Навремето съветската пропаганда неспирно твърдеше, че присъждането на Нобеловата награда за литература на Борис Пастернак за романа му "Доктор Живаго" било работа на ЦРУ. Една новоизлязла книга потвърждава това твърдение, посочва Дойче веле.
Цели двайсет години Иван Толстой, който е редактор в американското "Радио Свобода", е проучвал перипетиите около публикацията на прочутия роман на Пастернак, разговарял е с много хора, прегледал е хиляди документи и писма.
Резултатите от своята работа той е събрал в книгата "Измитият роман", истински трилър, в който показва как книгите, които бяха забранени в съветска Русия, са били използвани от американците като оръжие в идеологическата битка срещу комунизма.

Каменистият път на "Доктор Живаго"
Пастернак приключва работата върху своя роман през 1956 г., годината, в която Хрушчов разобличава ексцесите на сталинизма и в СССР започва да се долавя известно разведряване на атмосферата. Но редакцията на списание "Новий мир", където авторът предлага произведението си, му казва, че контрареволюционният дух и "патологичният индивидуализъм" на романа изключват всякаква публикация.
Пастернак успява да изпрати пет екземпляра на Запад, опитвайки се, както пише Толстой, да задържи всички нишки в ръцете си. През лятото на 1956 г. той упълномощава миланския издател и комунист Джанджакомо Фелтринели да публикува италианските и другите чуждоезични издания на "Доктор Живаго". Само че Фелтринели получава от автора един нередактиран ръкопис.
Коригираната версия, която, както декларира писмено, трябва да послужи за издаването на романа на руски език, Пастернак предава през 1957 г. на френската славистка Жаклин Прояр. Предишната година Пастернак е предложен за Нобелова награда от Албер Камю; той вярва в успеха на книгата си, но се опасява и от политически скандал, подчертава Толстой.
Онова, което той не знае, е, че излизането на оригиналното руско издание се забавя. Жаклин Прояр работи с малки емигрантски издателства, чиито финансови възможности не им позволяват да издадат в кратък срок една толкова обемиста книга. А Фелтринели, който притежава международните права, не смее да издаде книгата на руски, за да не дразни съветските си другари.
В този момент в разказа на Толстой се намесват американските служби. През късната есен на 1956 г. един италиански пътнически самолет, с който Фелтринели носи руския текст на "Доктор Живаго" на преводача в Рим, е отклонен уж поради повреда в Малта. Пътниците напускат машината за два часа. През това време агенти на ЦРУ прекопират дебелия ръкопис на романа и отново го връщат в багажа на Фелтринели.
Легенда или истина?
На Толстой това му прилича на легенда, но той имал тройно потвърждение за нея: от Фелтринели-младши, от един руски издател и от английския философ и публицист Исая Бърлин, който през лятото на 1956 г. гостувал на Пастернак и взел със себе си един от петте ръкописа.
След това се появяват "измити" копия от ръкописа на Фелтринели. През лятото на 1958 г. едно от тях при голяма тайна е отпечатано в Хага от научното издателство "Мутон" - с всички стотици грешки на некоригираната версия. Но това не е толкова важно; важното е, че е изпълнено главното условие за присъждане на Нобеловата награда - премираното произведение да е било издадено на езика, на който е написано.
Толстой пише, че на практика руската литература е била облагодетелствана от Студената война: западните служби издават не само Сахаров и Солженицин, но да кажем и еротичната поезия на Пушкин и Лермонтов. Пастернак дължи на Студената война публикацията на своя "Доктор Живаго", Нобеловата награда и световната слава. Затова пък съветският печат се нахвърля най-безмилостно върху него, той е изключен от писателския съюз и е принуден да откаже Нобеловото отличие. Пастернак умира през май 1960 г. /БЛИЦ