противника се изпълнява задача. Израелските F-16 са в състояние да останат в своята морска зона на отговорност до час и половина.
Изтребителите могат да се издигнат във въздуха доста преди момента, в който нашият самолет лети по разрешените коридори на международни маршрути или над неутрални води. Тогава се нанася удар”, допълва експертът.
Някои източници твърдят, че атаките срещу сирийски цели са свързани с по-агресивното поведение на Иран в Сирия през последните години. И по отношение на трафика на оръжие, и по отношение на присъствието на иранските съветници.
И тъй като според Израел Русия е длъжна да изпълнява мълчаливите споразумения за обема и географията на иранското военно присъствие, полетите под прикритието на руски самолет могат да бъдат своеобразно предупреждение към Москва за последствията от неспазването на правилата.
Но от руска гледна точка това, което се случва, е очевидно различно. Пред нас е манипулирането на споразуменията, постигнати толкова трудно навремето между Израел и Русия. И Тел Авив, а не Москва, прави тази манипулация. Подобни въздушни удари на Израел могат да се считат за „меко казано проява на неуважение към руските въоръжени сили“, казва генерал Попов.
Израел казва, че когато планира действията на своите ВВС в Сирия, той взема предвид присъствието на руски военни в тази държава. „Но виждаме, че тези въпроси се решават от израелското командване и ВВС не съвсем коректно“, подчерта експертът.
Това означава, че при изпълнение на тактическа военна задача – унищожаването на иранските оръжия на територията на Сирия, израелската армия поставя под опасност не само руските пилоти. Това застрашава най-важната политическа задача за Израел - приятелските отношения с Русия.
Кеворк Мирзаян