Junge Welt: Набирането на резервисти в Германия напомня подготовката на нова операция „Барбароса”
Няма никакви гаранции, че третият опит по завоюването на Русия може да се увенчае с успех
Германската армия не трябва да се счита „реликт от Студената война”. Напротив, своята максимална мощ Бундесверът достига след края на конфронтацията между Източния и Западния блок – именно тогава на немските военни се налага отново да участват в истински бойни действия и да понасят реални бойни загуби, пише Себастиан Карленс в статия за Junge Welt под подканящото заглавие „Russland, zum dritten” („Русия, към третата”) – естествено става дума за Третата световна война.
Едва ли въоръжените сили на съвременна Германия, снабдени с най-мощни танкове, военна техника и подводници, наброяваща над 180 хиляди войници и 100 хиляди резервисти, са предназначени за редките „хуманитарни интервенции” в далечни страни, пише германското издание.
Това оръжие е предназначено за „най-краен случай”. Последният такъв случай е влязъл в историята под името „операция Барбароса” и завършил през 1945 г. с пълно поражение и оттогава в Германия се води „подготовка за реванш”, се казва в публикацията.
Военният министър Урсула фон дер Лайен прави всичко възможно да укрепва резервните сили на Бундесвера поради „напрегнатите отношения с Русия”, съобщава Junge Welt.
В тези резервни сили влизат бивши военни, а също и хора, които не са служили в армията, но й се възхищават, пояснява авторът Себастиан Карленс. Тези сили могат да бъдат активирани в рамките на регионални конфликти, включително с цел да „освежат” пехотата и да способстват изпълнението на задачите по поддържане на сигурността на заетите територии.
Едва ли обаче някой се кани да изпраща германските резервисти например в Мали или Афганистан за борба с терористите. Ако става дума за Русия, то Министерството на отбраната на Германия със сигурност може да направи изводи от плана „Барбароса” през 1941 г. и да отчете, че за ефективни действия из безкрайните руски простори военните подразделения трябва да бъдат много по-многобройни, пише Junge Welt.
„След анексията на Крим през 2014 г.” става ясно, че Бундесверът трябва „повече да се концентрира над защитата на страната и на Алианса”. Урсула фон дер Лайен не е зле да си припомни, че длъжността й се нарича „министър на отбраната”, а не „министър на войната” и че съществува именно за защита на германските граници, припомня авторът. Досега на нито един шеф на това министерство не се е налагало да използва армията именно за отбраната на страната.
Армията без край се въвлича в операции на територии на други страни и участва в Алианс, който се придвижи до самите граници на Русия, създавайки там разгъната система от военни бази и няколко години без край провежда учения на територията на страните от Балтика, констатира Junge Welt.
„След двата провалени опита по завоюването на Русия няма никакви признаци, че третият такъв опит може да се увенчае с успех” – напомня Junge Welt. Уроците на историята и двете предишни световни войни показват: едва ли „империалистическите” сили на Запад могат навреме да се спрат дори, когато разбират, че шансовете им за победа са много призрачни, предупреждава авторът Себастиан Карленс.
Превод и редакция: БЛИЦ