Какво трябва да знаем за френските парламентарни избори?
В неделя сутрин френските граждани ще се запътят към избирателните секции за първия тур от парламентарния вот в страната, начело с Еманюел Макрон, който иска да спечели силно парламентарно мнозинство, за да прокара реформите си. Победата му през май беше политическо земетресение за Франция, а неговата „Република в движение“ (REM) се стреми да спечели абсолютно мнозинство във втория кръг на 18 юни, информира "Франс прес", цитирана от БГНЕС.
Ето основните факти, които трябва да знаем за изборите:
Как работи законодателството?
В Долната камара на френския парламент или т. нар. Народно събрание има 577 депутати, включително 11, представляващи французите, които живеят в чужбина. Всеки избирателен район представлява около 125 000 жители.
Ако никой от кандидатите не спечели над 50% в първия кръг, двамата се класират във втория - както и всеки кандидат, спечелил повече от 12,5% от гласовете.
Общо 7882 кандидати ще премерят сили на тези избори, за които се очаква да доведат до дълбоко обновление на парламента - не на последно място, защото над 200 от изходящите законодатели не се кандидатираха за преизбиране.
Средната възраст на кандидатите е 48,5 години, а повече от 42% са жени. В излизащия парламент жените представляват само 26,9% от народните представители или 155 от 577, което само по себе си е рекорд.
Високи залози
Макрон се надява да използва инерцията от президентската си победа над сериозно отслабените традиционни десни и леви партии, за да изгради голямо мнозинство в парламента. С половината от кандидатите си, идващи от гражданското общество, той се надява в значителна степен да се заеме с реформата на трудовото право.
Ако не успее да спечели абсолютно мнозинство - 289 от 577 места - това ще усложни работата му като президент, тъй като ще трябва да изгради коалиция с дясно или ляво. Крайнодесният Национален фронт на победения му президентски съперник Марин льо Пен и радикалното ляво също ще се стремят да се възползват от отклонението от установените вече партии.
Опонентите
Републиканската партия на бившия премиер и бивш кандидат за президент Франсоа Фийон се надява да отмъсти, но с 50 от своите законодатели, които не се кандидатираха отново, вероятно ще загуби в полза на РЕМ.
Подкрепяният от комунистите Жан-Люк Меланшон получи 19,6% от гласовете в първия тур на президентския тур. Негово движение "Непокорна Франция" привлече кандидати в 500 избирателни района и се надява да спечели най-малко 15 места в Народното събрание, за да сформира парламентарна група.
Очевидно, след като Марин льо Пен постигна по-слаб от очакваното резултат на лидерския вот срещу Макрон (33,9%), Националният фронт иска да се представи като основна опозиция, след като си осигури 10,7 милиона гласа през май. Най-дясната партия се надява да спечели поне в 45 избирателни района, където Льо Пен спечели повече от 50% от подкрепата на гражданите на 7 май.
Левицата, която сформира предишното правителство, трябва да избягва колапса. След исторически нисък резултат в първия тур на президентските избори (6,3% за Беноа Амон), залозите едва ли биха били по-високи. Част от електората му отиде при Макрон, а друга се насочи към партията на Меланшон.
Центристката партия на френския президент Еманюел Макрон е на прага на първия кръг от парламентарни избори с надеждата да получи от надпреварата значително мнозинство пред опонентите си. Макрон победи крайнодесния кандидат и лидер на Национален фронт Марин льо Пен, взимайки президентската власт на 7 май, но свърши само половината работа.
"Република в движение" (РЕМ), която той основа през април 2016 г. като платформа за кандидатурата си за президент, сега се нуждае от силно мнозинство в Народното събрание, за да изпълни реформите, които обеща по време на кампанията.
Голяма част от анкетите показват, че партията на Макрон би могла да спечели около 30% от гласовете първия кръг от гласуването в неделя, което ще го постави в полюсна позиция, за да осигури абсолютно надмощие във втория кръг седмица по-късно. Това може да се равнява на 400 места в 577-местната камара.