Как гвардейски орден спасява живота на 101-г ветеран Павел Гладков? ВИДЕО
След трудното детство на село успява да завърши училище в Красносободонск, дипломира се и на следващия ден Русия влиза във войната срещу Хитлеристка Германия
На днешния 9 май, в Деня на победата, преди едно столетие и една година, в Молдова се ражда Павел Василевич. Спомените за изминалия живот и тази дата, която променя завинаги живота му, той споделя пред bTV.
На 9 май той навършва 101 години. Роден е през 1921 г. в село Новое Зубарево. По това време селото се намира в Молдовската автономна съветска социалистическа Република. Сега днешна Русия. В акта на раждане го записват обаче, ден по-късно - на 10 май.
Майка му ражда 3 здрави момчета и едно момиче, още 3 деца обаче, не оцеляват. Случва се и още едно нещастие.
"Майка ми и баща ми умряха рано, бяха млади и останахме сирачета. За нас се грижеше нашата баба. Само тя. Майката на моята майка" , споделя мъжът.
След трудното детството на село, успява да завърши училище в Красносободонск. После следва история в университета. Дипломира се и на следващия ден Русия влиза във войната срещу Хитлеристка Германия. Павел Василевич е мобилизиран.
"По време на войната, при едно сражение, вражеска бомба падна на 3 метра от мен", си спомня си Василиевич. Актът му за раждане е бил простреляно от немска бомба.
"Бях разрязан, документите бяха унищожени. Парче от бомбата ме уцели, беше колкото пръста ми", с ужас връща лентата днес ветеранът и разказва още, че гвардейски знак буквално спасява живота му, след като куршум и осколка го уцелват, пронизвайки униформата му.
"Снарядът се разби и осколките ме уцелиха. Гвардейският ми орден се разби на 2, но ме защити. Спаси ме. Заради него съм жив. Гвардейският знак ми спаси живота!", казва Василиевич, който действително е оцелял като по чудо. Надживява и войната. Идва и новината за мир.
"Настроихме радиото на фронта - и се чу един глас: Внимание, говори Москва! Говорит, Москва. Фашистка Германия подписа и призна капитулация. Целият батальон стреля от радост в небето. Това беше първото съобщение, че идва краят на войната. Плачехме и се прегръщахме. 9 май 1945. Беше велик празник! За всички войници и за всички хора", споделя Павел Василиевич.
Днес той е рожденик. "В нашия дом 9 май е празник за нас. Няма да отида на площада, на манифестация, но посрещам гости", казва мъжът.