Какво открили съветските моряци в тайни бази на Хитлер в Арктика

През 2016 г. останките от тайната германска метеорологична станция „Schatzgraber”, действаща през 1943-1944 г. в арктическия архипелаг Франц Йозеф, са предадени в музея на Руския национален парк Арктика в Архангелск. Метеорологичната станция била само част от "арктическия проект" на Третия райх.

Полетът на "Граф Цепелин"

Известно е, че нацистите са организирали експедиции в различни части на света, за да провеждат научни изследвания. Но главно това били археологически експедиции, чиято задача била да се търсят окултни артефакти и доказателства за „превъзходството“ на арийската раса. По отношение на Арктика има и теории, които твърдят, че Хитлер уж е планирал да намери там Светия Граал или тайни проходи до центъра на Земята, така че да бъде по-лесно да завземе властта над целия свят...

Но най-вероятно целите на нацистите в Арктика са били много по-практични. Още преди началото на Втората световна война немското военно командване започнало да прави планове за Северния морски път. По-специално, ако германците можели да контролират тази територия, военни и търговски кораби щели да пътуват без пречка.

През 1931 г., когато отношенията между СССР и Германия все още били добри, известният балонист и дизайнер на дирижабли Уго Еккенер заедно с група германски изследователи участвали в международна арктическа експедиция. Дирижабълът "Граф Цепелин" с екип от съветски и немски учени на борда поел курс от Ленинград през Баренцово море до земята на Франц Йозеф, а от там до Северна Земля, прелетял над Таймир, Нова Земля и безопасно се върнал в Берлин. Съветското ръководство без колебание дало зелена светлина за този полет, тъй като тогава земите на Арктика представлявали напълно неизследвано празно пространство.

Тайни бази

През 1939 г. германският генерален щаб и по-специално командирът на германския подводен флот адмирал Карл Дьониц използвал резултатите от доклада за тази научна експедиция при съставяне на планове за военни операции в северните морета. Именно по инициатива на Дьониц започнало изграждането на специални подводници, предназначени за водене на война в Арктика. В тази връзка било решено да се създадат бази в Арктика за германски подводници. Въпреки че формално е било съветска територия, границата в тези необитаеми места практически не е била охранявана.

Изграждането на конструкции се извършвало директно в леда, във вично замръзнала зона. Всичко необходимо се доставяло с подводници.
През март 1941 г. немски самолет Do-215 бил регистриран от съветската полярна авиация над остров Александра Сунд. И през лятото на 1942 г. съветските пилоти успяват да намерят непозната радиостанция на тези места. Освен това обърнали внимание на факта, че някой изпраща сигнали от острова съсп сигнали от ракети. В допълнение, от въздуха на острова се виждали някои структури, покрити с метална мрежа.
Съветското командване обаче по това време нямало ресурси да разбере какво се случва в тези пусти земи: било необходимо да се решават по-важни военни задачи.

Следи от Кригсмарин

Нова информация за дейността на нацистите в Арктика започнала да се появява едва след войната. На 12 септември 1951 г. съветският изследователски ледоразбивач "Семьон Дежнев" се натъква на останките на германска военна база в близост до Земята Александра на нос Нимрод. Имало метеорологична площадка с радио мачта, складове, комунални и жилищни сгради. Изследователите открили вътре консервирани храни, дрехи, различни документи, по-специално свързани с работата на радиото и метеорологичната станция. Оказа се, че през военните години на острова е действала тайна нацистка база № 24 Кригсмарин. На пет километра от нея е открита друга база, където според откритите документи от 1943 до 1944 г. е била разположена метеорологичната станция Schatzgraber.

В края на 50-те години по време на изграждането на летище на полуостров "Полярни пилоти" са открити вентилационни шахти и вход към пещера, разположена под скала. Вярно, че било трудно да се влезе вътре заради приливите и отливите: този обект продължавал да стои под вода.

Когато тази информация била оповестена публично, се появили слухове, че фашистки подводници са били базирани в пещерата по време на войната.

Има неофициални доказателства, че през септември 1944 г. вътре в пещерата бил пребивавал командирът на миночистач Т-116, капитан-лейтенант В.А. Бабанов. Как е попаднал там не е напълно ясно: има версия, че офицерът е получил специална задача да търси нацистките тайни бази.

По един или друг начин Бабанов казал, че вътре в пещерата се издигало каменно стълбище. В дълбините на пещерата имало два кея с оборудване, към които били свързани работещи електрически кабели. Описанието, дадено от Бабанов, било в съответствие с информацията, изложена в мемоарите му.

Независимо от това, лейтенант-капитанът не изготвил официален доклад за находката си: всичко се знаело само от думите на познатите му, с които той споделял информация. Или информацията била класифицирана?

Превод: БЛИЦ