К-19 криза: В Германия скоро ще се избира кои пациенти да лекуват, кои да...

Поради стремително нарастващите нови инфекции с коронавирус, медици в Германия бият тревога. Още през април се очаква в интензивните отделения на страната да има около 6000 тежко болни пациенти с Ковид-19, пише "Дойче Веле".

Толкова много не е имало досега, дори и по време на пика от втората вълна на пандемията.

Германският лекарски синдикат „Марбургер Бунд“ предупреди, че забавеното въвеждане на ппротивоепидемични мерки в Германия на федерално ниво ще доведе до т.нар. триаж в някои от големите клиники на страната.

Това означава, че приемането и лекуването на пациенти в клиниките ще трябва да се степенува в зависимост от шансовете им да оцелеят. Шефът на вътрешното отделение в университетската клиника на Кьолн Михаел Халек заяви, че най-късно след седмица неговите колеги могат да се озоват именно в такава ситуация.

„Ако не натиснем спирачката веднага, ситуацията окончателно ще излезе извън контрол и лекарите ще трябва да преценяват кои пациенти да лекуват и кои не“, предупреди също и Сузане Йона от лекарския синдикат „Марбургер Бунд“.

Федералното правителство планира да промени Закона за защита на инфекциите, така че налаганите противоепидемични мерки да се налагат на федерално ниво, а не на регионално, както досега. Докато това стане обаче, ще мине още доста време, тъй като обсъжданията не са приключили.
Медици, като цитирания Михаел Халек от университетската клиника в Кьолн недоумяват защо политиката все още се бави, вместо спешно да въведе нов строг локдаун. Според него, промяната на закона сама по себе си няма да намали броя на интензивните пациенти. Единствено незабавни и строги мерки могат да облекчат ситуацията в интензивните отделения.

Недостиг на персонал и несигурност с тестовете

Сходно мнение изразява и водещият вирусолог на клиниката „Шарите“ Кристиан Дростен. Според него, предложените мерки няма да разрешат проблема в болниците. Ситуацията за медиците в интензивните отделение е много сложна и поради “сериозния недостиг на персонал”, казва той.
Дростен смята, че тестването на работните места е ефективен метод за овладяване на ситуацията. Но предупреждава, че бързите тестове също съдържат известна несигурност.  Причината е, че те дават положителен резултат едва ден след появата на първите симптоми. “Но тогава човек вече е бил заразен от три дни”.

Това означава, че резултатите от бързите тестове, които се правят на входа на културни събития и ресторанти, не елиминират опасността от заразяване. Те няма да отчетат между 40 и 60 процента от инфекциите, предупреждава вирусологът.