Десетки години деца от коренното население на Канада са били затваряни в интернати с цел насилствено християнизиране. В едно бивше такова училище са открити останките на 215 деца, пише "Дойче Веле".

Какво се е случило с тях?
На територията на бивш интернат за деца на коренни жители на Канада са открити останките на 215 момчета и момичета. 

Костите са намерени със специално сонарно устройство, съобщиха от местната общност на коренните жители. Някои от децата са били само на три години, казва лидерът на общността Розана Казимир.

Принудително откъсване от културата и корените
Католическият интернат е открит преди повече от 100 години недалеч от градчето Камлупс, Британска Колумбия. В него наследниците на коренните жители принудително са християнизирани и интегрирани в общността на европейските заселници.

Смъртта на децата не е документирана от ръководството на училището тогава. Как точно са починали те, не е ясно. Според представителите на коренното население в Канада, през 1910 година ръководството на интернета се е оплакало, че правителството не осигурява достатъчно пари, за да “бъдат хранени пълноценно учениците”.
 


Паметната плоча пред сградата на бившия интернат в Британска Колумбия, Канада

Общността планира да работи със съдебни лекари и музеи в района, за да изясни обстоятелствата по случая. Предварителните резултати трябва да бъдат публикувани в доклад през юни. Министърът за връзките между коренното и местното население на Канада Каролин Бенет заяви: “Това разбива сърцето ми за семействата и общностите, засегнати от тази трагична новина.”

Бившето училище-интернат, ръководено от Католическата църква по поръчка на канадското правителство, е едно от общо 139 подобни съоръжения, създадени в Канада към края на 19 век. То е отворено през 1890 г. и през 1950-те години в него са или настанени до 500 ученици. Въпросният интернат е затворен през 1969 година, а последното от този род училища – чак в средата на 1990-те години.

Жертва на “културен геноцид”
В Канада около 150 000 деца от коренното население и други местни групи са отделени от семействата и културата си и са вкарани насила в църковни домове, за да ги принудят да се адаптират към обществото на белите. Много от тях са били малтретирани в домовете, стигало се е и до сексуални посегателства. Поне 3200 са починали, повечето от туберкулоза.

Много местни общности сега обвиняват домовете, които са оформили цели поколения, за социални проблеми като алкохолизъм, домашно насилие и висок процент на самоубийства. През 2008 година Отава официално се извини на оцелелите от интерната. А през 2015 г. анкетна комисия заключи, че те са жертва на “културен геноцид”.