Кариера на токчета в Германия: Сексапилността на жената като нейн капитал

Берлин, Германия 23 Септ. 2010, 07:46 1004 прочита 0 коментара

Сексапилността на жената подкрепа ли е или пречка в кариерата? Социологическите изследвания потвърждават, че на красивите хора кариерата се удава по-лесно. Нещо повече – предразполагащата външност е конвертируема валута. Според немското издание Focus разликата в заплатата на красивите хора и техните колеги с обикновена външност може да достигне 13 процента.

Британската социоложка Кетрин Хеким решила да привлече вниманието на жените върху феномена на сексапилността, като му е посветила научна статия. Става дума не за баналния път към длъжността &bdquo;през постелята”, а за естествената еротична харизма на жената като допълнителен кариерен дивидент. В това отношение жената притежава редица преимущества в сравнение с мъжете, счита Кетрин Хеким, и тя не трябва да се срамува от това, а напротив – умело да го използва за кариерни цели. Какво е това &bdquo;еротичен капитал”, който Маркс не е и сънувал? Кетрин Хеким дава свое определение: &bdquo;Трудно осъзната смес от сексапил, външна красота и социална привлекателност на човека, която по особен начин предразполага околните към него.” Според нея в съвременния свят да притежаваш &bdquo;еротичен капитал” е не по-малкъ важно, отколкото да имаш добро образование или надеждна кредитна история. &bdquo;Прекрасната половина на човечеството цял живот прилежно работи над своя еротичен образ, тоест старателно натрупва този вид капитал. Затова тя не само има право, но е и длъжна да го ползва за кариерни цели” – призовава англичанката. На свой ред обаче германката Ане Гразен от Мюнхенския университет излиза от красивите разсъждения и гледа прагматично на реалностите в Германия как техните жени ползват своя еротичен капитал в професионалната сфера и докъде се простират позволените рамки. Според Гразен в немските университети съществува голяма разлика в облика на студентките и на женската част от професорско-преподавателския състав. Докато студентките се обличат твърде пъстро, то стилът на преподавателките в най-добрия случай може да се нарече консервативно-елегантен, а в най-лошия те са едни «сиви мишки». Образът на жената-интелектуалка и сексапилната жена, съгласно приетата в научните среди догма, се намират в различни координатни системи, счита Гразен: «В своето подражаване на мъжете жените доброволно са ограничили своята свобода на действие: на тях не им достига ексцентричност, красиви и забелязващи се дрехи. При това не става дума за миниполи или дълбоки деколтета.» Какъв ефект оказва еротичната външност на кариерата на жената – движещ или спиращ – много зависи от стъпалото на кариерната стълба, на която тя се намира, е уверена Ане Гразен. «Съобразителните и сексапилни студентки привличат към себе си вниманието на професорите-мъже, които започват да ги предвижват, например ги правят лаборантки. Същото става и с хубавите аспирантки, които по-често от другите ги канят на научни конференции и симпозиуми.» Ситуацията обаче се променя рязко, след като жената приближи позиция, която я надарява с власт, тоест когато изчезва зависимостта от професорското поощрение и започва конкуренцията. «Все пак немската наука я правятмъже и това не е място, където модата, стилът и сексапилноста играят значима роля. Затова жените се стремят в тях на първо място да видят учения, а не жената, те не искат да се открояват от тълпата със своята сексапилност и външна привлекателност. А е жалко!» – съкрушено констатира Ане Гразен. Сходна е ситуацията и с бизнес-лейди в Германия. На пръв поглед изглежда, че те знаят как правилно да се разпореждат със своя капитал, даже и с еротичния. Обаче светът на бизнеса също е непреклонен: женственост – да, откровена сексапилност – не. Консултантът по бизнес-етиката Кристина Таберниг е съавтор на книгата «Правила за добрия тон на деловата жена». Според нея сексапилът дава повод на партньорите да се усъмнят в професионалната компетентност на притежателката му. «В работата на красивите хора понякога даже им е по-трудно: те трябва да са по-добри от другите, за да не помисли никой, че те са постигнали успех само благодарение на външни данни» - казва експертът. Таберниг отбелязва, че женският делови стил на облеклото в Германия се отличава със свой консерватизъм – особено в сравнение с Русия и Испания. Никакви голи рамене и открити обувки, от края на полата до коляното трябва да остава не повече от една длан, а височината на токчетата не трябва да превишават 6-7 сантиметра. Не се отличава с разнообразие и цветовата гама на деловото облекло в Германия, обаче всеки цвят от скромната бизнес-палитра носи в себе си определено послание. Първото впечатление няма втори шанс! Сивият цвят, според авторите на «Правила за за добрия тон на деловата жена» произвежда на партньора впечатление за сериозност. Тъмносиният като правило предизвиква доверие и увереност в компетентността. Черният костюм символизира достойнство, недостъпност и индивидуалност, а кафявият – естественост и дружелюбност. Експертът съветва жените винаги да изглеждат поддържани, да се обличат стилно и по възможност мъничко по-добре, отколкото предписва заеманата длъжност, като по този начин сигнализират, че вече са «съзрели» за повишение. БЛИЦ