Италианският гений в изкуството Караваджо е прибавял към боите си и прах от светулки. Това разкри научно изследване, ръководено от Роберта Лапучи от Американския университет Saci във Флоренция.
Според нея художникът измислил рецепта на базата на дистилирани и изсушени светулки, за да си набави специалния прах.
Творецът пробил дупка в тавана на ателието си, за да позволи навлизането на светлината. Посредством поставени огледало и лещи тя проектирала върху повърхността на платното, което използвал, образа на рисувания предмет. Промените в осветяването и в моделите обаче принуждавали маестрото към многократни проекции.

Караваджо постепенно усъвършенствал метода си, реализирайки все по-изтънчени проекции и все по-съвършена дълбочина, благодарение на светулките.
Последните анализи на картините му доказват наличието на фоточувствителни материали като сребро, арсен, магнезий, цинк и йод. Използването на тези материали позволявало на художника да фиксира временно образа върху платното, така че той можел да работи на тъмно.
По този начин Караваджо успял да получи застинало отражение, наподобяващо снимка и да се избави от непрексънатите промени, дължащи се на разместването на проекциите на лъчите. Караваджо използвал боя на базата на дистилат от светулки, за да очертава контурите на композицията. Те давали флуоресцентен ефект. /БЛИЦ