Какво се случва в Грузия? Битката за страната е в разгара си

Събитията, свързани с приемането от грузинския парламент на закона "за чуждестранните агенти", се отклоняват много от общата стратегия на поведение на истинския лидер на Грузия, лидера на управляващата партия "Грузинска мечта“ Бидзина Иванишвили, която той прилага повече от 10 години престой на власт.

Досега това беше "многовекторна" стратегия с прозападен уклон. Отношенията с Русия се нормализираха (в сравнение с периода на управление на Саакашвили), но те не можеха да се нарекат съюзнически. Официалната политика на Грузия беше присъединяване към ЕС, пише Страна.ua в материал, представен без редакторска намеса от "Фокус“.

И изведнъж приемането на закон за чуждестранните агенти, който напълно разбива този курс.

Всъщност това е пряко предизвикателство от страна на грузинските власти към Запада. Ами ако законът бъде окончателно приет (за целта е необходимо грузинският парламент да преодолее ветото на президента, за което има достатъчно гласове), това ще доведе не само до лишаване на Грузия от статута на кандидат за членство в ЕС, но и до премахването на безвизовия режим с Европа, както и до ограничаване на всяка финансова подкрепа от Запада и международни финансови организации (като МВФ).

Тоест, това е много рязък обрат, който води към сериозни сътресения за Грузия, както политически, така и икономически. И възниква въпросът - защо и с каква цел Иванишвили се е решил на това?

В грузинските политически среди има две версии.

Първата е тактическа: с помощта на приемането на закона Иванишвили изнудва Запада, за да премахне проблемните въпроси - да започне преговори за присъединяване към ЕС, да спре да подкрепя опозицията и да оказва натиск върху грузинско-руските отношения.

Според тази версия Иванишвили е готов да "замете“ скандалния закон в замяна на решаването на тези проблеми. Вярно е, че отказът да се приеме законът ще се възприеме като поражение за властите и ще отслаби значително нейните вътрешнополитически позиции. Следователно не е факт, че планът на Иванишвили е банално изнудване.

Втората версия е, че Иванишвили започва стратегическо обръщане на курса на Грузия към фактически съюз с Русия. Тази версия се пропагандира активно в опозицията, сред която отдавна съществува теорията, че Иванишвили не е независима фигура, а "агент на Кремъл" и следователно не може да не се подчинява на неговите заповеди. Кръгове, близки до властта, отричат ​​това.

Има и друго обяснение за рязката промяна в курса на "Грузинска мечта": след руската инвазия в Украйна Иванишвили и неговите съратници се убедиха, че Западът ще се опита да въвлече Грузия във войната, за да отвори втори фронт срещу Русия.

Включително и чрез сваляне на сегашното правителство.

Във връзка с това риториката на Тбилиси започна драстично да се променя. Все по-често се говори за заплахата от "украинския сценарий" за Грузия и за опитите за организиране на "Майдан" или дори въоръжен преврат в страната.

Според тази версия Иванишвили прокарва закона за "чуждите агенти", като ясно съзнава възможното прекъсване на отношенията със Запада заради това и дори го желае. След което Грузия ще поеме курс към сближаване с Русия. А финансирането от Запада ще бъде заменено с пари от Руската Федерация и Китай.

Но основната точка, заради която Иванишвили може да е направил такъв рязък завой, е възможността за разрешаване на въпроса за Южна Осетия и Абхазия.

Според слуховете, които се разпространяват в дипломатическите кръгове, в замяна на промяната на курса на Тбилиси, Кремъл може да даде зелена светлина за връщането на тези две "републики" на Грузия със специален статут с много широки права във формат на фактическа конфедерация.

Така Иванишвили ще обяви "възстановяването на териториалната цялост на Грузия". Москва ще получи и много бонуси. Фактически, ключовата страна на Закавказието, през която минават най-важните логистични потоци (например маршрутът за транспортиране на петрол от Каспийско море до Турция и по-нататък към Европа), ще влезе в нейната сфера на влияние.

Това е и възможност за възстановяване на железопътната комуникация от Руската федерация към Армения. И оттам в Иран. Тоест, ще има директен сухопътен коридор от Русия към Иран (и към неговите пристанища) и от Иран към Русия.

Освен това завоят на Тбилиси неизбежно ще се отрази на геополитическия курс на Армения, която тогава ще се окаже напълно заобиколена или от враждебни страни (Азербайджан и Турция), или от съюзници на Русия (Иран и Грузия).

Е, и най-важното е, че по този начин Руската федерация ще се опита да покаже, че само тя може да бъде гарант за сигурността и териториалната цялост на държавите в постсъветското пространство. Дори тези, с които преди това е воювала.

Но все още не е известно до каква степен планът на Грузия за такъв обрат (ако Иванишвили и Москва наистина имат такъв) ще проработи. Съпротивата срещу него ще бъде много силна. Както вътре в Грузия, така и от Запад. Нещо повече, от негова страна е възможно както груба атака срещу Иванишвили, така и опит за "вербуването му".

Вероятно опозицията ще продължи с мащабни протести.

В същото време тя може да заложи основно на парламентарните избори през октомври 2024 г. На фона на протестите опозицията разчита на своята победа. Иванишвили обаче най-вероятно също има план как да остане на власт.

Във всеки случай битката ще бъде много тежка. Залозите са изключително високи.