Каква е ролята на СССР в убийството на Джон Кенеди?

В САЩ бяха разсекретени около 1500 документа по делото за убийството на Джон Кенеди. Сред тях има и такива, които се смятаха за доказателство за възможното участие на СССР в това престъпление. Сега, почти 60 години по-късно, това прилича на "кръвна клевета" към Русия. Но и ЦРУ, и ФБР си имаха своите сериозни основания да подозират Москва, пише "Труд".

В много градове на САЩ, включително и малките, имат своя собствена улица Elm Street (улица „Бряст“), нещо като улица „Садовая“ в руските градове. И една от тях, се намира в Далас, Тексас (сега град с население от един милион), на която на 22 ноември 1963 г. беше убит президентът Джон Ф. Кенеди. Преди излизането на сагата за маниака Фреди Крюгер, това беше основният кошмар за американците, свързан с името Elm Street.

Като всеки кошмар с подобен национален мащаб, той породи конспиративни теории с различна степен на фантастичност, много от които са живи и до днес. Както всички теории на конспирацията, свързани с тази трагедия, те могат да бъдат използвани за моментни политически и външнополитически цели, а убийството на такъв голям човек многократно се е превръщало в причината за войни в историята, включително и за Първата световна война.

Смъртта на Кенеди можеше да е напълно достатъчна за Третата световна война, ако Вашингтон беше обвинил Съветския съюз за случилото се. Сега, когато САЩ разсекретиха нова част от огромен набор от документи, свързани с Кенеди, може да изглежда, че това хвърля сянка върху Москва в ретроспектива като медиите наблягат на онези документи, които са били част от версията за „съветската следа".

В действителност тези документи не предоставят нищо ново или интересно. И на американците също трябва да се отдаде дължимото, защото те никога не се опитваха да спекулират със смъртта на своя най-обичан президент и не са се опитвали да се замесят СССР в това убийство. Но ако искаха, да можеха.

Официалният заподозрян в това убийство винаги беше само един - Ли Харви Осуалд. Според закона на САЩ мъртвите не могат да бъдат съдени и признати за престъпници, но в случая с убийството на Кенеди има присъда, която не от съда, а от специалната държавна комисия, ръководена от председателя на всемогъщия Върховен съд и това е така наречената комисия Уорън.

Наред с него, в нея бяха включени такива известни в Русия личности като бившия шеф на ЦРУ Алън Дълес и бъдещия президент Джералд Форд. Последният впоследствие ще създаде друга комисия, оглавявана от неговия вицепрезидент Рокфелер, която ще провери теорията за конспирацията, в която се замесено ЦРУ, но тя също така няма да намери нищо подозрително.

Теорията за участието на ЦРУ в убийството е много популярна сред американците, но за многобройните антикомунисти в „дълбоката държава“ тя лежи именно в „съветската следа“. Трудно е да ги обвиняваме, тъй като и съветските хора биха направили същото, ако Брежнев например беше застрелян от човек с подобна за местните стандарти биография като тази на самия Ли Харви Осуалд.

Да започнем с това че той беше марксист. По-точно казано самия той се наричаше марксист от малък, което не му попречи да се постъпи на служба в елитната морска пехота. Ако той беше роден 3-4 години по-рано, за да навърши пълнолетие в ерата на маккартизма и шпиономанията това със сигурност щеше да бъде пречка за него и можеше дори да попадне в затвора. Но през втората половина на 1950-те години бяха други времена така че Осуалд не получи донос от своите колеги.

„Освалдович” до такава степен е марксист, че решава да се премести в Съветския съюз и през Франция и Великобритания стига до Хелзинки, където получава съветска виза. От вече разсекретените документи следва, че визата му е предоставена бързо, което за ЦРУ изглежда умерено подозрително.

В СССР американецът беше добре приет, като очевидно вярваха, че той може да донесе някаква полза в Студената война - например пропаганда. Но на странния „дезертьор“ не се вярваше напълно, така че не му беше позволено да влезе в Московския държавен университет и да остане в Москва, и беше изпратен далеч от столичните тайни, в Минск.

Там Осуалд получава жилище и работа като стругар за заплата, 5 пъти по-висока от стандартната. Там той учи руски език при инженер Станислав Шушкевич - същият, който 40 години по-късно, заедно с Елцин и Кравчук, ще подпишат присъдата на Съветския съюз.

