Един формуляр, разпространен в парламента на Войводина, привлича вниманието на ”Неделни телеграф”. С цел да се установи доколко мултиетнически са органите за управление на Войводина, в него има графа за националност, като между обичайните сърбин, унгарец, хърватин, румънец и други има и националност войводжанин.
“Това е официален документ на парламента на Войводина, въз основа на който властите събират статистически данни за националната структура на органите на Войводина. Това е очевидно създаване на нова нация, а най-опасното е, че тази кампания не се провежда чрез партии, а чрез официални държавни органи. Нацията “войводжанин” се въвежда през задната врата и това не бива да се подценява. В Черна гора това се правеше цели 50 години и видяхме как свърши всичко”, казва за Милорад Мирчич от Сръбската радикална партия. От своя страна Януш Бугайски от американския Център за международни и стратегически изследвания и създател на термина “косовар” казва, че използва думата войводжанин, за да означи мултиетническата регионална идентичност. Изданието коментира, че истинският въпрос е съществува ли наистина войводжанска идентичност, от която един ден да се появи нова нация. Според Борко Илич от Демократическата партия на Сърбия новият устав на Войводина предвижда Войводина да получи правомощия и институции, които са характерни за една отделна държава като например събиране на данъци и създаване на академия на науките.
Създаването на нови нации поне в нашия регион не е нито ново, нито непознато явление, пише “Неделни телеграф” и посочва термина косовар. Албанците от Косово станаха косовари едва преди няколко години, когато започваха преговорите за статута между Белград и Прищина. Януш Бугайски, който е създателят на този термин, мотивира в препоръките си към американската администрация необходимостта от новия термин по следния начин: “Макар че косовска нация не съществува, съществува необходимост да се появи косовска идентичност предвид създаването на нова държава”, казва Бугайски. Засега, допълва той, войводжанин не означава гражданин на Войводина, защото Войводина не е независима държава, но според него не е изключено с този термин в бъдеще да се обозначава нов народ. “Това, че този термин сега има ограничено значение, не означава, че войводжанска нация няма да се появи. Етническата принадлежност и идентичността са понятия, които се развиват, не са категория, която не се променя. Затова ще е полезно да се направи преброяване на населението, като се предложи и националност войводжани”, предлага Бугайски.

“Неделни телеграф” припомня, че бошняците /така наричат босненските мюсюлмани/ както и косоварите са сравнително млада нация, профилирана по време на войната, когато се създаде новата суверенна държава Босна и Херцеговина.
Сръбското издание пише още, че политиката за “изграждане на нация”, както официално се нарича в политическата теория, възниква в средата на миналия век в постколониална Африка. Тази политика по-късно е възприета от САЩ. В първоначалната си форма политиката на “изграждане на нация” е подразбирала установяване на национални символи като знаме, химн, национален празник, стадион, авиокомпания, език и митове. На по-дълбоко ниво националната идентичност е трябвало тогава преднамерено да бъде конструирана чрез смесване на различни групи в една нация, тъй като колониализмът използва тактиката “разделяй и владей”. В речника на американската външна политика “изграждане на нация” прерасна в “изграждане на държава”, тоест паралелно с промотирането на нова национална идентичност върви и създаването на нова суверенна държава. “Вашингтон промотира своята политика за “създаване на нация” като процес на създаване на държава в страните, които току-що бяха станали независими на територията на бивша Югославия, СССР и Чехословакия. Това за тях трябваше да бъде в подкрепа при изграждането на демократичните институции, които да им осигурят стабилност и интегриране в НАТО и ЕС”, обяснява Януш Бугайски.
Ако в целия този контекст споменем и македонската нация, мнозина ще скочат и ще кажат, че македонска нация, македонски език, македонски митове съществуват много отдавна. Бих искала обаче само да припомня, че през 1945 г. няколко души сядат и създават "македонски език" с писмена система, базирана на сръбската азбука. Иначе паралели с написаното от “Неделни телеграф” много. /Елка Василева, БЛИЦ