Как и защо е създаден “Летящият” ГАЗ-66 с “Град”

Когато говорят за ракетни системи за многократно изстрелване на БМ-21 „Град“, имат предвид най-често срещаните пускови установки, базирани на всъдехода „Урал“ на МИАС с бензинови или дизелови двигатели.

В момента в руските сухопътни сили също се срещат варианти на платформата КамАЗ-5350, пише "Поглед инфо".

Войната в Сирия напомни, че на шасито на ЗиЛ-131 има бойни превозни средства. Тези установки са пуснати в производство в средата на 70-те години и са в експлоатация в морската пехота.

Тези, които са били свързани с военновъздушните войски през 60-80-те, помнят друга модификация - "Град-В". Тя бе наречена "летяща", тъй като и беше предоставена възможност за спускане с парашути.

Версията е базирана на известния „Шишига“ – четириколесния всъдеход ГАЗ-66. При това не в обичаен вид, а с подвижен брезентов покрив. Първоначално РЗСО са прехвърляни със самолети Ан-12, в които товарните отсеци не са толкова просторни, колкото тези на по-късния Ил-76.

Друга външна разлика от сухопътния БМ-21 е по-малкият брой водачи – те са едва 12. За да осигурят стабилност по време на стрелба, в задната част на блока са поставени два аутригера.

Във всички останали аспекти това е едно и също пълноценно бойно превозно средство. То е в състояние да унищожава цели със 122 мм ракети на разстояния до 20 км. Времето на залпа е само 6 секунди.

Маса в бойно положение - 6000 кг. Мощност на двигателя - 115 к.с. Максимална скорост по магистралата е 85 км / ч. Обхват - повече от 870 км. Екипаж - 2 души.

Тези машини са били използвани от десантниците в Афганистан. Те осъществяват ефективна огнева поддръжка на частите, действащи срещу противника. Като се има предвид спецификата на онази война, възможността да се приземяват с парашути тогава не е необходима.

Според някои военни експерти вариантът Град-В не би попречил на съвременните части на ВВС. Разбира се, на базата на ново шаси.

Превод: В.Сергеев