Там той се жени, пие и си срязва вена от мъка, защото Осуалд не беше доволен, че парите, спечелени в държавата на работниците и селяните, нямаше къде да ги похарчи и за какво да ги похарчи. Така той отново влиза в кореспонденция с американското посолство, от което наскоро беше поискал да бъде освободен от своето американско гражданство, и тръгва обратно за родината си заедно със съпругата си рускиня след 2,5 години съветски живот.

Осуалд контактува и с КГБ след завръщането си в Америка. По-конкретно това прави в Мексико, където неговата мятаща се душа отново иска съветска виза. Агентите на ЦРУ знаеха за това и наблюдаваха бившия морски пехотинец, както се вижда от разсекретените материали. Но в това няма нищо разкриващо, защото за служителите на съветското посолство, включително и на агентите на КГБ, отдавна е известен както самият факт за разговорите с бъдещия терорист, така и някои от подробностите.

На молителя му беше отказана бърза виза и му беше предложено да пише до Върховния съвет на СССР и да изчака няколко месеца. Осуалд, очевидно, беше планирал да изчака този период в Куба, но Хавана изобщо не му  даде виза като твърде подозрителен "приятел". „Приятел”, тъй като той не преосмисли комунистическите си симпатии и буквално влезе в „Обществото на приятелите на Куба”, и разпространяваше листовки като „Ръцете далеч от острова на свободата” от името на клона в родния му Ню Орлиънс, на който той беше единствения член.

Между тези събития и фаталните изстрели в Далас минават по-малко от 2 месеца. В това, че именно Осуалд е стрелял по президента, на практика никой не се съмнява. Но мнозина се съмняват в другия извод на правителствените комисии, че терористът е действал сам и без ничие чуждо подбуждане.

Една от причините за това е убийството на Осуалд 2 дни след неговия арест. Докато е транспортиран от полицейското управление, той е прострелян в корема от собственика на един от нощните клубове в Далас Джак Руби, който външно прилича на гангстер. За неговата вина изобщо няма никакво съмнение, тъй като убийството става по телевизията на живо пред очите на милиони американци. Руби мотивира своята постъпка с желанието да „отмие честта“ на Далас и да „спаси Жаклин Кенеди от нейните душевни страдания“. Впоследствие е осъден на смърт, но той умира през 1967 г. от белодробно заболяване.

Не са установени никакви връзки между Руби и СССР. Но с мафията, той очевидно е имал връзка. И тогава мафията също беше включена в списъка на „популярните заподозрени“, заедно с комунистите, цереушниците, расистите, милиардера Харолд Хънт и други влиятелни групи, от които Кенеди беше мразен.

Освен това в Съветския съюз, заслужава да се подчертае, той беше мразен в най-малка степен и лично съветската пропаганда третира Кенеди доста равномерно, а Хрушчов искрено съчувства и дори изпраща Анастас Микоян на погребението му във Вашингтон, който познаваше лично убития президент. И никоя друга страна от социалистическия лагер тогава не изпрати свои представители.

В Политбюро, знаейки превратностите в биографията на Осуалд, се опасяваха, че в убийството на президента на САЩ може да бъде обвинена Москва, което би станало casus belli и претекст за обявяването на война.

Подобен „казус“ беше търсен във Вашингтон и то точно от Кенеди. Според документите, разсекретени преди 15 години, по инициатива на "вътрешния кръг" в Белия дом е обсъждан сценарий за провокация, според която замаскиран като съветски бомбардировач е трябвало да атакува една от базите на НАТО в Европа.

Кенеди категорично отхвърля тази идея и към момента на неговата смърт беше твърде късно да се търси формална причина за война, след като СССР вече беше преодолял своето стратегическо изоставане и вече разполагаше с междуконтинентални ядрени ракети, така че "войната срещу комунизма" търсена от вашингтонските "ястреби" обещаваше да се превърне в самоунищожителна за човечеството.

За онези привърженици на конспиративните теории в САЩ, които не вярват на правителството и все още подозират, че Москва е движила ръката на Осуалд, това е последното доказателство за „съветската намеса“, което уж е било укрито от Вашингтон от самите американци именно с цел да се избегне апокалипсиса.